Определение № 2866 от 04.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 460/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Р. А. И. против решение № 415/30.11.2023 г. по в.т.д. № 517/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение № 280/03.07.2024 г. в частта, с която е отменено решение №49/13.02.2023 г. по т.д. №94/2022 г. на Окръжен съд- Стара Загора, в частта, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на Р. А. И. сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Р. А. И. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД иск за сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021 г. Подадена е и касационна жалба от застрахователя срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е потвърдено решение №49/13.02.2023 г. по т.д. № 94/2022 г. Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на Р. А. И. сумата над 50 000 лв. до 100000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 07.11.2021г., ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до окончателното плащане. Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно си оспорват подадените касационни жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационите жалби са редовни - подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при процесното ПТП, виновно причинено от застрахован при ответното дружество водач на МПС, Р. А. И. е получил следните множество травматични увреждания. Посочил е, че извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са били установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК. Относно интензитета и степента на претърпените от касатора болки и страдания вследствие така посочените увреждания въззивният съд е приел, че като критерий при определяне на техния паричен еквивалент, следва да прецени депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и заключението от допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част. Кредитирал е с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК показанията на свидетеля Р. И. – брат на пострадалия, тъй като същият свидетел притежава преки и непосредствени впечатления. Въз основа на показанията му апелативният съд е установил, че след изписването от болницата, около три месеца, касаторът не е бил в състояние да се обслужва сам, изцяло зависим от близките си за нужди от първа необходимост. Имал е „шина на врата“ в продължение на шест месеца, налагало се с нея да спи, за да не прави резки движения. Преди инцидента Р. е бил много активен човек, но след катастрофата вече не бил същият. Притеснявал се е като се вози в кола. Не е могъл да използва ръцете си както преди. Тези показания според решаващия състав се подкрепят и от останалите доказателства – медицинска документация и преди всичко от заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част. Съгласно заключението на вещото лице д-р К., вследствие на ПТП-то касаторът е получил горепосочените увреждания. Медикобиологичният характер на уврежданията е бил посочен по следния начин: Контузия на главата е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Раната на лицето е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Счупването на носните кости е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Кръвоизливи във фронталния, етмоидалния и сфеноидалния синуси е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Мозъчно сътресение без коматозно състояние е временно разстройство на здравето без опасност за живота; Гръбначно-мозъчна травма квадрипаретичен синдром с травматична миелопатия е трайно затрудняване движението на врата, за срок по-дълъг от 30 дни; Контузия на белия дроб е временно разстройство на здравето с опасност за живота. Уврежданията причиняват болки, страдания и неудобства, както следва: контузия на главата болки до края на 1 седмица; рана на лицето болки до края на 1 седмица; счупване на носните кости болки до края на 3 седмица; кръвоизливи във фронталния, етмоидалния и сфеноидалния синуси - болки до края на 3 седмица; мозъчно сътресение без коматозно състояние - болки до края на 2 седмица; гръбначно-мозъчна травма с квадрипаретичен синдром и травматична миелопатия е с продължителни оплаквания от болки, слабост и нарушена чувствителност; контузия на белия дроб - болки до края на 2 месец. Въззивният съд подробно е изследвал проведено лечение – стационарно такова с болничен престой за медикаментозно лечение в УМБАЛ - НХК Ст.З. от 07.11.2021г. до 14.11.2021г. – 7 дни, като е поставена шийна яка за 3 месеца; Медикаментозно лечение в УМБАЛ - НК Пловдив от 08.04.2022г. до 13.04.2022 – 5 дни, с предписана терапия за дома. Констатирал е, че пострадалият е бил с шийна яка за период от 6 месеца, с медицински указания за покой, без физически натоварвания и уредена временна нетрудоспособност за 150 дни. Травмата на гръбначния мозък - ниво 6-7 шиен сегмент е довела до миелопатия, което се изразява в промяна в структурата на гръбначния мозък с белезите на увреди във функционирането на крайниците с хипестезия /отслабена чуствителност/, слабост в мускулните групи по крайниците. Отчел е, че тези оплаквания са били актуални и към момента на извършения от вещото лице преглед /една година след ПТП/. Всички други увреди са оздравели. Счел е, че от значение са и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание относно това, че преди ПТП касаторът е страдал от заболяване „дискова херния“ /което е посочено и в исковата молба/, което е „довело и до тежките травми на гръбначния мозък“ и ПТП усилва ефекта на старите заболявания. Преценил е разясненията на вещото лице за невъзможност това увреждане да се преодолее медикаментозно или чрез рехабилитации, а само с оперативна намеса. Въззивната инстанция е достигнала до извод, че наличието на това предходно заболяване на пострадалия, което е прогресирало вследствие от новонанесените травми, не може да бъде основание за намаляване обезщетението за понесените неимуществени вреди. Разгледал е и икономическата конюнктура, към която е отнесъл не само от минималната работна заплата към релевантния период. Посочил е, че стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи /а не минималните такива/ по време на възникване на увреждането намират отражение в нивата на застрахователно покритие. Последните, респективно - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е зачел при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата конюнктура. При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от касатора – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, продължителността на оздравителния процес – който, с изключение на гръбначно-мозъчната травма, е от една до три седмици, медикобиологичния характер на гръбначно-мозъчната травма, която е с трайни последици и недобра прогноза, обстоятелството, че лицето е в сравнително млада и трудоспособна възраст – 37-годишен към момента на ПТП, факта, че е бил с шийна яка в продължение на 6 месеца, негативните последици в психологичен аспект, ПАС е приел, че сумата от 100 000 лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от Р. И. страдания. Изрично е посочил, че в преобладаващата си част понесените от касатора травми представляват лека телесна повреда, с кратък възстановителен период /от една до три седмици/, като в рамките на една година /извършения от вещото лице д-р К. преглед/ е постигнато пълно възстановяване. Касае се за една средна телесна повреда – гръбначномозъчната травма, която - вярно, е с недобра прогноза – не може да се повлияе медикаментозно или чрез рехабилитации, но все пак е лечима, макар и оперативно. В този смисъл е приел, че въззивната жалба на застрахователя се явява частично основателна и еотменил обжалваното решение в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над сумата от 100 000лв. до 150 000лв., като е постановил решение, с което искът в посочената част е отхвърлен. По касационната жалба на Р. А. И.: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира множество правни въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои критерии трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?; 2/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 3/Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС №4/68г.?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на част от задължителните критерии, без са преценени в тяхната съвкупност и значимост; 5/ За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите;6/ С оглед правилно решаване на въпроса кои са критериите за приложение на принципа на справедливост, при намаляването на обезщетението, позовал ли се е съдът на неотносими критерии и обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика, за фактите, имащи значение за правилно приложение принципа на справедливост-ППВС 4/68г., и позоваване в случая на обстоятелството, че пострадалият има една съществена фрактура- което от една страна не е вярно, а от друга страна не е обсъден характера и тежестта на тази фрактура и на значението на трайните последици от нея, като е даден приоритет на една бъдеща, несигурна и хипотетична възможност за възстановяване?; 7/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпени вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение?; 8/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономческите и социалните условия в страната и тези условия в страната към 2016 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждания за събития години преди това и след това?; 9/Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционния съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали огромното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните и вярно ценени, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни- доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?; 10/ за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания размер; 11/Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви?; 12/Ако намаляването на обезщетението се обосновава с неотносими обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика, за фактите, имащи значение за правилно приложение принципа справедливост-ППВС 4/68г., в случая обстоятелството, че - ,,чл. 52 и и икономическата конюнктура в страната изискват намаляване на обезщетенията; -ценене като отрицателни предпоставки на пълнолетието и създаване на семейство и - невярното починалият е живял в чужбина при категорични доказателства, че е живял в едно домакинство, съвместно с родителите си “, налице ли е мотивиране и излагане на относими и верни съображения относно правилно приложение на принципа на справедливост? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като посочва, че въззивното решение в обжалваната от него част е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС и практика на ВКС, както следва: Решение № 151/12.11.2013г. по т.д. № 1140/2009г. на ВКС, II т.о., Решение №104/25.07.2014 по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о. – по въпроси от № 1 до № 4 вкл.; Решение № 88/09.07.2012г. по т.д. № 1015/2012 г. на ВКС, II т.о. – по пети въпрос; Решение № 163/04.10.2016 г. по т.д. № 3456/2015 г. на ВКС, I т.о.- по шести въпрос; Решение № 88/17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ВКС, II т.о. – по седми въпрос; ППВС № 4/1968г., Решение № 151/12.117.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., и др. – по осми въпрос; Решение № 163/04.10.2016 г. по т.д. № 3456/2015 г. на ВКС, I т.о. и по т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС- по въпроси от № 9 до № 12 вкл. Поддържа и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и наличие на хипотеза по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК на „о чевидна неправилност“. Въпросите на касатора в своята цялост засягат критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят от решаващия съд. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай ПАС, в съответствие с така посочената задължителна практика, е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а отделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. В тази връзка доказателствата по делото са обсъдени и ПАС е взел предвид: характера на травматичното увреждане, степентта на увреждане, проведеното лечение – в лечебно заведение и в домашни условия, неговата продължителност, възрастта на пострадалия, възстановяването му. Подробно въззивната инстанция е изложила мотиви относно констатациите на вещото лице в заключението на комплексната експертиза, съпоставила ги е и с гласните и писмени доказателства. Несъгласието на касатора с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Освен това изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта, като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика, на която се позовава касатора: Решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Част от въпросите са изключително фактологични и предполагат обсъждане на конкретни доказателства по делото. Така също съдържат оплаквания на касатора за необоснованост на фактическите изводи на съда, което е касационно основние за отмяна на въззивното решение, но не преставлява отговарящ на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос за допускане на касационно обжалване. Следователно по отношение на поставените правни въпроси не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. Не е налице и сочената предпоставка „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай твърдените от касатора нарушения: очевидно несъответствие на събраните по делото доказателства и фактическите констатации на съда, дължащо се на неотчитане на отражението на наличните увреждания върху живота на пострадалия; липса на мотиви в тази връзка, не са от категорията на посочените по-горе особено тежки пороци, които могат да се констатират без навлизане в проверка по същество на обжалвания акт. Въззивната инстанция е направила обсъждане на всички събрани доказателства и е съобразила съдебната практика на ВКС относно критериите при определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, както и конкретното поведение на касатора за настъпване на вредите, като е формирала заключения при спазване на правилата на формалната логика и при липса на нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. По касационната жалба на ЗД„ЕВРОИНС“ АД: 1/Следва ли при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът да съобрази всички обективни факти и обстоятелства към момента на непозволеното увреждане, вл. здравословното състояние на пострадалия?; 2/ Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните и ясни мотивив за отхвърляне на тези доводи като неоснователни, при отхвърлянето им? Позовава се на допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК при твърдяно противоречие на поризнасянето на въззивния съд по поставените правни въпроси в отклонение от задължителната пракитка на ВКС, обективирана в ППВС №4/68 г. и практикаката на ВКС по решение № 8/24.02.2021` г. по гр.д. № 913/2020Г. на ВКС,III г.о. – по първи въпрос и по решение № 19/09.03.2018 г. по т.д. № 1512/2017 г. на ВКС, I т.о. и решение № 69/23.07.2014 г.. по т.д. № 1874/2013 г. на ВКС, I т.о. – по втори въпрос. При условията на евентуалност се позовава и на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. И двата въпроса не съответстват на допълнително соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. ПАС в съответствие с цитираната практика на ВКС е съобразил здравословното състояние на пострадалия към момента н ПТП. Подробно е изложил съображения въз основа констатациите на вещото лице относно наличието на предходно заболване на ищеца – дискова херния, както и конкретното отражение на увреждането върху него и възможните последици. В случая касаторът дава свое различно обсъждане на тези обективни факти, което не може да бъде проверено във фазата по чл.288 ГПК. Наличието на трайно установена практика на ВКС и по двата правни въпроса, която не се нуждае от осъвременяване, изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. На осн. чл.78, ал.3 ГПК е поискано присъждане на разноски и от двете страни по депозираните от тях писмени отговори на касационните жалби на насрещните страни. Единствено доказани са само разноските за юрисконсултско възнаграждение на застрахователното дружество, поради което и такива в размер на 150 лв. следва да му се присъдят, на осн. чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд