Определение № 60244 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1878/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 290813/11.03.2021 г. на В. В. С., чрез адв. А. Т., срещу въззивно определение № 262736/11.02.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 14314/ 2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20215059/04.10.2020 г. по гр.д. № 64125/2019 г. по описа на Софийски районен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по предявения от жалбоподателя, в качеството му на наследник на В. Х. С., осъдителен иск с правно основание чл.222, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ, за присъждане на сумата 3 291.59 лв., представляваща припадащата му се наследствена част от дължимото на наследодателя обезщетение след прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито право на пенсия за стаж и възраст. Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че с предходно решение по гр.д. № 85485/2017 г. по описа на Софийски районен съд е формирана сила на пресъдено нещо по спора между същите страни и на същото основание спрямо предявеното в настоящото производство парично вземане за сумата 3 291.59 лв., представляваща част от дължимото на наследодателя на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 от КТ. Моли се определението да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. В изложението си касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК относно въпросите: 1) „дали представлява пречка да бъде предявен иск от действителния носител на определено право в хипотезата на влязло в сила решение, с което е отречено, че другият другар в първото (другото) производство не е носител на определеното право“; 2) „формира ли се СПН между лицата, които стоят заедно от едната страна на процесуалното правоотношение – няколко ищци или няколко ответници“. Ответника по жалбата – „Лесотехнически университет - [населено място], представляван от юрисконсулт Д. С., в писмен отговор изразява становище за недопустимост и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като на основание чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (ЗИД на ГПК - ДВ, бр. 8/2017 г.) - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лева. В случая, предмет на производството е предявен от В. С., в качеството му на наследник на В. С., иск по чл.222, ал.4, вр. с ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение по трудово правоотношение в размер на сумата 3 291.59 лева. Посочената цена е под минимално предвидения от законодателя в чл.280, ал. 3, т. 3 ГПК праг за достъп до касационен контрол. С оглед на това и на основание чл.274, ал.4 ГПК атакуваният съдебен акт не попада в предметния обхват на актовете, подлежащи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение