Определение № 2189 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 455/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Й. П. Й. срещу въззивно решение № 103 от 06.10.2025 год., постановено по в. гр. дело № 245/2025 год. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което като е потвърдено решение № 73 от 27.03.2025 год., постановено по гр. дело № 750/2023 год. по описа на Районен съд – П., са отхвърлени предявените от Й. П. Й. срещу Г. Д. Я. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 4 и 5 ЗЗД за прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави, липса на основание и симулативност на договор за дарение, сключен на 20.10.2023 год. между Д. Д. П., като дарител и Г. Д. Я., като дарен, обективиран в нотариален акт №, том, рег. №, нот. дело № / год. на нотариус П. Д., рег. №, с район на действие Районен съд – П., както и предявените от Й. П. Й. срещу Д. Д. П., Д. П. Й. И Г. Д. Я. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане изкупуването в полза на ищцата на / ид. ч. от недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. П., обл. Търговище, представляващи ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор, местност „.“, с площ от кв.м., при съседи и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор, местност „Л.“, с площ от кв.м., с трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно ползване нива, трета категория, при съседи ;. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното с касационната жалба въззивно решение е постановено в производство, образувано по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, които са облигационни, а не вещни /в този смисъл определение № 32 от 28.01.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 9/2013 год., І г. о., ГК, определение № 87 от 07.03.2016 год. на ВКС по ч. гр. дело № 602/2016 год., III г. о., ГК, определение № 283 от 19.12.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4983/2016 год., I г. о., ГК, определение № 254 от 25.05.2017 год. на ВКС по ч. гр. дело № 553/2017 год., IV г. о., ГК, определение № 403 от 26.10.2020 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2882/2020 год., IV г. о., ГК, определение № 17 от 11.01.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4863/2022 год., IV г. о., ГК и др./. Поради това постановеното по тези искове въззивно решение не попада в посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключения. Цената на горепосочените искове се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имотите, предмет на договора за дарение и на исковете за изкупуване. Видно е от представеното по делото удостоверение /на л. 37 от първоинстанционното дело/, че данъчната оценка на всеки един от процесните имоти е под 5 000 лв. /общата им оценка също е под 5 000 лв./, респ. данъчната оценка на прехвърлените с договора за дарение идеални части от всеки от имотите – по / ид.ч., също е под 5 000 лв. Същото се отнася и до цената на предявените искове по чл. 33, ал. 2 ЗС, с оглед обема на предявеното преобразуващото право на изкупуване – по / ид.ч. Посочената цена е под предвидения в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК праг за достъп до касационно обжалване по граждански дела, поради което и постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване. Същото, според разпоредбата на чл. 296, т. 1 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването и обявяването му. Ето защо подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение