Определение № 48 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1044/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба (с вх. № 4452 от 19.ІІІ.2021 г.) на Б. К. Б. и М. Г. П. – двамата от [населено място], подадена чрез техния особен представител от АК-П. с л. номер [ЕГН] против решение № 59 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 8.ІІ.2021 г., постановено по т. дело № 2364/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 260001 на ОС-Перник от 9.VІІ.2020 г. по т. д. № 65/2019 г.: за осъждането на настоящите двамата касатори солидарно – на основание по чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплатят на ищцовата „Юробанк България“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ съответната част от задълженията си по договор за потребителски кредит № HL 28057 от 12.Х.2007 г. и подписаните към него 4 анекса в периода 2009 г. – 2015 г., възлизащи на следните шест суми: 1./ В размер на 39 856.73 евро, представляваща непогасена главница за периода 23.VІІІ.2017 г. – 2.VІІ.2019 г., както и ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото (8 юли 2019 г.) и до окончателното й изплащане; 2./ В размер на 5 023.02 евро, представляваща възнаградителна лихва върху непогасената част от главницата по кредита, дължима за периода 23.VІІІ.2017 г. – 14.V.2019 г.; 3./ В размер на 1 758.27 евро, представляваща мораторна лихва за периода 23.VІІІ.2017 г. – 2.VІІ.2019 г.; 4./ В размер на 540.17 евро, представляваща сбор от такси, дължими по кредита за периода 20.ІХ.2017 г. – 2.VІІ.2019 г.; 5./ В размер на 115.79 евро, представляваща сбор от дължими застраховки; 6./ В размер на 445.20 евро, представляваща сбор от нотариални такси; Оплакванията на касаторите Б. и П. са за необоснованост, резултирала в постановяване на атакуваното осъдително въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това те претендират отменяването му, както и на потвърденото с него решение на първостепенния съд. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба двамата нейни податели обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „с обжалваното решение САС се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона“, но без да е бил формулиран нито един такъв, обуславящ изхода по конкретното дело въпрос. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Юробанк България” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване. Инвокиран е довод, че в конкретния случай изобщо не е бил надлежно формулиран какъвто и да било правен въпрос „от Касатора“. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, съвместната касационна жалба на Б. И. Б. и М. Г. П. – двамата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК бланкетно се поддържа, че с атакуваното решение САС се е произнесъл „по материалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона“, без обаче да е бил ясно и точно формулиран нито един такъв, който реално да е обусловил изхода по конкретното дело. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може да извежда този релевантен правен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния по конкретното дело въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая само това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК (и то схващано едностранчиво: от „съществено“ значение за точното прилагане на закона – не и за развитието на правото). В заключение, погрешното отъждествяване от касаторите на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение