Определение № 35 от 19.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2495/2016 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на П. И. П. срещу определение №16140 от 16.06.2016 постановено по гр.д. №3565/2016 г. по описа на СГС,ГО,ІІг с-в, с което е потвърдено първоинстанционното определение от 12.01.2016 г. по гр.д. № 5214/15 на СГС, с което е по реда на чл.248 ГПК е отказано изменение на постановеното съдебно решение по същото дело в частта за разноските. Ответникът по жалбата [фирма] не изпраща в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 50 от 2015 г./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева/настоящият иск е с цена 7 832,32 лева/. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория-спорът е търговски,тъй като има за предмет задължение по банкова сделка – абсолютна търговска сделка|| и тъй като това ограничение важи и за частните касационни жалба, с аргумент от чл.274 ал.4 ГПК частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение