Определение № 11690 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). А. А. Б., гражданин на Алжир, роден на [дата]., в производство по предоставяне на международна закрила по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ пред Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, настанен по съдебен ред в [наименование], е оспорил с жалба Заповед №РД-Е113-01-1739/29.08.2024 г. на управителя на НЗОК, с която е постановен отказ за одобряване заплащането на заявена от него медицинска услуга. По жалбата е образувано адм. дело №786/2024 г. по описа на Административен съд– Русе. С Определение № 2810 от 02.10.2024 г. по адм. дело №786/2024 г., Административен съд- Русе е прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София- град. Приел е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изречение второ от АПК, а именно, че когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес в чужбина, спорът се разглежда от Административен съд- град София. Административен съд София-град е образувал адм. дело № 9788/2024 г. и с Определение №19352 от 09.10.2024 г. е повдигнал спор за подсъдност, приемайки че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд- Русе. Изложил е мотиви, че няма данни по делото жалбоподателят да е с постоянен адрес в Алжир или каквато и да е адресна регистрация в чужбина, за да бъде приложена хипотезата на чл.133, ал.1, изр. второ АПК, а след като е непълнолетно лице от уязвима група, подало молба за предоставяне на международна закрила, с настоящ адрес в гр. Русе, то е безпредметно делото да се разглежда в АССГ. Това е и смисълът на изменението в чл.133, ал.1 и 2 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателят е непълнолетно лице, по негови данни, гражданин на Алжир, [ЛНЧ], което е настанено, считано от 25.06.2024 г. в [наименование], със срок до навършване на пълнолетие или отпадане на основанията, довели до определяне на мярката за закрила /Решение №1148/12.08.2024 г. по гр.д.№20244520104307 по описа за 2024 г. на Районен съд- Русе/. Единственият известен и предоставен по делото адрес е настоящият такъв, в [наименование], [улица]този, на който непълнолетното лице пребивава в момента. Не са събрани доказателства за наличие на постоянен адрес, тъй като в приложената по делото „Регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство по разглеждане на молбата за международна закрила“ е записано единствено, че лицето е родено в Алжир и е с гражданство в Алжир, без посочен адрес. Настоящият съдебен състав на шесто отделение на ВАС отбелязва обстоятелството, че относим в настоящия случай е Законът за убежището и бежанците, в който производството за предоставяне на международна закрила се образува: 1/ с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила и 2/ за чужденец, подал молба за международна закрила при действието на временната закрила – с регистрирането на чужденеца след прекратяването или отнемането на временната закрила. Държавната агенция за бежанците издава регистрационна карта на чужденец, на когото е образувано производство по разглеждане на молбата за международна закрила (чл. 41, ал. 1, т. 4 ЗУБ), в която се посочва настоящ адрес и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗУБ, оспорването на решенията се извършва пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца, като тази постановка е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Първоначалната редакция на АПК от 2006 г., уреждаше местната подсъдност, съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Последващите изменения на правилата за местна подсъдност обаче, са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Въпреки че в действащата редакция на чл. 133 от АПК не присъства понятието „настоящ адрес“ като критерий за подсъдността, в конкретния случай той е единственият наличен такъв и разглеждането на делото в Административен съд- Русе, в района на който фактически пребивава детето, ведно с определения му законен представител, ще осигури неговия най- добър интерес и ще охрани в по- голяма степен здравословното му състояние след извършената оперативна интервенция на 25.07.2024 г. Ето защо, съдът счита, че е приложима разпоредбата на чл.133, ал.2, изр.второ на АПК. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Русе. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,