Определение № 3212 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 832/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. П. П., против Решение №2093 от 25.04.2023г. по в. гр. д. №5663/2022г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено Решение № 20010679/04.02.2022г. по гр. дело № 61962/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.59, ал.9 във връзка с чл.127, ал.2 от СК, предявен от В. А. С., ЕГН [ЕГН], срещу К. И. П., ЕГН [ЕГН], за изменение на мерките за родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката по отношение на детето И. К. П., ЕГН [ЕГН], определени с Решение №51522/26.02.2019г. по гр.д. № 63926/2018г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 от СК, като вместо това са изменени на основание чл.59, ал.9 във връзка с чл.127, ал.2 от СК, определените с Решение №51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 от СК за мерките за родителските права, личните отношения и издръжката по отношение на детето И. К. П., ЕГН [ЕГН], като упражняването на родителските права по отношение на детето И. К. П., ЕГН [ЕГН], е предоставено на майката В. А. С., ЕГН [ЕГН], определено е местоживеенето на детето И. К. П., ЕГН [ЕГН], при неговата майка В. А. С., ЕГН [ЕГН], определен е режим на лични отношения на бащата К. И. П., ЕГН [ЕГН], с детето И. К. П., ЕГН [ЕГН], през който бащата К. И. П. има право да вижда и взима детето И. К. П., и бащата К. И. П., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплаща на малолетното си дете И. К. П., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител В. А. С., ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на законни причини, изменящи размера или прекратяващи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.281,т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и постановяване на решение, с което родителските права по отношение на детето се предоставят за упражняване на касатора, при когото да се определи и местоживеенето на детето, а на майката да се определи режим на лични отношения с детето и тя да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка, чрез неговия баща и законен представител. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. А. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. С. С., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд се е произнесъл по предявени от В. А. С. и К. И. П. искове с правно основание чл.59, ал.9 във връзка с чл.127, ал.2 от СК за промяна на мерките за упражняване на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката по отношение на детето И. К. П., ЕГН [ЕГН], определени с Решение №51522/26.02.2019г. по гр.д. № 63926/2018г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 от СК, съгласно което родителските права по отношение на И. К. П., [дата на раждане], са предоставени за съвместно упражняване на родителите му В. А. С. и К. И. П. и е определено местоживеенето му всяка четна седмица от всяка календарна година от 09:00 часа в понеделник до 18:00 часа в неделя при майката и всяка нечетна седмица от всяка календарна година от 09:00 часа в понеделник до 18:00 часа в неделя при бащата. С обжалваното решение, за да уважи предявения от майката В. А. С. иск, съдът е приел, че по делото се установява изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 от СК и т. V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., поради което интересът на детето изисква ревизия на установените с Решение №51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, мерки и определяне на местоживеенето на детето И. при неговата майка, която да упражнява родителските права. Посочил е, че и двамата родители разполагат с необходимия капацитет, добра подкрепяща среда и материални възможности, за да полагат адекватни на нуждите на детето грижи, както и че няма промяна в родителската годност на бащата или във възможностите му да упражнява родителски права. Изложил е съображения, че по делото се установява промяна в желанието на майката за съвместно упражняване на родителските права, поради наличието на тежък родителски конфликт, който препятства възможността за изпълнение на мерките по одобреното между страните споразумение, изискващо добро родителско сътрудничество. Определените със съдебното решение по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав, мерки са били прилагани в сравнително кратък период, тъй като със заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН № 228962/30.09.2019г., издадена по гр.д. № 54941/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, на бащата К. И. П. е била наложена забрана да приближава детето И., жилището, което обитава и местата му за социален отдих на разстояние по- малко от сто метра. Впоследствие подадената от майката В. А. С., в лично качество и като процесуален субституент на детето И., молба за защита от домашно насилие срещу бащата е била оставена без уважение, но в периода на действие на заповедта за незабавна защита контактът между бащата и детето е бил ограничен. Отпадането на действието на въведените със заповедта за незабавна защита ограничения за бащата не е довело до възстановяване на въведените мерки за лични отношения, а от март 2022г. между страните бил установен нов режим при отчитане на желанията на детето, съгласно който И. е при майка си през делничните дни, а първите три уикенда от месеца и две седмици през лятната ваканция е при баща си. Въз основа на така установените факти съдът е направил извод за липса на ефикасност на съдебно установените мерки за родителските права и личните отношения с детето. Приел е, че с оглед данните по делото за повишена тревожност и несигурност у детето и оплаквания от главоболие въвеждането на режим на родителските права и личните отношения с родителите с ясни граници и устойчивост в ежедневието на детето и при съобразяване с желанието му по отношение на неговото местоживеенето и установената по делото потребност от близост до майката, би благоприятствало за настъпване на успокоение у детето и за намаляване на стресогенните ситуации. Отчел е и заключението на приетата пред въззивния съд съдебно- психологическа експертиза, съгласно което изпълнението на определените със съдебния акт мерки /при честа смяна на възрастните и мястото, където се грижат за детето/ може да му се отрази негативно с оглед възрастта и натовареността му и да доведе до разстройство на привързаността при него. Посочил е, че организацията на родителските функции следва да се съобрази със създадената и търсена от самото дете обстановка, с оглед най-добра защита интересите на последното, което предполага предоставянето им на майката, доколкото упражняването на родителските права следва да бъде възложено на един от родителите при липса на споразумение помежду им и е целесъобразно това да бъде този родител, при когото е определено местоживеенето на детето. Съобразил е и обстоятелството, че в периода на установяване на детето в дома на майката, въпреки наложените ограничения по силата на издадена заповед за незабавна защита, не е допуснато родителско отчуждение, както и споделеното от детето при изслушването му за недобрите си взаимоотношения с партньорката на бащата и нейното дете, които живеят заедно с бащата. Посочил е и че същественото изменение на изпълнявания фактически режим би представлявал рязка промяна в живота на детето, която може да се отрази негативно на емоционалното и психическото му състояние, като засили тревожността при него. По така изложените съображения съдът е приел, че с предоставянето родителските права на майката в най-голяма степен ще бъдат защитени интересите на детето, доколкото от изслушването му се установява, че семейната среда при последната в по- голяма степен допринася за сигурността и спокойствието му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаторът поставя следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които според нето се е произнесъл въззивният съд: 1.Следва ли съдът да събира и разглежда доказателства относно основателността на повдигнати обвинения по ЗЗДН във връзка с производството по чл.258-273 от ГПК във връзка с чл.127, ал.2 от СК? 2.Каква е доказателствената тежест на преките гласни и писмени доказателства за нарушение на материалния закон, съпоставими с експертните заключения и социалните доклади, относно притежаваните от родителя качества, при определяне на родителския капацитет за отглеждане на дете? 3.Налице ли е случай на злоупотреба с право, когато страна в производството по чл.127, ал.2 от СК основава своите искания на неоснователно повдигнати обвинения срещу ответната страна по ЗЗДН? Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Първият и третият въпрос от изложението са свързани с правното значение за изхода на спора на воденото по молба на майката В. С. срещу бащата К. П. дело по ЗЗДН, приключило с отхвърляне на молбата за защита. По отношение на така поставените от касатора въпроси не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая разпоредбите на чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 от СК са ясни, като по приложението им е налице съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно т. V от ППВС № 1/12.11.1974г. и формираната практика на ВКС изменението на мерките относно упражняването на родителските права е израз на грижата за всестранна защита на децата, като основание за изменение на определения режим за упражняване на родителските права са настъпилите промяна на обстоятелствата, взети предвид при определянето му, или нови обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето- влошават положението му при родителя, който упражнява родителските права, или биха подобрили положението му при ново разрешение, както и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. При произнасянето на съда по този иск приоритет имат интересите на децата, като същото се извършва след комплексната преценка на множество обстоятелства, имащи значение към оценката на същите. От значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Предвид горното подаването на неоснователна молба за защита по ЗЗДН не може да имат решаващо значение за изхода на спора за изменение на мерките за родителските права, а следва да се преценява заедно с останалите установени по делото обстоятелства и при съобразяване на водещия за производството критерий- интересът на детето. В случая при постановяване на обжалваното решение съдът е взел предвид обстоятелството, че между страните е било водено производство по ЗЗДН, по което е била издадена заповед за незабавна защита, с която са били ограничени контактите между бащата и детето, и е отчел значението на това обстоятелство заедно с останалите установени по делото обстоятелства, които са релевантни за спора. За да приеме за основателен предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, с който е бил сезиран, въззивният съд се е ръководил от задължителните постановки на т. V от ППВС №1 от 12.11.1974 г. и трайната съдебната практика на ВКС, с която тези постановки се доразвиват, според които съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, а интересът на детето е приоритетен при преценката дали мерките следва да се изменят и кой от родителите да упражнява родителските права. Въззивният съд е приел, че продължителният период от време, през който установените мерки не са били изпълнявани, неблагоприятното отражение върху детето на привеждането им в изпълнение, установеният между родителите нов фактически режим за упражняване на родителските права и личните отношения, съобразен с желанието на детето, както и рисковете за емоционалното и психическо състояние на детето при изменението му, съставляват нови обстоятелства, налагащи с оглед най- добрия интерес на детето промяна на мерките и предоставяне упражняването на родителските права на майката. При така изложените мотиви от въззивната инстанция не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 или т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените въпроси. Вторият въпрос от изложението е поставен неясно и хипотетично, като същият вероятно е свързан с доводите на касатора в касационната жалба за неправилна оценка от въззивния съд на събраните по делото доказателства. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., въпроси, които се отнасят до правилността на постановеното по делото решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства, не могат да съставляват основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид горното по отношение на въпроса не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК. Оплакванията на касатора срещу фактическите и правни изводи на въззивния съд и извършения от него анализ на доказателствата по делото могат да бъдат разглеждани и обсъждани при решаването на делото по същество в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения и при извършената и служебна преценка /в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца/, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице посочените в изложението основания, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по жалбата направените от нея разноски за адвокатско възнажграждение за касационното производство в размер на 1200 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,