Определение № 495 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. М. С. Д. е подал молба вх. № 25079505/10.05.2021 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 261600/10.03.2021 г. по в. гр. д. № 14125/2019 г. на Софийския градски съд, г. о., ІІІ-В състав, с което е потвърдено решение № 35196/08.02.2019 г. по гр. д. № 17979/2016 г. на Софийския районен съд, ІІІ-то г. о., 82-ри състав, с което молителят е осъден да заплати на Д. С. Д. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 4 844 лева обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място], за времето от 29.10.2013 г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 383.33 лева обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място], за времето от 29.10.2013 г. до 31.03.2016 г., ведно със законната лихва,считано от 31.03.2016 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 689.09 лева разноски по делото; молителят е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв на адвокат Е. И. сумата 692.50 лева - възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на насрещната страна. Молителят твърди, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. т. 2 и 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Излага довод, че с официален 1 документ - протокол от съдебно заседание на 01.03.2018 г. по гр. д. № 62231/2016 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 55-ти състав, е установена неистинност на показанията на св. И. Й. И., разпитан в съдебното заседание от 26.09.2017 г. по гр. д. № 17979/2016 г. на Софийския районен съд, относно обстоятелството кой е допуснал в жилището третото лице. Твърди също, че вследствие нарушаване на разпоредбите на ГПК по призоваването е бил лишен от възможността да участва във въззивното производство, в което бил представляван от адвокат Делова, без обаче същата да е упълномощена от него с права за процесуално представителство пред тази инстанция; не бил уведомяван на адреса си с призовка по надлежния ред за насрочването на делото; не е участвал в последното по делото заседание на 28.01.2021 г. и не е имал възможност да доведе изрично поискания във въззивната жалба свидетел, по допускането на който съдът не се е произнесъл с определение; призован е чрез представител по пълномощие от съвсем друга инстанция; въпреки това въззивният съд е дал ход на делото, като приел, че е налице редовна процедура по призоваване. Иска отмяна на влязлото в сила решение, а делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Ответникът Д. С. Д. е подал писмен отговор, с който е оспорил молбата за отмяна като неоснователна. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, изхожда ли молбата от легитимирано лице, спазени ли са установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата, налице ли са точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай решението, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на датата на постановяването му - 10.03.2021 г. /аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/. Молбата е подадена на 10.05.2021 г., т. е. в законоустановения тримесечен срок, а и молителят твърди, че за влязлото в сила решение узнал на 22.04.2021 г., когато по друго дел о между същите страни бил представен заверен препис от решението. Това твърдение не е опровергано от други доказателства по делото. Молбата за отмяна съдържа изложение на обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т.т. 2 и 5 ГПК, на които се основава. Ето защо същата е допустима и следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.