Определение № 85 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6797/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К., чрез процесуалните й представители Б. и Ц.-инспектор-юристи в ТД София срещу решение № 1700 от 6.8.2014 г, по гр.дело № 3173/13 г на САС, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение № 278 на Софийски окръжен съд, ГО, 2 състав по гр.дело № 470/2009 г.С него е отхвърлени исковете на касатора срещу М. Л. П. и Е. И. Ч. по чл.124 ал.5 от ГПК и по чл.28 от ЗОПДИППД /отм/ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност, придобито от престъпна дейност. Ответниците по касация оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и развиват съображения по съществото на правния спор. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Предявените искове са по чл.124 ал.5 от ГПК и по чл.28 от ЗОПДИППД /отм/ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност, придобито от престъпна дейност. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в разглеждания случай искът по чл.124 ал.5 от ГПК е неоснователен и предвид изхода на спора по него неоснователен се явява и искът по чл.28 от ЗОПДИППД /отм/ за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.Прието е, че към момента на предявяване на обвинението на праводателя на ответниците нормата на чл.257 от НК не е била действаща, като отменена с ДВ бр.75/2006 г. По допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, на който текст се позовава касатора, поради следното: С решение № 368 от 21.11.11 г по гр.дело № 1129/2010 г, ВКС, Трето ГО е дадено задължително тълкуване по въпросите повдигнати от касатора за „действието на гражданскоправните и наказателноправните норми във времето, при липсата на преходни разпоредби в приложимите закони във връзка с настъпила промяна на формулировката, номерацията на текстове или други редакции на НК”. Прието е, че както отменената норма на чл.257 НК, така и новосъздадените заместващи текстове в НК /ДВ, бр.75/12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г. и бр.16 от 15.02.2008 г., в сила 1 месец след публикацията/, са от материалноправно естество. Те уреждат въпроси, свързани с наказателната отговорност на лицата, с наказанието и с останалите последици от осъждането им – виж ТР № 1 от 17.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г., ОСНК. Съгласно чл.2, ал.1 НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Възможността за обратно действие на наказателния закон се отнася до прилагането на по-благоприятната уредба /чл.2, ал.2 НК/, но не и до отпадането на наказателното преследване и носенето на последиците от него. Мотивите на обжалваното въззивно решение са постановени в противоречие с посочената задължителна практика поради, което е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По тези съображения, Върховният касационен съд, Четвърто ГО