Определение № 658 от 23.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 399/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Старт Инвест“ ЕООД, [населено място], и „ТРТ Инвест“ ЕООД, [населено място], срещу решение №280/09.10.2019г., постановено по в.т.д. №658/2018г. от Пловдивски апелативен съд /поправено с решение № 292/21.10.2019г./, с което е потвърдено решение № 553/04.12.2017г. по т.д.№ 879/2014г. на Пловдивски окръжен съд за обявяване за относително недействителни спрямо А. С. Б., С. А. Б. и П. А. Б., всички от [населено място], обл.Пловдивска, на следните разпоредителни сделки: Договор за продажба на недвижим имот, сключен между „Старт Инвест“ ЕООД и Б. А. М., [населено място], обективиран в нотариален акт № 6 от 09.01.2014г., както и на Договор за продажба на недвижим имот, сключен между Б. А. М. и К. П. К., [населено място], по нотариален акт № 4 от 01.09.2014г., и на Договор за продажба на недвижим имот, сключен между Б. А. М. и „ТРТ Инвест“ ЕООД, [населено място], по нотариален акт № 5 от 01.09.2014г. Касаторът „Старт Инвест“ ЕООД поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответниците А. С. Б., С. А. Б. и П. А. Б. оспорват касационната жалба. Ответниците „ТРТ Инвест“ ЕООД, Б. А. М. и К. П. К. не вземат становище по жалбата. Касаторът „ТРТ Инвест“ ЕООД поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. Ответниците А. С. Б., С. А. Б. и П. А. Б. оспорват касационната жалба. Ответниците „Старт Инвест“ ЕООД, Б. А. М. и К. П. К. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на поредица от сделки: първата, сключена на 09.01.2014г. между „Старт Инвест“ ЕООД и Б. М. за продажба на пет недвижими имота, втората и третата, сключени на 01.09.2014г., като с втората Б. М. е продал на К. К. един от имотите, предмет на сделката от 09.01.2014г., а с третата сделка Б. М. е продал останалите четири имота на „ТРТ Инвест“ ЕООД. Ищците по иска А. Б., С. Б. и П. Д. /Б./ са твърдели, че са кредитори на „Старт Инвест“ ЕООД с вземане на основание чл.125, ал.3 ТЗ за изплащане на равностойността на дружествените им дялове, след като са били изключени от дружеството (решението е вписано на 30.12.2013г.), а А. Б. се е легитимирал като кредитор и с вземания, произтичащи от решения по три арбитражни дела. Пловдивският апелативен съд е обсъдил подробно доводите на въззивниците – настоящи касатори, и на ответника Б. М. за недопустимост на исковете. Прието е, че първоначално ищците са заявили искане за обявяване на относителна недействителност на първата сделка от 09.01.2014г. и за приемане за установено, че тази недействителност засяга правата на последващите приобретатели на имотите, както и че те са непротивопоставими на ищците. След частично прекратяване на производството по делото от първоинстанционния съд и отмяната на това определение от Пловдивския апелативен съд, на 21.06.2017г. е допуснато уточнение на петитума на предявените искове, като въззивният съд е изложил съображения, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, тъй като не е било предприето недопустимо изменение на исковете или предявяване на нови искове, респ.оттегляне или отказ от искове, а отстраняване на нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между изложените обстоятелства и първоначално формулирания петитум, без да се променят първоначално твърдените или да се въвеждат нови факти и обстоятелства. Въведените възражения за недопустимост на иска поради липса на качеството на кредитори на тримата ищци е отхвърлено с оглед, от една страна, необходимостта от установяване на това качество само като материална предпоставка за уважаване на иска, а, от друга страна, предвид уважаването на предявените от ищците срещу „Старт Инвест“ ЕООД осъдителни искове, с които дружеството е осъдено да заплати на всеки от тях сумата от по 1150000 лв. на основание чл.125, ал.3 ТЗ, представляващи стойността на дружествените им дялове, вследствие изключването им като съдружници. Съдебното решение е влязло в сила, а дяловете на съдружниците са определени по баланс на дружеството към 31.10.2013г., или преди сключването на първата прехвърлителна сделка от 09.01.2014г. Обсъдени са и арбитражните дела, по които дружеството е осъдено да заплати парични суми на ищеца А. Б.. Пловдивският апелативен съд е изследвал личните и служебни отношения между представляващия и първоначално едноличен собственик на капитала на „Старт Инвест“ ЕООД – Ю. Б. и първият приобретател Б. М., както и множество аспекти в отношенията между Б., М., приобретателя К. К. и собственика и представляващия приобретателя „ТРТ Инвест“ ЕООД, включително личните и семейни отношения на тези лица и пълномощниците – адвокати на дружествата, както и значението на последователността между приемане на решения за преобразуване на дружествата, за приемане на съдружници, вписванията на тези решения в търговския регистър и други сделки между тях. Подробно са обсъдени събраните гласни доказателства, както и доказателствата за направените плащания на продажната цена, като при получаване на плащанията по втората и третата сделка М. веднага (в рамките на няколко минути) е превеждал сумите на „Старт Инвест“ ЕООД – длъжника и веднага след това тези суми са теглени от управителя Б.. При така приетите за установени факти и обстоятелства по делото, въззивният съд е формирал извод, че всички лица, участници по отделните сделки – „Старт Инвест“ ЕООД, Б. М., К. К. и „ТРТ Инвест“ ЕООД са свързани лица и са знаели за увреждащия характер на сделките, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за обявяване на относителна недействителност на цялата поредица от прехвърлителни сделки. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По касационната жалба на „Старт Инвест“ ЕООД: Според касатора въззивното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, при позоваване от ищеца А. Б. на качеството му на кредитор на дружеството на две основания и без да са заплатени две държавни такси, липсата на първоначално предявен иск, с който се иска обявяване на относителна недействителност на сделките, по които приобретатели са К. К. и „ТРТ Инвест“ ЕООД и недопустимо изменение на исковете чрез преминаване от установителни към конститутивни искове. Касаторът поддържа, че ТР № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС дава отговор за това какъв е правилният ред за защита на кредитори при последователни прехвърлителни сделки, но „не дава основание за изменение на вече грешно предявените такива“. Изложените доводи са въведени с твърдение за допуснато процесуално нарушение и е поставен въпрос: „Какъв е редът за защита, когато увреждащото действие е постигнато с последователни сделки, чийто отговор е обсъден в ТР № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС?“, но при твърдение, че иск по чл.135 ЗЗД не е бил предявен за последващите първата сделка действия. Отговорът на поставения от касатора правен въпрос във връзка и с доводите му за недопустимост на обжалваното въззивно решение е даден в т.3 на Тълкувателно решение № 2/2017г. от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че „Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство.“. С допуснатото и предприето по инициатива на ищците на 21.06.2017г. уточнение на петитума нередовностите на исковата молба са отстранени. Уточнението не представлява изменение на иска или предявяване на нов иск, както правилно е приел въззивният съд, тъй като обстоятелствата, на които ищците основават правата си срещу последващите приобретатели по сделките, са били въведени в исковата молба. Първоначално формулираният петитум сочи на интерес от защита на кредиторите срещу приобретателите на имотите и цели създаване на възможност за удовлетворяването им чрез изпълнение върху имуществото на собствениците на имотите, каквото е предназначението на иска по чл.135 ЗЗД. В този смисъл петитумът на иска е приведен в съответствие с твърденията за обстоятелствата, от които произтичат правата на кредиторите. Независимо от това, че един кредитор твърди, че има повече от едно вземания спрямо длъжника, това не променя вида и броя на заявените искове за обявяване на относителна недействителност на прехвърлителните сделки. Изпълнението върху имуществото на приобретателя на имотите се осъществява след снабдяване на кредитора с изпълнителен титул за вземането му. В производството по чл.135 ЗЗД кредиторът установява това си качество като материална предпоставка за упражняване на правото да иска обявяване на относителна недействителност на сключените от неговия длъжник сделки, включително и без вземането му да е установено със сила на пресъдено нещо към този момент. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът поставя въпроса: „Налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора“, при даден отговор в ТР № 2/2017г., от който заявява въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „Когато ищецът претендира да е кредитор на няколко основания, които са взаимно изключващи се, и двете съществуват паралелно към момента на изповядване на процесната сделка, както и към момента на завеждане на исковата молба, следва ли да се приеме, че ответникът е имал намерение за увреждане на кредитора и по двете му основания? Противоположните претенции на кредитора не изключват ли намерението за увреждане у длъжника и може ли да му се вмени такава намерение в подобна хипотеза?“. Въпросът е свързан с развити твърдения, че към момента на извършената сделка ищците са били предявили искове по чл.74 ТЗ за възстановяване на членствените им права и към този момент дружеството не е било наясно кои от претенциите на ищците ще бъдат признати за основателни – за възстановяване на членствените права или за заплащане на дяловете им. Липсата на разграничение на тези оплаквания, според касатора, обосновава и очевидна неправилност на въззивното решение. Отговорът на така поставения въпрос е даден в т.2 на ТР № 2/2017г. в смисъл, че такава връзка е налице, като разрешението е свързано с прилагането на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК относно спиране на производството по предявен иск по чл.135 ЗЗД. Контекстът, в който касаторът поставя въпроса, е относим към знанието на длъжника за увреждането, поради което не е обосновано приложното поле на касационното обжалване – произнасяне от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. Следва да се отбележи, че обстоятелствата, които са от значение за преценката за наличието или липсата на знание за увреждането, са обсъдени от въззивния съд и доводът за евентуална необоснованост е следвало да се обвърже от касатора с поставянето на релевантен към изводите на решаващия състав правен въпрос. Касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС по ТР № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС и на други решения на ВКС по въпроса: „Знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя, като условие за успешното провеждане на иск по чл.135 ЗЗД, следва ли да се отнася до знанието, относимо към вземането на кредитора?“. Въпросът е поставен с оглед на оплакванията в касационната жалба, че по делото не е доказано знание на последващите съдоговорители за вземанията на кредиторите и че с извършената сделка те се увреждат. Съображенията на настоящия състав на ВКС, изложени по предходния въпрос, са относими изцяло и към така поставения правен въпрос. Изводите на въззивния съд за знание на последващите приобретатели по сделките са подробно мотивирани в обжалваното решение, а в цитираната практика на ВКС не са дадени разрешения, които да не са съобразени от решаващия състав на апелативния съд. По касационната жалба на „ТРТ Инвест“ ЕООД: Касаторът поставя въпроса за предпоставките, при които извършено от ищеца процесуално действие следва да се квалифицира като искане за изменение на иска, съответно неговата допустимост, или да се приеме като уточнение на исковата молба, като счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което е недопустимо, постановено по нередовна искова молба и очевидно неправилно. По поставените въпроси и доводи на касатора съставът на ВКС изложи съображения, обсъждайки изложението към касационната жалба на „Старт Инвест“ ЕООД. Според касатора въпросът „във връзка с вписана възбрана и отношението й към иска по чл.135 ЗЗД" е от значение за допустимостта на предявения иск, като се позовава на Решение № 312/28.10.2014г. по гр.д. №2800/2014г. на ВКС 4 г.о. Касаторът е посочил, че предявените от ищците искове по чл.125, ал.3 ТЗ са били обезпечени чрез възбрана на имоти, собственост на „Старт Инвест“ ЕООД, която е вписана преди Б. М. да се разпореди с петте недвижими имота по вписаните на 01.09.2014г. сделки, поради което ищците нямали правен интерес от предявяване на иска и същият бил недопустим. Поставеният въпрос е обсъждан от въззивния съд и не съответства на данните по делото, тъй като вписаната възбрана е била заличена, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд