Определение № 4778 от 23.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4644/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3973/09.08.2023 г., подадена от С. Д. Н. и Р. В. Х., чрез адвокат И. Б., срещу решение № 173 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 20233600500099/2023 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено решение № 60 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 3419/2021 г. на Районен съд – Шумен. С първоинстанционното решение е признато за установено, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Р. В. Х. и С. Д. Н., че Р. И. Т. е собственик на реална част от 942 кв.м, очертана с червен цвят на комбинирана скица на л. 242 от делото - приложение към приета допълнителна съдебно-техническа експертиза (СТЕ), с координати на гранични точки: т. 1 - * и *, т. 2 - * и *, т. 3 - * и *, т. 4 - * и *, т. 5 - * и *, т. 6 - * и *, т. 7 - * и *, т. 8 - * и *, т. 9 - * и * и т. 10 - * и *, неразделна част от решението, както и че описаната реална част погрешно е отразена в кадастралната карта на [населено място], местност „К.“, като част от поземлен имот с идентификатор ***, собствен на ответниците, вместо като поземлен имот, състоящ се от описаната реална част.

Въззивният съд е съобразил, че Районен съд - Шумен е сезиран с установителен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Р. И. Т. срещу Р. В. Х. и С. Д. Н.. Ищецът твърди, че е собственик по наследство от баща си И. Т. на земеделска земя - овощна градина от 900 кв.м, в землището на [населено място], м. „К.“, представляваща имот № * от план за земеустрояването на землището на [населено място] от 1964 г. С протокол № 34/09.02.1965 г. на ТПС комисия баща му при замяна получил овощна градина - имот № *, с площ от 1100 кв.м. С нот. акт № 92/1970 г. 1/2 ид. ч. от горния имот бил дарен на вуйчото на ищеца Д. И. С., а през 1971 г. С. дарил на ищеца тази 1/2 ид. ч. След смъртта на баща му през 1995 г., ищецът получил в наследство 1/8 ид. ч. от имота, а с нот. акт № 99/1997 г. майка му Р. И. Т. му дарила останалите 3/8 ид. ч., с което той станал едноличен собственик. В действащата кадастрална карта имотът не бил отразен като самостоятелен, а се включвал в ПИ с идентификатор ***, с площ от 4380 кв.м, на ответниците. Поради установен в административно производство пред СГКК - Шумен спор за материално право, касаещ реалната част с посочените размери, ищецът моли да се признае за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на реалната част от 942 кв.м и че тя погрешно е заснета, като част от имота им. От своя страна, ответниците оспорват ищцовата претенция, като сочат, че са придобили имота въз основа на надлежна реституционна процедура по ЗСПЗЗ; в условията на евентуалност се позовават на 10-годишна придобивна давност, считано от 18.05.2001 г. - датата на въвода им във владение с протокол № 10-В/18.05.2001 г.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

С протокол за замяна по реда на ЗТПС (отм.) от 09.02.1965 г. на ТПС комисия И. Т. Т. е отстъпил лозе в м. „К.“ от 1.100 дка, III кат., а е получил имот № * в м. „К.“ от 1.200 дка, III кат. Впоследствие, в резултат на разпоредителните сделки и наследствено правоприемство, посочени в исковата молба, ищецът е придобил еднолично правото на собственост върху горния имот. Съгласно представено удостоверение на отдел „ТСУ“ на Община Шумен описаният имот, с коригирана площ от 900 кв.м, попада в ПИ № *** по КК на [населено място], с площ от 4380 кв.м. Със заявление вх. № 3221/29.12.1991 г. до ОПК - Шумен наследодателят на двамата ответници - В. Х. Н., е поискал да му бъде възстановена собствеността на земеделски земи - овощни градини и лозе, всички с различна площ, от процесния парцел. Според служебна бележка на Община Шумен, съдържаща се в преписка на ОСЗ – Шумен по заявлението, земеделска земя в м. „К.“, представляваща парцелен № * по земеустройствения план на местността от 1964 г., има планоснимачен № * по кадастралния план на [населено място] от 1967 г. и е записана на името на ответния наследодател в разписния списък към плана. С три решения на поземлена комисия - Шумен, №№ 10А/26.11.1997 г., 10-1/30.03.1999 г. (допълващо и изменящо решение № 10А) и РД1905/19.11.1999 г. (за допълване и изменение на решение 10-1), на наследниците на В. Х. Н. е възстановено правото на собственост на земеделски земи. С първото решение се възстановяват 0.700 дка и 1.000 дка от парцел № * от споменатия кадастрален план, в който би следвало да попада спорната реална част, според неоспорената служебна бележка, но в м. „С.“, а не в местност „К.“. С второто решение се възстановява право на собственост на лозе от 2.235 дка, имот *, в м. „К.“. С третото решение се възстановява право на собственост на лозе от 4.380 дка в м. „К.“. Нито едно от решенията, съдържащи се в преписката, не е придружено от скица на имота по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, а решение № РД1905/19.11.1999 г. не се съдържа в преписката на ОСЗ - Шумен и по делото е представен препис, изготвен от електронен носител. Представената от ответниците, с отговора на исковата молба, скица № Ф00048/18.05.2021 г. не е приложена към решение № РД1905/19.11.1999 г., а е издадена две години след него, във връзка с административен въвод (протокол № 10-в/18.05.2001 г.) на наследниците на В. Х. във владение на един от имотите, образуващи имот с № *, а именно *, в който не попада спорната реална част по делото, видно както от самата скица, така и от заключението на вещото лице по приетата СТЕ. С решение № 10А/26.11.1997 г. на ПК - Шумен, на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ и протокол № 01.01. от 28.09.1992 г. по чл. 18г, № 1.1. от 28.09.1992 г. по чл. 18д и № 5 от 09.06.1992 г. по чл. 18е ППЗСПЗЗ, на наследниците на В. Х. Н. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на земеделски земи в землището на [населено място], м. „С.“, както следва: 0.700 дка, III кат., отразено „Ограничение на ползването“ - замяна с протокол от 09.02.1965 г. на И. Т. Т., и 1.000 дка, III кат., замяна с протокол № 25/22.03.1965 г. на Р. Л. Х. и впоследствие прехвърлен на трето лице. В това решение няма посочени граници на възстановената собственост, като в него е отразено, че възстановяването на имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ще се извърши при условията на чл. 28, като имотните граници ще се определят въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. По делото от ответната страна е представен и протокол № 10В/18.05.2001 г. за въвод във владение на имоти в землището на [населено място], съгласно който наследниците на В. Х. Н. били въведени във владение на имотите, описани в решение № 10А/26.11.1997 г., и заверена скица № Ф00048/18.05.2001 г. за имот № * по КВС -Шумен. Съгласно протокол от 31.10.2001 г., комисия длъжностни лица при община Шумен, в изпълнение на заповед № РД-25-1950/18.10.2001 г., посетила имот № *, като констатирала, че маркировъчните колчета не са налице, по реперните точки няма трайни знаци и имотът не е идентифициран еднозначно. Имотът се намира в района на предвидените в ППЗСПЗЗ, съгласно чл. 28, райони за изработване на кадастрални планове по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и комисията е заключила, че няма правно основание за прилагане на чл. 34 ЗСПЗЗ. С решение от 16.03.2004 г. по адм. д. № 422/2003 г. на ШОС е отхвърлена жалбата на Р. В. Х. и С. Д. Н. против отказ на кмета на община Шумен, с писмо № 94-00-55/29.04.2003 г. да издаде заповед за изземване на земеделски имоти по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. В решението е отразено, че с искане № 94-00-55/11.04.2003 г. жалбоподателите са сезирали кмета на община Шумен да издаде заповед на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване на част от възстановените им имоти, за които при извършения въвод във владение било констатирано, че се владеят от трети лица (като едно от тези лица е Р. И. Т., владеещ парцел * с площ от 1.065 дка по силата на нотариален акт № 122/1971 г. и № 99/1997 г. на ШРС). Решението е било обжалвано и оставено в сила с решение № 10753/21.12.2004 г. по адм. д. № 5988/2004 г. на ВАС. Според изготвената в първоинстанционното производство СТЕ, имоти с пл. № *, по плана от 1967 г. и пл. № 200, по плана от 1992 г. съответстват на имот * по земеустройствения план от 1964 г. Последният, според всички планове на местността, представлява земеделска земя; имот № *-лозе с площ от 2.235 дка представлява източната част на имот ** по действащата КК; парцел * по земеустройствения план от 1964 г. граничи с парцели *, *, *, *и *, първите четири записани на името на В. и Р. Н. и последният - на И. Т.; имот с № * по земеустройствения план от 1964 г. заема реална част от ПИ № ***, с площ от 4380 кв.м, на ответниците от 942 кв.м, като границите на реалната част са точки от едно до десет, с координати, съответно, т. 1 - * и *, т. 2 - * и *, т. 3 - * и *, т. 4 - * и *, т. 5 - * и *, т. 6 - * и *, т. 7 - * и *, т. 8 - * и *, т. 9 - * и * и т. 10 - * и * на комбинирана скица на л. 242 от първоинстанционното дело. Разпитаните свидетели са установили владението на праводателите на ищеца от момента на замяната, а след това и на ищеца до момента на разпита. Съгласно изготвената във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, земеустройственият план на м. „К.“ е изработен през 1964 г., а кадастралният план на м. „С.“, включваща като подместност и местността „К.“, е изработен през 1967 г. По земеустройствения план от 1964 г. имот *, с площ от 1.600 дка, бил записан на В. Х. Н.. След извършване на замени с протоколи на комисията за ТПС, имотите били трансформирани, като имот * бил заличен и вместо него създаден *, овощна градина с площ от 0.900 дка на И. Т. Т., като данните за описаните замени били извлечени от имотните и парцелните списъци. Претендираната от ищеца реална част попадала в границите на имот № *. По изработения през 1967 г. кадастрален план процесната реална част попадала в имот с кад. № *. Претендираната реална част, индивидуализирана в скица-проект № 15-37404-18.01.2019 г., издадена от СГКК - [населено място], представлявала част от имот с идентификатор * по КККР на [населено място]. Вещото лице е посочило, че процесните имоти представляват земеделски територии, не са урегулирани и не са предвиждани придаваеми места, не са били включвани в ТКЗС или друга колективна форма на управление на земята. Изготвена е комбинирана скица с нанесени граници на имотите по плановете от 1964 г. до настоящия момент, като означената на тази скица процесна спорна реална част от имот с идентификатор * съответства на приподписаната от първоинстанционния съд скица, неразделна част от атакуваното решение. Минималните разлики при комбинираното нанасяне на скиците по отделните планове, вещото лице обяснява с различните методи на изработване на плановете с различна точност, а и същите са в границите на допустимата грешка по чл. 18, ал. 5 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

При така установената фактическа обстановка, Окръжен съд – Шумен е направил следните правни изводи:

Р. Т. И. надлежно е установил придобитото от него право на собственост върху спорната реална част от имот с идентификатор ***. Имотът е бил получен от бащата на ищеца в резултат на замяна по силата на норми от отменения ЗТПС и чл. 18з, ал. 3, изр. второ и трето ППЗСПЗЗ. Доколкото след замяната и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ с части от имота са извършени сделки, които не са били само между сънаследници, и той е бил застроен (без значение е законността на строежите), то замяната остава в сила, като целта на законодателя с разпоредбите на чл. 18з, ал. 3, изр. второ и трето ППЗСПЗЗ е да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите го по замяна, и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени права и спорове.

Съдът е разгледал възраженията на ответниците по исковата молба. На първо място, въззивният състав е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства от Х. и Н. процесната реална част да е част от имот, възстановен им с визираните по-горе решения. Приел е, че тъй като към решенията липсват издадени скици, категоричен извод в тази насока не може да бъде направен. Освен това, доколкото Р. И. не е участвал в административното производство по реституция, той не е обвързан от постановените административни актове и в настоящия граждански процес, в който му се противопоставят вещните права, придобити от тези актове, той разполага и с възражения за тяхната материална незаконосъобразност. Косвеният съдебен контрол се осъществява не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Извършвайки такъв контрол, Окръжен съд – Шумен е намерил, че решението в частта, с която е постановено възстановяване право на собственост за лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ по отношение на процесната реална част, се явява материално незаконосъобразно поради допуснато нарушение на чл. 18з, ал. 3, изр. второ и трето ППЗСПЗЗ, тъй като са били налице предпоставките за запазване действието на замяната. Съдът е посочил, че не без значение е и обстоятелството, че самите заявители са предявили за възстановяване по преписката 2.2 дка земя, а не 4.380дка. Ето защо, с оглед незаконосъобразността на решението в сочената част, съдът е заключил, че то не се явява годно да легитимира Р. Х. и С. Н. като собственици на процесната реална част от имота. Това, от своя страна, е наложило разглеждането на направеното в условие на евентуалност възражение за придобиване на имота по давност. Въззивният състав е приел, че не са ангажирани каквито и да е доказателства ответниците по исковата молба да са установили през 2001 г. фактическа власт върху имота, съответно да са я упражнявали в продължение на десет години. Визирал е, че действително, по делото е представен протокол № 10В/18.05.2001 г. за въвод във владение на имоти в землището на [населено място], съгласно който наследниците на В. Х. Н. са били въведени във владение на имотите, описани в решение № 10А/26.11.1997 г. и заверена скица № Ф00048/18.05.2001 г. за имот № * по КВС -Шумен, но соченият протокол липсва по реституционната преписка. Освен това с цитираното в същия решение са възстановяват имоти в друга местност - „С.“, като липсва приложена скица както към протокола, така и към цитираното решение. От ответниците по исковата молба е представена скица със сочения номер и дата (№ Ф00048/18.05.2001 г.), но това явно не е скицата, представена при въвода във владение, доколкото касае имот с № * от 4.380 дка. Дори да се приеме, че протоколът за въвод касае имот * по КВС, с площ от 2.235 декара, то от това не може да се направи извод, че ответниците са били въведени във владение и в имота на ищеца. Не са ангажирани доказателства процесната реална част да е попадала именно в имот *. Следователно, въз основа на сочения протокол не може да се направи извод, че Р. Х. и С. Н. през 2001 г. са установили фактическа власт върху процесната реална част, съответно са упражнявали такава и в периода от 2001 г. до 2010 г., още повече че съгласно представения протокол от 31.10.2001 г., комисия длъжностни лица при община Шумен, в изпълнение на заповед № РД-25-1950/18.10.2001 г., са посетили имот № * и са констатирали, че маркировъчните колчета не са налице, по реперните точки няма трайни знаци и имотът не е идентифициран еднозначно. Съответно, съгласно отразеното в решение от 16.03.2004 г. по адм. д. № 422/2003 г. на ШОС, с искане № 94-00-55/11.04.2003 г. жалбоподателите са сезирали кмета на община Шумен да издаде заповед на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване на част от възстановените им имоти, за които при извършения въвод във владение било констатирано, че се владеят от трети лица (като едно от тези лица е Р. И. Т., владеещ парцел * с площ от 1.065дка по силата на нотариален акт № 122/1971 г. и № 99/1997 г. на ШРС). Свидетелите на ищцовата страна също установяват упражняване на фактическата власт върху имота през процесния период не от ответниците, а от ищеца. От така изложеното въззивният съд е направил извод, че процесната реална част от имот с бивш пл. № * към сочения период не е владяна от ответниците, а от ищеца.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Формулират следните въпроси:

1. „Може ли ищецът по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се легитимира надлежно и да му бъде признато правото на собственост на земеделска земя, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, позовавайки се само на документ за собственост - нотариален акт, без да е реализирана процедурата по възстановяване, съответно придобиване на правото на собственост в съответствие с разпоредбата на § 4, т. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ“;

2. „В каква степен на конкуренция са документите, с които се легитимираме като собственици на процесният имот - Решения на ПК Шумен № 10А/26.11.1997 г., № 10-1/30.03.1999 г., последното допълнено и изменено с Решение № РД1905/19.11.1999 г., влезли в законна сила, с документите, с които установява правото си на собственост ищеца“;

3. „Коя за нас е началната дата, от която започва да тече срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване по давност чрез непрекъснато владение повече от 10 години възстановената с цитираните по-горе решения на ПК земеделска земя - от датата на извършения административен въвод във владение, материализиран с Протокол № 10-В от 18.05.2001 г. или алтернативно посочена дата 25.11.2005 г. - датата на влизане в сила Заповед № РД-18-52, с която е одобрена Кадастралната карта на [населено място], в която механично е пренесена КВС (съгласно даден отговор на вещото лице в хода на производството )“.

Жалбоподателите визират практика на ВКС.

От Р. И. Т. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Първият въпрос, формулиран в изложението, е неотносим към решаващите съображения, изложени във въззивното решение, и поради това не може да обуслови допускане на касационно обжалване. В настоящия случай Окръжен съд – Шумен не е приел, че процесният имот представлява земеделска земя по § 4 ЗПЗЗ, т.е. земя, предоставена за ползване по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. За да удовлетворява очертаните изисквания към общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният правен въпрос следва да почива на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения, каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение и са неотносими към делото. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.

Другите два въпроса не представляват такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а още по-малко са въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е конкретен в указаната с визираното по-горе тълкувателно решение степен - да е свързан с решаващите съображения на съда и предмета на делото, но без необходимата абстрактност от фактическите твърдения и теза на страната същият губи характеристиката си на правен и не предполага даване на принципен отговор, а се свежда до оспорване на крайните изводи на съда. За да отговори на тези въпроси, настоящият съд следва да анализира събраните по делото доказателства, което може да стане при разглеждане на спора по същество, но не и в производството по чл. 288 ГПК.

Същевременно обжалваното пред ВКС решение не е вероятно нищожно или недопустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Р. Т. има право на 1500 лв. разноски за адвокат за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,