Определение № 279 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4650/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. срещу решение №4974 от 23.07.2018г по в. гр.д № 4511/2018г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение № 255983 от 01.11.2017г.по гр.д.№ 7597/2017г на Софийски районен съд, постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение предприето поради съкращение на щата. Отхвърлен е иска за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата Е. С. на основание чл. 328, ал.1,т.2, предл. второ КТ от длъжността „Ръководител направление/ Супервайзър Глобална администрация на обработка на данни и контрол на качеството” в направление „Global Coding”, извършено със заповед № 279 от 15.12.2016г. на мениджъра ЧР, прокуриста и управителя на ответното дружество „ГФК-България, Институт за маркетингови изследвнания”ЕООД; иска за възстановяване на работа и за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Въззвният съд е приел, че във вътрешната организационна структура на ответното предприятие е бил предвиден един щат за длъжността„Ръководител направление/ Супервайзър Глобална администрация на обработка на данни и контрол на качеството" в направление „Global Coding”.,като със заповед от 29.11.2016г. на законните представители на ответното дружество е наредено съкращаване на щатната бройка и за закриване на направлението „Global Coding”.Създадено е ново направление ,с общо 23 щатни бройки и длъжности,като в новия щат длъжността е премахната. Твърдението на ищцата е, че заеманата от нея до уволнението длъжност не била реално съкратена,тъй като функциите й продължили да се изпълняват от служителя В. М. който бил неин заместник преди уволнението,заемал длъжност „Ръководител група/Глобална администрация на обработка на данни и контрол на качеството,със същите трудови функции като тези на изпълняваната от ищцата преди уволнението.Извън общо формулираните в длъжностната й характеристика задължения, ищцата се занимавала с финансовата дейност на екипа – контрол на самия бюджет и работела и по два проекта, които били поети от същия служител.При съпоставка на длъжностите по старото и новото щатно разписание и след снемане показанията на четирима свидетели, включително на служителя М., решаващо е прието че е съкратена единствена щатна бройка и съкращението е реално, като трудовите функции са били разпределени на други длъжности, а не единствено на посочения от ищцата служител,заемал до съкращението длъжността „Ръководител група”, същата с различни трудови функции.Трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност са били изцяло ръководни и контролни, а тези на Ръководител група-оперативни и по подпомагане на прекия му ръководител, като по новия щат длъжностната характеристика не е променена. Противоречиви свидетелски показания са били налице за част от възложените след съкращението на ищцата трудови функции,като на свой ред въззивният съд е оценил водещо достоверността на показанията на св. М.,тъй като това е лицето,за което се твърди след уволнението на ищцата да е изпълнявало нейните функции,а от друга страна към момента на разпитаму вече не е бил в трудово правоотношение с ответника. Неговите показания са кореспондирали с тези на други двама от свидетелите, а показанията на един от свидетелите не са кредитирани по спорния въпрос,тъй като в една част са вътрешно противоречиви(за това, М. не поел финансовата част, а същевременно се твърди да е имал такива функции) както и основани на предположения(свидетелят предполага, не е сигурен, мисли че)М. да е изпълнявал функции, каквито самият той отрича да е изпълнявал.Възприетата фактическа обстановка е обусловила извод, че съкращението е реално. В приложеното към жалбата изложение се изтъкват основания на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и по въпроса „съществува ли реално съкращение на щата, когато има друга длъжност с идентични трудови функции и към същите са възложени и допълнителни такива”.Изтъква се противоречие с решение № 137/2015г по гр.д №7170/2014г на ВКС, ІV г.о и реш. по гр.д №1353/2013г ІV г.о по този въпрос .Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа без конкретни съображения и изложена обосновка. Ответникът по жалбата „ГФК-България,Институт за маркетингови изследвнания”ЕООД е заявил писмен отговор ,с който оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Оплакването за обсъждане на доказателства не е конкретно и не може да се свърже с цитираната практика, с кщоято противоречие не е конкретно изтъкнато и не е налице. Обжалваното решение е в съгласие с константната практика на ВКС и по втория въпрос, като към преценката на длъжностите и за реално съкращение съдилищата са подходили по предписания в същата начин. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание по чл.280,ал.1т.1 ГПК по формулирания въпрос „съществува ли реално съкращение на щата, когато има друга длъжност с идентични трудови функции и към същите са възложени и допълнителни такива”. Изводът дали съкращението е реално ,или фиктивно не е пряко обусловен от поставеното във въпроса условие,свързано с наличие на друга длъжност с идентични трудови функции при работодателя.С това условие се свързва задължението да се извърши подбор при съкращение. В първата му част,поставен при конкретно установените по делото обстоятелства въпрос има трайно установено разрешение в практиката на ВКС. Реално съкращение на единствена щатна бройка,което освобождава работодателя от задължение да извършва подбор може да има както ако трудовата функция на съкратената длъжност се премахва в рамките на предприятието,така и когато се запазва,но вече не като съдържание на отделна длъжност, а трудовите функции се разпределят и възлагат на други длъжности. Изяснени са признаците на т.нар.„трансформиране на длъжности”. Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието и то е реално ,съответно основанието по чл. 328 ал.1 т.2 е налице,когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Указанието е да не се изхожда единствено от наименованието на сравняваните длъжности,а да се съпоставят длъжностните характеристики ,изискванията за заемане на закритата и новата длъжност ,управленското ниво в структурата и най - вече основните трудови функции, като с оглед спецификата на всеки отделен случай липсата на идентичност по горните показатели ще е определяща за извод, че е налице трансформация, съкращението е реално и основанието по чл. 328 ал.1 т.2, предл.второ КТ е приложено законосъобразно. Обжалваното въззвно решение в съответствие,а не в противоречие с установената практика по поставения въпрос съобразно релевантните за отговора му обстоятелства ,подробно обсъдени в решението на въззвния съд.Ищцата е заемала определена ръководна длъжност в йерархията,за която по действащо преди уволнението щатно разписание е била предвидена една бройка,заемана от нея,а по новото щатно разписание такава длъжност не е предвидена.Съпоставени са характеристиките на заеманата от ищцата длъжност и тази на „ръководител група” включително твърдението за неформално, неотразено в длъжностна характеристика възлагане на функции, са изслушани четирима свидетели, чиито показания въззивният съд е обсъдил подробно и оценил по вътрешно убеждение.Съдът е приел за установено, че служителя М. е получил възложение да изпълнява само част от трудовите функции на ищцата след нейното съкращение -задължения от административен характер.Други нейни задължения, свързани с финансовата дейност,контрол на бюджета ,предложения за бонуси на екипа и увеличения за заплати, са били поети от отговарящия за екипа мениджър от Германия Г.Ш. Същата е разпределила на други служители, членове от екипа, двата незавършени проекта, по които ищцата е работела. Тези факти са обусловили извод ,че трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност са били разпределени между други длъжности по начин, свидетелстващ за реално съкращение.Изтъкнато е по какви съображения не се кредитират показания на част от свидетелите ,по отношение на кои твърдения и по какви причини. Обсъдени са и доводите на ищцата като въззивен жалбоподател в тази връзка, като съкратената ръководна длъжност е съпоставена най-вече с посочената от ищцата длъжност на ръководител - група, тъй като в тази насока С. е поддържала твърдение, че трудовите й функции са били поети изцяло от този служител, поради което съкращението не било реално. Изводът е основан на доказателствата по делото след обстойното им обсъждане и по указания в практиката на ВКС начин, докато поставеният в изложението въпрос се основава на твърдение, прието за опровергано.Оспорването на доказателствените изводи на съда не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК Не следва да се допуска касационно обжалване по процесуалния въпрос може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля.По този въпрос са цитирани множество решения от съдебната практика на ВКС, с която въззивното решение не е в противоречие. Въззивният съд е спазил указанието да прецени всички доказателства в съвкупност и да обсъди всички доводи на страната, за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание.Възприемането на решението в смисъл ,обратен на явно изразения и оспорванено на направени доказателствени изводи с бланкетния довод за необсъждане на всички доказателства не формулира въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК и не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.