Решение № 1853 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9928/2025 г.

Производството е по реда на чл. 209 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "С. Гечев" със седалище и адрес на управление в град Павел баня срещу решение № 3101 от 23.07.2025г., постановено по административно дело № 205/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което решение № 01-6500/8691#29 от 25.11.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие е изменено, като размерът на финансовата корекция е намален от 86 905,21 лева на 61 194, 58 лева. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за нарушение на принципа на дълготрайност на операциите. Позовава се на изтекла абсолютна давност по чл.3, §4 от Регламент (ЕО,Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Претендира отмяната на обжалваното съдебно решение и цялостна отмяна на решението за финансова корекция. Прави искане за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции по представен списък за тях. Ответната страна- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ3)- гр. София, оспорва касационната жалба. В писмен отговор излага подробни съображения за правилност на решението, поради което моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил следните относими към оплакванията на касационния жалбоподател факти: На 13.10.2014 г. между ЕТ „С. Гечев“ и ДФЗ е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 с № 24/311/00831 по проект ИД 24/311/00831- „Създаване и развитие на „Хотел за селски туризъм, отдих и възстановяване“ в поземлен имот с идентификатор 55021.501.1276 по кадастралната карта на град Павел баня, Старозагорска област. Съгласно приложение № 1 към договора (таблица 1а) ползвателят кандидатства за сумата 578 153,49 лв., одобрени за финансиране разходи от 577 741,95 лв., от които частно финансиране 186 993,49,07 лв., размер на одобрената инвестиция 390 160,00 лв., размер на одобрената субсидия от ЕЗФРСР 312 928,00 лв. и размер на одобрената субсидия от НБ 78 232,00лв. Изплатената финансова помощ е в размер на 390 116,61 лева. Одобреният бизнес-план (БП) предвижда строителство и оборудване на хотел с 20 стаи, от които 12 единични, 6 двойни и 2 апартамента с капацитет 32 легла, както и оборудване на ресторант-трапезария с капацитет 32 места. Освен това в бизнес- плана е предвидено, че в хотела ще бъде изграден СПА-център за отдих и възстановяване с басейн, сауна, тангенторни вани, зали за масажи и други процедури с капацитет 32 места. Съгласно обяснителната записка към одобрения проект, част архитектура ( т.2.2), „…на първия етаж се намират помещенията за възстановяване- зала за електролечение; кабини за водолечение; басейн и физкултурен салон, както и лекарски кабинет и манипулационна. Назначенията на пациентите за отделните видове лечения се извършва в медицински център в близост до хотела.“ На стр.13-14 от бизнес-плана подробно е описано какво ще включва пакетът от спа-процедури за отдих и възстановяване, който ще се предлага на гостите на хотела: водни процедури в тангенторни вани, масажи, минерален басейн, душ Шарко, сауна и използване на зала за спорт и възстановителен фитнес, зала за възстановителна гимнастика и за масажи. Освен това е предвидено и предлагането на балнеологична програма- специално оборудвани зали за релакс и възстановяване, изготвяне на индивидуални програми за туристите от квалифициран персонал, предлагане на разнообразни водни и козметични процедури, спортни програми основно за релакс и физическо и психическо поддържане на тялото. На 13.10.2014г. между ЕТ „С. Гечев“ и „Медицински център Павел баня“ ЕООД е сключен договор за наем на част от сграда с предназначение хотел за селски туризъм, отдих и възстановяване, находящ се в град Павел баня, [улица], а именно партерен етаж, обособен като лечебен корпус, включващ лечебен блок №1 – „Зала за електролечение“, лечебен блок №2 – зала „Лечебна физкултура“, Сектор „Водолечение“ – плувен басейн, джакузи, тангенторни вани – 4 броя, екстензии – 2 броя, лекарски кабинети – 2 броя и прилежащите чакални, съблекални, санитарни помещения. Между страните по делото няма спор, че описаният в договора за наем лечебен корпус е идентичен с предвидения в архитектурния проект СПА-център. От доказателствата по делото се установява, че с уведомително писмо изх. № 01-6500/2009 от 01.02.2016 г. за извършено плащане по сметка във връзка с договор №24/311/00831 от 13.10.2014 г. и по подадена заявка за плащане, бенефициентът по договора е уведомен, че му е изплатена сума в размер на 390 116,61 лв. на 13.11.2015 г. В писмото се сочи, че е наложена редукция на одобрените за финансиране разходи за проекта размер на 1500 лв., респ. на одобрената за финансиране субсидия в размер на 1043,39 лв., като платени по договор с посочено трето лице за друг проект. С оглед датата на окончателно плащане проектът е под наблюдение до 13.10.2019 г. и с дата на окончателно плащане 13.11.2015 г. Според констатациите, отразени в контролен лист за извънредна проверка, осъществена в периода 26-28.06.2019г., броят на помещенията за настаняване е променен- по регистър за резервации те са 23, а съгласно бизнес-плана- 20. Освен това част от финансирания актив- СПА-център, надлежно описан, е отдаден под наем на „Медицински център Павел баня“ ЕООД. С оглед на установените основания за извършване на разширен контрол, със заповед № 374428/05.07.2019 г. е разпоредено извършване на проверка на място в периода 05.07-25.07.2019 г. Резултатите от тази проверка също са описани в контролен лист (л. 50 и следващите от том ІІ) и в него е отразено, че частта от финансирания актив, описана при първата проверка, е отдаден под наем на „Медицински център Павел баня“ ЕООД. Ползвателят на помощта е подал писмено възражение срещу констатациите, отразени в контролния лист. С оглед на установените при проверките обстоятелства е прието, че ползвателят на помощта не е изпълнил поетите с одобрения бизнес план задължения и е отдал под наем част от финансовите активи по проекта (партерен етаж от сграда) на „Медицински център Павел баня“ ЕООД. Издаден е Акт за установяване на публично държавно вземане №24/311/00831/3/01/04/01/16.02.2021г, с който на основание чл.46 ал.1 вр. с чл.43 ал.1 т.2 от Наредба №30/11.08.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към не земеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г., е разпоредено възстановяване на изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 86 905.21лв. Актът е отменен с решение № 416/18.11.2021 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. № 216/2021г., оставено в сила с решение №10543/21.11.2022 година по адм. дело №2123/2022г. по описа на ВАС. След отмяната на АУПДВ, въз основа на същите факти е издадено решение за налагане на финансова корекция №24/311/00831/3/01/04/02 с изх. №01-6500/8691#15/19.07.2023г издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание чл. 70 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ и чл. 46 ал.1 и ал.2 вр. с чл. 43 ал.1 т.1 от Наредба №30/11.08.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013г, е определена финансова корекция в размер на 86 905.21 лева за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, съгласно т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 от ЗПЗП по ПРСР 2007-2013г. Решението за налагане на финансова корекция е отменено с решение № 63/05.01.2024г., постановено по административно дело № 518/2023г. по описа на Административен съд- Стара Загора, оставено в сила с решение № 8235/03.07.2024г. по административно дело № 3336/2024г. по описа на Върховния административен съд. Съгласно мотивите на посочените решения, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е налице противоречие между мотивите и разпоредителната част на акта и по никакъв начин не може да се установи каква е била действителната воля на органа- да определи финансова корекция на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ за нарушение на забраната на чл. 43, ал.1, т.2 от Наредба № 30/11.08.2008г. за срок от пет години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят да не преотстъпва ползването на активите- предмет на подпомагане под каквато и да е форма, или да определи финансова корекция за неизпълнение на заложените в бизнес-плана приходи съобразно т.30 от Правилата. След отмяната на това решение изпълнителният директор на ДФЗ открива ново производство за определяне на финансова корекция, за което жалбоподателят е уведомен с писмо изх.№ 01-6500/869 от 21.08.2024 година. С решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8691#29 от 25.11.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие", на основание чл. 70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр.51 от 2022г.) и чл. 46, ал.1 и ал.2 вр. чл. 43, ал.1, т.1 от Наредба №30/11.08.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., е определена финансова корекция в размер на 86 905,21 лв. съгласно т.3 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 от ЗПЗП по ПРСР 2007-2013 г. Именно това решение е предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд е приел, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че решението на изпълнителния директор на ДФЗ е постановено в съответствие и при правилно приложение на нормите на ЗУСЕФСУ, включително и чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. Съдът е приел, че размерът на финансовата корекция е определен неправилно, поради което е намалил същата от 86 905,21 лева на 61 194, 58 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При напълно изяснена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със събраните по делото доказателства, административният съд е извел правилни правни изводи, за което е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция и не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение предвид възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. На първо място касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че в конкретната хипотеза е изтекла давността за установяване на нередност и определяне на финансова корекция. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламент /Е0/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /Е0/ № 2988/95/, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Настоящата хипотеза попада под приложното поле на ал.2 на цитираната разпоредба, доколкото се касае за продължаваща нередност, при това осъществена по многогодишна програма, в които случаи срокът за давност продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Освен това съгласно ал.3 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. В решението по дело C-734/22 СЕС посочва, че това понятие обхваща и извънсъдебни действия като одиторски доклад, акт за събиране на вземане, напомнително писмо за плащане или покана за доброволно изпълнение, стига тези действия да позволяват на адресата си да се запознае достатъчно точно с операциите, по отношение на които има подозрения за нередности. Ето защо, с действията по издаване на АУПДВ от 16.02.2021г. и на решението за финансова корекция от 19.07.2023г., макар и впоследствие тези актове да са отменени от съда, давността е прекъсната. При съобразяването на тези прекъсвания на давността, при които давностният срок започва да тече отначало след всяко такова действие, следва да се приеме, че към датата на издаване на атакуваното решение за налагане на финансова корекция давностният срок по смисъла на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО) № 2988/95 не е изтекъл. Не е изтекъл и абсолютният давностен срок от осем години, равняващ се на двукратния давностен срок, определен в чл.3, §1 от Регламента. Съгласно изложените в решението мотиви, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл.20а от ЗПЗП той ръководи дейността на Разплащателната агенция, която по аргумент от чл.27 ал.3 от ЗПЗП и чл.46 от Наредба №30/2008г може да поиска връщане на вече изплатени суми. Обжалваното решение е издадено от органа, компетентен да определи финансова корекция, а именно изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“. Съдът е приел, че в процедурата не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В настоящата хипотеза е спазен петгодишният период на мониторинг: за договори, сключени до 01.01.2015 г., този срок тече от датата на сключването им и в случая е изтекъл на 13.10.2019 г. Проверката на място след окончателно плащане по договора е извършена в рамките на мониторинговия период в периода от 08- 28.07.2019 г. Производството по определяне на финансовата корекция е открито с писмо изх. №01-6500/86911#27 от 21.08.2024 г, получено от адресата на 23.08.2023 г. С писмото на ползвателя на помощта са съобщени фактическите и правни основания за определянето на корекцията и му е даден 14-дневен срок за представяне на възражения. Ето защо е спазено изискването на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ на бенефициента да бъде дадена възможност да се защити и да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, преди тя да бъде наложена. Касационната инстанция споделя и направените от първоинстанционния съд изводи относно наличието на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (в редакцията до изменението с ДВ, бр.51/2022г.)- нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № 30/11.08.2008г., за срок от пет години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите - предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон. Това нормативно изискване е преповторено и в договора за отпускане на финансова помощ- чл.4.17, б.“б“ от същия. Доказателствата по делото установяват, че в противоречие с цитираната разпоредба и поетото задължение по договора, още на датата на сключване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, жалбоподателят е отдал под наем партерния етаж от сградата, който е част от финансираната инвестиция по проекта, на друг правен субект- „Медицински център Павел баня“ ЕООД. От изслушаното експертно заключение се установява, че общата площ на помещенията за рехабилитация и процедури, отдадени под наем на медицинския център, е с размер 244,7 м 2. До 01.01.2019 г. всеки гост на хотела заплаща отделно от нощувките си в хотела съответен дневен пакет за балнео и спа услуга. За услугата получава фискален бон от фискално устройство, собственост на „Медицински център Павел баня“ ООД. От 01.01.2019 г. всеки гост на хотела не плаща отделно услугите за балнеолечение и спа процедури, а същите са включени в общия пакет на хотела. В заключението се сочи, че след тази дата ЕТ „С. Гечев“ заплаща на „Медицински център Павел баня“ ООД извършената лечебно-възстановителна дейност за съответни месец. Основните възражения на касационния жалбоподател са именно във връзка с тези факти. Позовавайки се на практиката на СЕС (решенията по дела С-388/12, С-580/17 и С-313/22), жалбоподателят изтъква, че отдаването под наем на част от инвестицията не нарушава изискването за дълготрайност на операциите, тъй като не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл.71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. В тази връзка твърди, че и след отдаването под наем на процесните помещения, гостите на хотела са могли да се възползват от предлаганите там балнео и СПА-услуги, както е предвидено и в бизнес-плана. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства, обсъдени подробно в решението на първоинстанционния съд. Касационната инстанция намира това оплакване за неоснователно, а то е обсъдено и от първоинстанционния съд. Въз основа на внимателен анализ съдът направил обосновани и съответни на материалния закон изводи за наличие на хипотезата на приложимия чл. 71, § 1, (в) от Регламента. Съгласно цитираната норма операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ, ако е приложимо, настъпи значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели. Целта на изискването за дълготрайност по чл.71 от посочения регламент е да се гарантира, че инвестициите от фондовете ще окажат дългосрочно въздействие върху съответните райони (в случая селските) и че не се използват за получаване на недължими облаги. В настоящата хипотеза финансовото подпомагане на проекта е по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл.2 от Наредбата, целите на мярката са насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Съобразно даденото в §1, т.7 от Наредбата легално определение, "интегриран селски туризъм" е използване на природните, човешките, културно-историческите ресурси с цел реализиране на туристическа дейност (продукт и/или услуга) в селските райони. Със сключването на договора получателят на помощта се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Следва да се отбележи, че построяването на хотел за селски туризъм не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Правилото на чл. 16 от Наредба № 30/2008 г. задължава кандидатите да представят бизнес-план по образец, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по мярка 311, посочени в чл. 2 от Наредбата. В съответствие с тези цели, в представения от ползвателя на помощта бизнес-план е предвидено, че ще изгради хотел със спа-център, в който ще предоставя на туристите спа-процедури за отдих и възстановяване, балнеологична програма, индивидуални програми, възстановителна гимнастика и други процедури. В плана не е предвидено, че в посочения център ще се извършва лечение или медицинска рехабилитация. Съобразно бизнес-плана, комплексът ще се обслужва от 9 човека персонал- 1- управленски, 2- административен, 2- масажисти и 4- обслужващ персонал. Не е предвидено наемането на медицински специалисти. Съдържанието на описаните в проекта балнеолечебни и СПА-услуги, които ползвателят на помощта ще предоставя на гостите на хотела си, напълно съответства на понятието за тези туристически услуги, съдържащо се в §1, т.44 и т.46 от ДР на Закона за туризма. Според т.44 балнеолечебни (медикъл СПА) са услугите, изискващи използването на естествени лечебни фактори - минерална вода и/или лечебна кал, за провеждането на процедури, допринасящи за възстановяване здравето на човека. В даденото легално определение се сочи, че балнеолечебните услуги могат да се изпълняват от медицински и немедицински специалисти. § 1, т.46 от ДР на ЗТ определя СПА услугите като такива, изискващи използването на вода (минерална, изворна, както и друга разрешена от закона), както и лечебна кал и/или морска вода, и/или други естествени природни фактори за класически и нетрадиционни терапевтични методи на въздействие, целящи възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве, както и насочени към красотата на човешкото тяло. Според определението СПА услугите следва се изпълняват от персонал със специализирано в съответната област образование. Ето защо правилно административният орган е приел, че описаните в бизнес-плана балнео и СПА-услуги представляват туристически услуги по смисъла на ЗТ, а не дейност по физикална и рехабилитационна медицина, която следва да се осъществява при спазване на стандарта, утвърден с Наредба № 30 от 19.07.2004 г. (отм.23.12.2025г.), поради което не е необходимо тези услуги да се извършват в лечебно заведение. Правилно първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган, че в настоящата хипотеза е налице предпоставката на чл. 71, параграф 1, б. в) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.- значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и която би довела до подмяна на неговите първоначални цели. Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин, че част от инвестицията- СПА-център, изграден на партерния етаж, е предоставен под наем на друг правен субект- медицински център- лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, който е предоставял на гостите на хотела балнеолечебни услуги и съответно е получавал и приходите от това- първоначално директно от самите туристи, а впоследствие стойността на тези услуги е заплащана месечно от ползвателя на помощта. Одобреният проект е предвиждал изграждане на СПА-център, в който ползвателят на помощта ще предоставя на туристите туристически балнео и СПА-услуги. Вместо това обаче изградената инвестиция е отдадена под наем на медицински център- лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, което срещу съответно заплащане е предоставяло на гостите на хотела балнеолечебни и СПА-услуги. Това безспорно представлява значителна промяна както в предназначението, така и в условията за изпълнение на проекта, която води и до подкопаване на първоначалните му цели за развитие на интегриран селски туризъм. Изложените в цитираните решения на СЕС съображения относно понятието „дълготрайност на операциите“ не променят този извод, доколкото те са категорични, че с оглед установените конкретни факти единствено в правомощията на националния съд е да прецени доколко значителна е промяната на съответния проект. При това обаче националният съд следва да държи сметка и за целта на мярката, по която е финансиран проектът, а именно развитието и предлагането на услугите, свързани със селския туризъм. Ето защо отдаването под наем на част от инвестицията, представляващо нарушение на чл.43, ал.1, т.2 от Наредба № 30/11.08.2008г., правилно е квалифицирано от административния орган като нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, което е основание за отмяна на финансовата подкрепа. Разпоредбата на чл.46, ал.3, т.4 от Наредбата също предвижда, че РА може да поиска връщане на платени вече суми Касационната инстанция споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви относно приложимостта на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., приети въз основа на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП. Извършеното нарушение правилно е квалифицирано като такова по т. 3 от Приложението към Раздел І от Правилата. Обосновано и в съответствие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е намалил размера на финансовата корекция, като е съобразил площта на отдадената под наем част от инвестицията. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора - неоснователност на касационната жалба, неоснователни се явява и претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна с оглед правилото на чл.143, ал.3 от АПК. При спазване на диспозитивното начало, в полза на ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 100 лева, преизчислено в евро (51,13 евро) на основание чл.11, ал.2 от ЗВЕРБ, въпреки че същото е по-ниско от посочените в чл.24 от НЗПП размери. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,