Определение № 50587 от 22.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1904/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация „Тутраканци“, [населено място], [община], срещу решение № 393/30.03.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 3062/2021 г. от Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 183/15.10.2021 г. по гр.д.№ 730/2020 г. и по присъединеното гр.д.№ 883/2020 г. на Провадийски районен съд, по иска на П. И. И., [населено място], за отмяна на основание чл.58, ал.1 ЗК на всички решения по т.1, т.3, т.4, т.6 и т.7 на проведено на 08.08.2020 г. годишно отчетно – изборно Общо събрание на Земеделска кооперация „Тутраканци“, а именно: за приемане на отчета на УС за стопанската 2018/2019 г.; за приемане на отчета на КС за стопанската 2018/2019 г.; за избор на председател на Р. Б. и за членове на УС – Р. Г., В. С., С. А. и М. Ф.; за теглене на кредит и решение да не се приемат нови членове за следващите четири стопански години от 2019/2020 г. и за изключване на членове, които нарушават разпоредбите на чл.10, т.4 от Устава на кооперацията. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта за отмяна на основание чл.58, ал.1 КЗ на решението по т.1 от проведеното на 12.09.2020 г. извънредно Общо събрание за избор на член на УС на К. К.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Ответницата П. И. И. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че според ищцата П. И. член кооператорите не са били поканени по установения ред за провеждане на Общо събрание на ЗК „Тутраканци“ на 08.08.2020 г., тъй като обявата от 22.07.2020 г. и констативния протокол от 22.07.2020 г., представени в АВ, са антидатирани; липсвал списък на член кооператорите; не е установен кворумът за провеждане на събранието, както и са участвали и гласували лица, които не са кооператори. По отношение на събранието от 12.09.2020 г. липсвали основания за свикването и били нарушени процедурите по провеждането му и по приемането на решенията. Варненският окръжен съд е констатирал, че по делото са представени два протокола за проведени заседания на Управителния съвет на кооперацията – от 16.07.2020 г. и от 04.08.2020 г. Протоколът от 16.07.2020 г. не бил подписан от П. И., като от същият се установявало, че е определена дата на провеждане на събранието и дневен ред, идентичен с този в протокола от 04.08.2020 г. В констативен протокол от 22.07.2020 г. лицата Т. И. и И. Т. са посочили, че на входа на сградата на кметството в [населено място], на административната сграда на ЗК „Тутраканци“ и на таблото за общоселски съобщения в централната част на селото е поставена обява от 22.07.2020 г., че на 08.08.2020 г. от 9.00 ч. ще се проведе общо събрание на кооперацията с посочен дневен ред. Във вестник „Труд“ на 22.07.2020 г. е публикувана обява за свикване на общо събрание на кооперацията на 08.08.2020 г. В обява от 27.07.2020 г. е посочено, че общо събрание на кооперацията ще се проведе на 08.08.2020 г., а според констативен протокол от 28.07.2020 г., подписан от Т. И., М. Р., В. В. и И. Т., е удостоверено, че на входа на сградата на кметството в [населено място], на административната сграда на ЗК „Тутраканци“ и таблото за общоселски съобщения в централната част на селото е поставена обява, че се свиква годишно отчетно събрание на кооперацията на 04.04.2020 г. На длъжностното лице по регистрацията първоначално е била представена обявата от 27.07.2020 г. и констативния протокол от 28.07.2020 г., а след дадени указания - обявата от 22.07.2020 г. и констативния протокол от 22.07.2020 г. Според въззивния съд, предвид оспорването на датата 22.07.2020 г., първата достоверна дата е датата на представянето на документа в Агенцията по вписванията – 05.10.2020 г., поради което е формирал извод, че ответникът не е представил доказателства за съществуването на документа на датата, която той посочва. При така приетите факти Варненският окръжен съд е счел, че не е спазен 14 –дневния срок по чл.16, ал.1 ЗК за обявяване на общодостъпно място на поканата за свикване на събранието. Решението на общото събрание от 12.09.2020 г. е прието за незаконосъобразно, тъй като с него се извършва поправка на друго решение – това от 08.08.2020 г. за балотаж за избор на член на УС, което е прието в нарушение на закона. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда като основания за допускане на касационно обжалване вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси, свързани с допустимостта на обжалваното решение, както и за разпределението на доказателствената тежест и последиците при неправилното й разпределение; за указанията на съда и правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото; за обсъждането на събраните по делото доказателства и оплакванията във въззивната жалба и за правилата за формиране на убеждението на инстанцията по същество на спора. Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания, въз основа на които касационното обжалване да се допусне за преценка за вероятна недопустимост на въззивното решение. Заявените твърдения за произнасяне в обжалвания съдебен акт по невъведени с исковата молба основания за отмяна по реда на чл.58, ал.1 ЗК на решенията на общото събрание, свързани и с поставени процесуални въпроси, не са налице. Според касатора въззивният съд се е произнесъл, че приетите решения от общото събрание са незаконосъобразни поради неспазен срок за разгласяване на датата, мястото и дневния ред на събранието, каквито основания в срока за предявяване на иска не са били изложени от ищцата. Видно от исковата молба ищцата се е позовала на нормата на чл.16, ал.1 ЗК, включително и относно момента на разгласяване на поканата. Твърдението в исковата молба е, че разгласяване не е направено, а поставянето на уведомления на обществени места в [населено място], определени по преценка на председателя на кооперацията, не следва да се приема за надлежно връчване. След подадения отговор от кооперацията и представяне по делото на обяви и констативни протоколи, като тези от 22.07.2020 г. са оспорени относно датата им, спорът се е концентрирал около датата на разгласяване на поканата за общото събрание. Произнасянето по направеното оспорване и приетата дата, на която е поставена обявата за свикване на общото събрание, представлява разрешаване на въпрос, включен в предмета на делото и основание на иска за отмяна по чл.58, ал.1 ЗК. По тези съображения обжалваното въззивно решение е допустимо. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по ТР №1/2013 г. на ОСГТК по обобщените от състава на ВКС въпроси за правомощията на въззивния съд при направени оплаквания за допуснати нарушения във връзка с доклада на делото и за допустимостта със свидетелски показания да се установяват факти, за доказването на които първоинстанционният съд не е дал указания на страната. Въпросите са от значение за спора предвид заявените с въззивната жалба доводи, че след като районният съд е допуснал събиране на гласни доказателства, едва с решението е преценил, че същите са недопустими, като не е разпределил доказателствената тежест на страните за установяване на релевантните за спора факти. Останалите въпроси са свързани с тези, по които се допуска касационното обжалване. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд