Определение № 804 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2380/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Л. срещу решение №.284/25.02.20 по г.д.№.2214/19 на ОС Варна-с което е потвърдено решение №.4153/10.10.19 по г.д.№.16346/18 на РС Варна, 35с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.284 ал.2 ЗЗД 20000лв. при условията на частичен иск. Ответната страна Й. П. М. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че с нотариално заверено пълномощно от 12.07.16 ищецът е упълномощил ответницата с права да оперира неограничено с банковите му сметки, вкл. да извършва тегления от тях, като през периода 17.03.16-25.01.18 /през който той е бил на работа извън страната като моряк/ тя изтеглила от сметките му общо 86971,50лв. Позовавайки се на практика на ВКС /реш.№.225/28.01.13 по т.д.№.903/11, ІІ ТО, реш.№.103/30.11.10 по г.д.№.2362/08, ІІ ГО, реш.№.11/ 3.02.17 по г.д.№.901/16, І ТО/ съдът е намерил, че когато въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на упълномощителя, последиците от това действие се смятат възникнали направо за него, но за пълномощника, доколкото друго не се установи относно вътрешните им отношения, с получаването на сумата възниква задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка /чл.284 ал.2 ЗЗД/; отношенията между страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка. В случая ответницата с действията си по теглене на суми въз основа на даденото й пълномощно е приела договора за поръчка, поради което за нея е възникнало задължение да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото, а тежестта да докаже отчета по мандата е на довереника /чл.284 ал.2 ЗЗД/. Отразено е, че в случая спорните въпроси по делото са имат ли значение личните отношения на страните в процесния период за облигационните им отношения, възникнали по повод договора за поръчка, както и предала ли е ответницата всички или част от парите на ищеца – т.е. изправна страна ли е по отчетната сделка. Съдът е обсъдил и намерил за неоснователни възраженията, че са теглени суми за грижи за общ дом, общ бюджет, общи отговорности, взаимна грижа /доколкото страните са били в съжителство, имащо характеристика на съпружеско/, за погасяване на задължения на ищеца към негови роднини и за полагани за него грижи с оглед претърпян здравословен инцидент. Относно доводите за извършени плащания по поети от ищеца задължения е отразено, че с договор от 2.11.16 същият, действащ чрез ответницата като негов пълномощник, е възложил на Д.П. строителство на къща в имот в [населено място], обл.Варна, при възнаграждение 40000лв., платимо както следва: 12000лв. - аванс, 10000лв. - при завършване на основи и започване на първи етаж, 8000лв. при завършване на първи и започване на втори етаж, 8000лв.-при завършване на втори етаж и започване на покрив, 2000лв.-при завършване на покрив; срещу сумата 12000лв. е налице отбелязване ръкописен почерк „получил сумата на 2.11.16“ и подпис; върху документа между редовете и празните полета е налице дописване за получени суми. Обсъдени са показания на св.Д.П., че договорът е бил сключен с ответницата, но за извършената работа са му плащали и тя и ищецът, че последният лично му е казал, че при негово отсъствие ответницата разполага със средства и няма проблем строителството да продължи. Намерено е, че доколкото договорът е подписан от Т.Л., предвид датата на сключването му и датите на банковите операции, следва да се приеме, че за сумата 12000лв. тя е действала с оглед изпълнение на поетото задължение от ищеца – т.е. че същата е изтеглена от пълномощника, след което е предадена на изпълнителя от името на възложителя М. – и по отношение на нея е налице отчитане на разходваните средства, респективно ответницата е изправна по мандата. Отразено е, че останалите отбелязвания в документа за получени суми не могат да формират извод, че те са предадени на изпълнителя именно от ответницата в качеството й на пълномощник на възложителя – доколкото не се установява самоличността на лицето, извършило плащанията. При тези обстоятелства е обобщено, че Т.Л. не е изпълнила вмененото й с разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗЗД основно задължение по двустранния договор да предаде на ищеца процесната сума. Предвид изложеното в нейна тежест остава задължението да я възстанови в съответствие с чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.284 ал.2 ЗЗД и предявеният иск е основателен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ЗЗД - очевидна неправилност, и излага подробни оплаквания в подкрепа на твърденията си във връзка с плащания от ответницата от името на ищеца по договора за строителство. Настоящият състав намира, че атакуваното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на основание на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 400лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,