Определение № 65 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 371/2018 г.

Производството е по чл.230, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК. С определение №34/02.02.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във ,връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№1/2016 г. по описа на ВКС и ВАС. По посоченото тълкувателно дело е налице произнасяне с тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. по т.д.№1/2016 г. на ВКС и ВАС, поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. Предмет на касационно обжалване е въззивно определение №31867/06.12.2017 г. по ч.гр.д.№14338/2017 г. по описа на Софийския градски съд, II – Г въззивен състав, с което е потвърдено определение №242155/18.10.2017 г. по гр.д.№70751/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 51 състав. С определението си въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е правилно, тъй като СРС не е компетентен да разгледа исковата молба, като изводът е обоснован с разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр., а компетентен такъв е административен съд. В изложението към частната касационна жалба е поставен процесуалноправният въпрос за това на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл.71, ал.1 ЗЗДискр. – гражданския или административния ? Посоченият въпрос е относим към изводите на въззивната инстанция и обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. на ВКС и ВАС е прието следното: „Исковете с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд. Обявява за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г.от 19.05.15г.по т.дело № 2/2014г.на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т.4.“ В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност и се моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от районния съд. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид приетото с тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. на ВКС и ВАС, което по естеството си представлява отговор на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Същата е и основателна. С оглед приетото с тълкувателното постановление компетентен да разгледа спора е гражданския съд, в случая Софийския районен съд. Водим от изложените съображения и на основание чл.230, във връзка с чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,