Определение № 1204 от 27.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 15/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Б. И. и В. С. М. – помагачи на ответника „ПЕЛЕТИ 7“ ООД, и по насрещна касационна жалба на ищеца И. Х. Я. срещу Решение № 448/29.07.2025 г. по в.т.д. № 15/2025 г. на АС-София, с което частично е отменено и частично потвърдено Решение № 40/13.07.2024 г. по т.д. № 14/2023 г. на СГС, постановено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и чл. 74 ТЗ за обявяване на нищожност и за отмяна на решения на общо събрание на съдружниците в ответното дружество от 14.02.2023 г., 15.02.2023 г. и 13.04.2023 г.

Р. Б. И. и В. С. М. го обжалват в частта, с която са уважени исковете по чл. 74 ТЗ. Заявени са касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторите считат, че ищецът няма правен интерес от отмяна на решенията по т. 1 и т. 4, взети на проведените на 14.02.2023 г. и 15.02.2023 г. общи събрания във връзка с приемане на отчета му като управител и отправяне на предупреждение за изключването му като съдружник, тъй като с отмяната им не би се създало ново правно положение. По същество сочат, че в нарушение на материалния закон съдът отчел гласа на ищеца при взимане на решение за освобождаването му като управител и за предявяване на иск срещу него и необосновано не е приложил установената с дружествения договор забрана за гласуване в такава хипотеза. Като противоречив на процесуалния закон (чл. 44, 45 и 51 ГПК) и житейски нелогичен касаторите намират извода на съда, че поканата до съдружника не може да се връчи при отказ на неговия адвокат, макар същият да има пълномощно да представлява съдружника на събранията на дружеството. Позовават се и на нарушение на чл. 47 ГПК, като заявяват, че щом адресатът не живее на адреса, връчителят следва да залепи уведомление още при първото посещение. Поддържат, че съдът не е обсъдил довода им за ирелевантност на нарушенията при свикване на общото събрание, на което всички съдружници са присъствали, нито възражението им за недопустимост на позоваването от страна на ищеца на ненадлежното уведомяване за събранието на останалите съдружници. Аргументират, че ищецът е предупреден за изключването, като му е дадена възможност да представи оневиняващи го документи, но не и да преустанови нарушенията, тъй като те са довършени. Заявяват още, че ищецът е сключил неизгодна сделка с дружествени активи на цена, значително под пазарната. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат недопустимостта и очевидната неправилност на въззивното решение, както и поставят въпроси, които намират за решени в противоречие с практиката на ВКС и за значими за точното прилагане на закона (чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК).

Подпомаганата страна „ПЕЛЕТИ 7“ ООД заявява, че въззивното решение е правилно и не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на помагачите.

Ответникът по тази жалба И. Х. Я. поддържа, че в обжалваната от помагачите част въззивният акт е допустим и правилен, а поставените от касатора правни въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС. Излага становище за неоснователност на жалбата и по същество. От своя страна той обжалва с насрещна касационна жалба решението в частта, с която след отмяна на първоинстанционния акт са отхвърлени исковете му за установяване на нищожност на решенията, взети на първите три от процесните общи събрания. Поддържа, че в протоколите не е обективирана воля за взимането им, нито е формирано мнозинство за това. Моли за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът „ПЕЛЕТИ 7“ ООД счита, че жалбата на Я. е без правен интерес, тъй като атакуваните решения са отменени, както и че не следва да се допуска касационно обжалване с оглед липсата на основания за такова по основната жалба.

Помагачите И. и М. поддържат, че няма основание за допускане до касационно обжалване на насрещната касационна жалба, тъй като поставените от Я. въпроси не са решени в противоречие със сочената практика, а нуждата от развитие на правото ще бъде задоволена с отговор по друго касационно дело със сходна конкретика, по което вече е допуснато обжалване. Аргументират неоснователност на жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба на Р. Б. И. и В. С. М. е допустима като подадена от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд. Допустимостта на насрещната жалба, освен от общите предпоставки, които са налице, е предпоставена от разглеждането на основната касационна жалба.

И. Х. Я. е предявил срещу „ПЕЛЕТИ 7“ ООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и чл. 74 ТЗ за установяване нищожността и за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците по протоколи от 14.02.2023 г., 15.02.2023 г. и 13.04.2023 г., свързани с приемане отчета на Я. като управител, освобождаване на Я. от отговорност като управител, избор на нов управител, предявяване на иск срещу Я. по чл. 145 ТЗ, отправяне на предупреждение до Я. за изключването му, овластяване на съдружниците И. и М. за предявяване на иск и връчване на предупреждение за изключване (по протоколи от 14.02.2023 г., 15.02.2023 г.), изключване на Я. като съдружник, освобождаване на Я. като управител, предявяване на иск срещу Я. по чл. 145 ТЗ и овластяване на И. и М. за това (по първия протокол от 13.04.2023 г.), намаляване на капитала с дела на Я. и приемане на нов дружествен договор, отразяващ намалението (по втори протокол от 13.04.2023 г.). На страната на ответника като помагачи са конституирани другите съдружници Р. Б. И. и В. С. М., притежаващи по 25 % от капитала.

Ищецът е релевирал следните пороци: необективирана конкретна воля за взимане на решенията от страна на мнозинството (отразени са само изявленията на съдружниците – „за“ или „против“ и притежаваните от тях дялове, като гласовете са разпределени поравно в полза и срещу съответното решение), ненадлежно свикване, ненадлежно отправяне на покана, липса на материалноправни основания за отговорност на управителя, за изключване на съдружника и за намаляване на капитала. Всеки от пороците е конкретизиран според особеностите на отделните решения и процедурата по тяхното взимане.

Първоинстанционният съд е приел, че решенията на събранията от 14.02.2023 г., 15.02.2023 г. и тези по първия протокол от 13.04.2023 г. не са взети, тъй като не е удостоверено формираното за тях мнозинство, не е обосновано защо не следва да се зачита гласът на Я. и не е отразен диспозитив, от който да личи какво е съдържанието на всяко от решенията (прието ли е или не). С оглед на това съдът е заключил, че тези решения са нищожни, като в допълнение е изложил мотиви и за тяхната незаконосъобразност (събранието от 14.02.2023 г. е свикано в нарушение на чл. 138, ал. 2 ТЗ; поканата за свикване и участие в първото събрание от 13.04.2023 г. е връчена на ищеца в нарушение на чл. 47 ГПК; не е връчено предупреждение за изключване; решенията, некасаещи изключването на Я., са взети без необходимото мнозинство; взимането на решение за освобождаване на Я. като управител не е включено в дневния ред; няма нарушение на членствените задължения на Я., тъй като сочената за неизгодна сделка е с цена, близка до пазарната, и с нея са погасени кредитни задължения на дружеството; няма данни за неизпълнени други съдружнически задължения или за неоказване на съдействие за осъществяване на дружествената дейност). Решенията, взети на второто събрание от 13.04.2023 г., са счетени за незаконосъобразни в резултат от порочността на предходните. С тези съображения съдът е установил нищожността на всички решения, взети на първите три събрания, и е отменил решенията, взети на последното.

Въззивният съд не е споделил правния извод за нищожност на решенията, като е отчел, че макар да липсват изрично формулирани диспозитиви за взимането им, в протоколите е отразено провеждане на гласуване и волеизявяване от всеки съдружник в полза или срещу предложенията в дневния ред, а решенията са третирани от помагачите като взети (с мнозинство, формирано без отчитане на гласа на ищеца), доколкото същите са предприели действия по заявяване за вписване на произтичащите от тях подлежащи на вписване обстоятелства. Посочил е, че нарушението на правилата за мнозинство не води до нищожност, а до незаконосъобразност на решенията, поради което е разгледал евентуалните искове за отмяната им. Относно решенията от 14.02.2023 г. въззивният съд е аргументирал, че събранието е ненадлежно свикано от съдружниците, тъй като сезираният с искане по чл. 138, ал. 2 ТЗ управител не е бездействал (в законовия срок е изпратил покани до съдружниците за събрание, което да се проведе на 15.02.2023 г.). Приел е също, че решенията не са взети с необходимото мнозинство, което според съда следва да се изчисли при зачитане на правото на глас на Я.. В тази връзка съдът е мотивирал, че разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ не може да се прилага разширително, нито тази на чл. 229 ТЗ – по аналогия. Относно решенията от 15.02.2023 г. съдът е намерил, че помагачите на ответника са нередовно поканени, но е допълнил, че решенията подлежат на отмяна и поради нарушение на изискването за мнозинство. Решенията, взети на първото събрание от 13.04.2023 г., са счетени за незаконосъобразни, защото Я. не е бил надлежно поканен от другите съдружници да свика събрание в качеството си на управител – изпратената до него покана е връчена чрез съдебен изпълнител, но в нарушение на чл. 47 ГПК, защото уведомление е залепено само след едно посещение на адреса от връчителя, без последният да се увери, че адресатът действително не живее там (събрани са сведения, че Я. е в чужбина, но не и докога). Връчването на поканата за свикване чрез отказ на пълномощник на ищеца (адвокат) е прието за нередовно поради липса на доказателства за учредена представителна пасивна власт относно процесната покана, като е допълнено, че при отказ може да се връчи само лично на страната, но не и чрез трето лице. По същите съображения е отречена редовността на връчване на поканата за събранието и предупреждението за изключване. Относно решението за изключване на съдружника съдът е изложил и аргументи, че липсват материалноправни предпоставки за взимането му – не се доказва трайно неоказване на съдействие или действие против интересите на дружеството, нито проявена безстопанственост от страна на Я.. Кредитирайки една от оценителните експертизи относно пазарната стойност на отчуждените от Я. активи, съдът е заключил, че не е налице неположена грижа и то с интензитет, обосноващ изключване. Като съображения за некредитиране на другата експертиза съдът е посочил, че същата е изготвена само въз основа на теоретично предположение за физическо износване на активите (без оглед и без съобразяване на събраните свидетелски показания относно извършените ремонти и състоянието на продадените машини) и без приспадане на ДДС от цените по пазарните аналози за палетната преса. Незаконосъобразността на решенията от последното общо събрание от 13.04.2023 г. е изведена като последица от обусловеността им с предходните незаконосъобразни решения. В резултат първоинстанционното решение в частта, с която исковете за нищожност са уважени, е отменено, а разгледаните евентуални искове по чл. 74 ТЗ – уважени. В частта относно решенията на второто събрание от 13.04.2023 г. първоинстанционният акт е потвърден.

По жалбата на Р. Б. И. и В. С. М.:

При тези данни не следва да се допуска касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК в частта по исковете за отмяна на решенията относно отчета на управителя и отправяне на предупреждение за изключване. Действително, както сочат касаторите, законодателното уреждане на конститутивния иск само по себе си не изключва възможността в конкретна хипотеза предявяването му да е недопустимо поради липса на правен интерес, но за да се отрече последният, е необходимо да се установи категорична безполезност за ищеца да упражни потестативното си право. В случая ищецът се легитимира като съдружник в капиталово дружество със засилен персонален елемент и като такъв има правомощие да участва в управлението, както и да осъществява пряк контрол върху него, включително като изисква или дава отчет и взима отношение по съдържанието му. Именно последното – отношението на съдружника към дадения от управителя отчет, се изразява чрез гласуване на решение за приемане или неприемане на отчета и доколкото изразяването му е част от членствените правомощия, възможността за защита на надлежното му упражняване не следва да се ограничава от изискване за допълнителен правен интерес, особено когато отчетът е даден от същия съдружник в качеството му на управител и касае дейност, въведена като основание за изключването му и за търсене на отговорност по чл. 145 ТЗ, в който случай решението за неприемане на отчета може да се третира като оценка на останалите съдружници относно правомерността на отчетената дейност. Второто решение – за отправяне на предупреждение, макар да няма значение на елемент от фактическия състав на изключването по чл. 126, ал. 3 ТЗ, както правилно отбелязват касаторите, също има оценъчен за дейността на съдружника характер и от тази гледна точка взимането му се явява продължение на решението за приемане на отчета. Поради това, независимо че не би настъпила пряка промяна в правното положение на ищеца след евентуална отмяна на взетите решения, в конкретния случай не следва да се отрича правният му интерес да интервенира върху тях, установявайки процедурната или материалната им незаконосъобразност. Практиката, на която касаторите се позовават, аргументирайки обратното, е постановена в друга конкретика и не влиза в пряко противоречие с горния извод. С тази практика касаторите са обосновали и допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но тъй като поставеният въпрос изчерпва вече разгледаното оплакване за недопустимост („Налице ли е правен интерес от иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи вследствие уважаване на иска?“), то отговорът му не би имал самостоятелно значение за изхода от спора.

Други процесуални пречки за постановяване на въззивното решние също не се установяват при извършената служебна проверка.

Решението не е и очевидно неправилно - порок, при който нарушението на императивна разпоредба или на логическите правила е видимо от акта (или от мотивите му) без извършване на анализ на данните по делото и на събраните в хода му доказателства (например прилагане на закон в противоположния му смисъл или в отменена редакция, нарушаване на основни съдопроизводствени правила или формиране на явно нелогични изводи). Първият довод за очевидна неправилност касае извода на съда, че са нарушени правилата за мнозинство при взимане на оспорените решения, тъй като е отчетен гласът на заинтересованият от решенията съдружник. Подобна грешка не може да се определи като видима от мотивите, доколкото освен че е отрекъл приложимостта по аналогия на чл. 137, ал. 3, изр. 2 и чл. 229 ТЗ към правилата при взимане и на други решения, от които съдружникът има установена заинтересованост, съдът е допуснал приложното поле на тези разпоредби да бъде договорно разширено, но във връзка с последното е формирал фактологичен извод, че процесният дружествен договор не съдържа такава уредба. Проверката на правилността на този втори извод изисква обаче анализ на фактите, който не може да бъде извършен в селективната фаза на касационното производство, дори ако същите са общоизвестни поради обявяване на дружествения договор в търговския регистър.

Вторият довод, с който касаторите обосновават очевидна неправилност на решението, се отнася до извода за нередовно връчване на поканата за свикване на общото събрание от 13.04.2023 г. чрез отказ на адвокат. Касаторите поддържат, че подобно заключение е в явно противоречие с разпоредбите на чл. 44, 45 и 51 ГПК, но такова не може да се установи само от мотивите на съдебното решение, доколкото освен становището, че процесните документи подлежат на лично връчване (а не чрез отказ на пълномощник), съдът е изложил и фактически съображения за липса на доказателства отказалият книжата адвокат да има представителна власт за получаването им. Следователно този извод също има фактологичен, а не очевиден мотив.

Поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е посочен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с наведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото.

Формулирани са следните въпроси:

1. Може ли да участва съдружник в дружество с ограничена отговорност в гласуване за предявяване на искове срещу него и за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството?

Този въпрос има отношение към фактическата обстановка, релевантна за част от исковете, и би могъл да се определи като обуславящ за тях, макар съдът да не е изходил само от липсата на законова уредба на такова ограничение на правото на глас, но и от липсата на доказана уговорка в дружествения договор в тази насока (извод, чиято правилност е непроверима тук). За него обаче не е обоснован допълнителният селективен критерий, тъй като практиката, в противоречие с която касаторите считат, че е решен въпросът (Решение № 383/06.10.1998 г. по гр.д. № 194/1998 г. на ВКС, 5-членен състав), не съставлява такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?

Този въпрос се отнася до начина на взимане на решение по всяко дело, поради което е обуславящ, а доколкото може да получи абстрактен отговор и е свързан с наведен касационен довод, има характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Спрямо него обаче също не е изпълнен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не е решен в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според последната съдът дължи да аргументира установената от него фактическа обстановка и да формира въз основа на нея правните си изводи, което в случая е сторено - обсъдени са всички доказателства, събрани чрез писмени и гласни доказателствени средства и чрез заключения на вещи лица, и същите са залегнали в основата на решението по правото; в частност, изложени са мотиви относно начина на свикване на събранията, относно надлежността на връчване на отправените до ищеца покани, вкл. чрез адвокат, относно формираното мнозинство за взимане на процесните решения и лицата, имащи право на глас, относно материалноправните предпоставки за изключване на ищеца. Несъгласието на касатора с така формираните и мотивирани фактически изводи не е причина за допускане на касационно обжалване, защото неправилността на последните (извън очевидната) подлежи на изследване само във фазата по същество.

Липсват мотиви по довода, че всички съдружници са присъствали на нередовно свиканите събрания (от 14.02.2023 г. и първото от 13.04.2023 г.), но излагането на такива не би променило крайния извод, доколкото този факт не е годен да санира допуснатото нарушение, щом представител на ищеца, макар и да се е явил, изрично се е противопоставил на редовността на свикването.

Правилно е отбелязано от касаторите, че няма мотиви и по възражението за недопустимо позоваване от ищеца на нарушение на чужди права (ненадлежно отправяне на покана до другите съдружници за събранието от 15.02.2023 г.), но тъй като относно незаконосъобразността на взетите на същото събрание решения съдът е изложил и довод за нарушение на правилата за мнозинство, тази липса няма решаващо значение за изхода от спора.

3. Допустимо ли е да се връчва при отказ, когато връчването е извършено на адвоката адресата?

Питането е поставено в контекста на касационния довод за погрешно третиране от въззивния съд като нередовно връчването при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК на покана за свикване на едно от общите събрания и на предупреждение за изключване. Във връзка с това връчване съдът се е позовал на невъзможността то да се извърши чрез отказ на трето лице, различно от адресата, но наред с това е допълнил, че отказалият книжата адвокат не е бил упълномощен за получаването им. Този втори довод прави въпроса необуславящ за изхода от делото.

4. Редовно ли е осъществено връчване по чл. 47 ГПК, когато адресът е посетен веднъж, установено е, че адресатът живее в чужбина по данни от живущ на същия адрес, след което е залепено уведомление?

Този въпрос не може да се окачестви като правен, защото изхожда от неустановен по делото факт, а именно – че ищецът като адресат на залепеното по реда на чл. 47 ГПК уведомление за връчване на покана чрез съдебен изпълнител „живее в чужбина“. Напротив, точно този факт е отрекъл въззивният съд, позовавайки се на удостовереното от връчителя обстоятелство, че по данни на живущ на адреса Я. е в чужбина („извън България“), но липсва информация „докога“, т.е. няма данни за трайност на пребиваването извън страната, за да се приеме, че търсеното лице не живее на адреса по смисъла на чл. 47, ал. 1, изр. посл. ГПК.

С молба от 26.09.2025 г. касаторите са формулирали допълнително основание за допускане на касационно обжалване, което не може да бъде разгледано, защото е заявено след срока за касационно обжалване, в хода на настоящото производство.

Въз основа на изложеното не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на помагачите.

По жалбата на И. Х. Я.:

Тя е насрещна и с оглед недопускане до касационно обжалване на подадената от помагачите жалба същата не следва да бъде разглеждана съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК.

По разноските:

Помагачите следва да заплатят адвокатско възнаграждение за защита на ответника по тяхната жалбата. Представен е договор за правна помощ за защита, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер от 5 000 лв., но за защита както при подаване на отговор на касационната жалба, така и по насрещната такава („за цялото касационно производство“). Тъй като Я. има право на разноски само като ответник по жалбата на помагачите, такива следва да му се присъдят до размера на половината от платеното адвокатско възнаграждение или 1 278,23 евро.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,