Определение № 50558 от 12.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1957/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Ж. И. срещу решение № 151 от 11.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1491/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, ІІ ГО, с което е потвърдено решение № 5/10.03.2021 г. по гр.д. № 2152/2020 г. на Казанлъшки районен съд. С първоинстанционното решение е уважен иска на „Първа инвестиционна банка“ АД с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД против Г. Г. П., И. Ж. И. и Ж. И. К. за обявяване за недействителен по отношение на банката на договор за дарение от 17.12.2019 г., с който Г. П. и И. И. са дарили на дъщеря си Ж. К. собствен недвижим апартамент, находящ се в [населено място], ул. Хината, № 1, вх. В, ет. 1, ап. 34, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 1 и с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че във връзка с оспорената от ответниците легитимация на ищцовата банка като кредитор, съдът неправилно е приел, че не е допустимо в производството по чл. 135 ЗЗД обсъждането на направените възражения за недействителност на договора за кредит. Отделно се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допускайки счетоводна експертиза по документи, които не са били представени по делото и не са били приети като доказателства. Оспорва се извода на въззивния състав, че експертизата касае единствено размера на задължението, което е неотносимо за исковата претенция. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски в полза на касатора за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са три правни въпроса, без да се излагат конкретни съображения за това, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1. „Допустимо ли е възражението на ответника относно действителността на някои клаузи от договора за кредит / в случая размерът на уговорената неустойка при предсрочно обявяване на задължението по него за изискуемо от кредитора/ да бъдат разглеждани в производството по иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, ако тези възражения е могло да бъдат направени в производството по чл. 422 ГП, но това не е сторено, в случаите когато тези клаузи са нищожни ?“

2. „Уважаването на П. иск обосновава ли се от доказване на действителността на вземането на кредитора - ищец по делото?“

3. „Размерът на вземането от значение ли е при разрешаването на спора по П. иск в случаите, когато задължението по договор за кредит, който е обезпечен с недвижим имот, сделката с който се иска да бъде обявена за недействителна, още повече когато задължението по договора за кредит е обезпечено с достатъчно активи на кредитополучателя и на поръчителите ?“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД, в който се поддържа, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че въпросите на касатора са свързани с твърдените от него конкретни нарушения на материалния и на процесуалния закон, които представляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касация по чл.280, ал. 1 ГПК. Акцентира се, че въпросите са решени от съда в съответствие с постановките в ТР №2/09.07.2019 г. по тълк.д.№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и че поставеният процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото, доколкото не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Необходимите другари на касатора в производството по чл. 135 ЗЗД - Г. Г. П. и Ж. И. К., не взимат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Старозагорски окръжен съд е потвърдил решение № 5/10.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2152/2020 г. на Казанлъшки районен съд, с което на основание чл.135, ал. 1 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД на договор за дарение от 17.12.2019 г., обективиран в нот.акт. № 115, том IV, per. 3705, дело 677/2019 г. по описа на нотариус П. П., с който Г. Г. П. и И. Ж. И. са дарили на дъщеря си Ж. И. К. собствен недвижим апартамент, находящ се в [населено място], ул. Хината, № 1, вх. В, ет. 1, ап. 34, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 1 и с припадащите му се ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

Въззивният състав е посочил, че по делото не е спорно, че ищецът „Първа инвестиционна банка" АД има качеството на кредитор по отношение на ответниците Г. П. и И. И., които са поръчители по договори за поръчителство от 24.09.2008 г, сключени с „МКБ Юнионбанк" АД, чийто общ правоприемник е „Първа инвестиционна банка" АД. Отразил е, че с тези договори е обезпечено изпълнението на главния дълг на кредитополучателя С. И. Ж. по договор за ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот от 24.09.2008 г. Посочил е, че по ч.гр.д. № 4927/02.10.2019 г. на РС Стара Загора срещу кредитополучателя С. Ж. и поръчителите Г. П. и И. И. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 201976550403396 по описа на ЧСИ Г. И.. На последно място съдът е приел за безспорно установено, че с процесния договор за дарение от 17.12.2019 г., обективиран в нот акт. № 115, t. IV, per. № 3705, дело № 677/2019 г. на нотариус П. П., поръчителите Г. Г. П. и И. Ж. И. са дарили на дъщеря си Ж. И. К. процесния имот.

С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че е осъществен фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Посочил е, че право на кредитора е да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника като оглед разясненията, дадени в TP № 2 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС защитата по чл. 135 ЗЗД е приложима и по отношение на извършените от поръчителя разпоредителни действия. Съдът е акцентирал, че в случая качеството на кредитор на „Първа инвестиционна банка" АД е безспорно - има неудовлетворено вземане по договора за кредит, по който ответниците са поръчители като вземането е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска. Налице е и увреждащо кредитора действие на безвъзмездно разпореждане на длъжниците с тяхното имущество в полза на трето лице – договор за дарение от 17.12.2019 г., с който ответниците Г. П. и И. И. даряват своя притежаван в режим на съпружеска имуществена общност имот на дъщеря им Ж. К..

Произнасяйки се по оплакванията във въззивната жалба на И. И., въззивният състав е приел за неоснователно твърдението, че искът е преждевременно предявен, доколкото към датата на завеждането му не е имало влязло в сила решение по отношение на кредитополучателя по договора за кредит. Съдът е подчертал, че вземането на кредитора трябва да бъде действително, непрекратено или непогасено по давност, но не и изискуемо и ликвидно, тъй като възникването на правото по чл.135 ЗЗД не се обуславя от установяването на вземането с влязло в сила решение, а от възникналата облигационна връзка. Според въззивния състав договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец, не е предмет на делото, поради което съдът по П. иск не може да се произнесе по оспорването на вземането на кредитора. В решението е изложен довод, че само ако искът по чл. 135 ЗЗД се съедини обективно с иска за вземането, предмет на делото, се изследват правоотношенията, които легитимират кредитора като такъв. В тази връзка въззивният състав е формирал извод, че възраженията на ответниците относно действителността на някои клаузи от договора за кредит не могат да бъдат разглеждани, тъй като в случая те са могли да бъдат направени в производството по чл. 422 ГПК. В тази връзка съдът е приел за неоснователни оплакванията относно назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, отнасяща се до размера на вземането, което е без всякакво значение за разрешаването на спора по настоящото дело.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че задължението по договора за кредит е обезпечено с достатъчно активи на кредитополучателя и на поръчителите. Позовавайки се на чл. 133 ЗЗД съдът е посочил, че увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна цена, поради което в производството по чл. 135 ЗЗД не се изследва финансовото състояние на длъжника. Що се отнася до субективното условие длъжникът и третото лице, с което той е договарял, да са знаели за увреждането, въззивният състав е посочил, че намерението за увреждане е релевантно само в хипотезата на ал. З на чл. 135 ЗЗД, която хипотеза в случая на безвъзмездна сделка е неприложима.

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покриват общия и допълнителния селективни критерии за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставените от касатора два правни въпроса, отнасящи се до значението на възражението на касатора за недействителност на договора, на който ищцовата банката обосновава качеството си на кредитор по чл. 135, ал.1 ЗЗД, а именно: № 1. „Допустимо ли е възражението на ответника относно действителността на някои клаузи от договора за кредит / в случая размерът на уговорената неустойка при предсрочно обявяване на задължението по него за изискуемо от кредитора/ да бъдат разглеждани в производството по иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, ако тези възражения е могло да бъдат направени в производството по чл. 422 ГП, но това не е сторено, в случаите когато тези клаузи са нищожни?“ и № 2. „Уважаването на П. иск обосновава ли се от доказване на действителността на вземането на кредитора - ищец по делото?“. От една страна касаторът не излага доводи в подкрепа на твърдението си, че двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна в горните въпроси не е отчетен решаващия извод на въззивния съд относно активната легитимация на банката, че в случая е безспорно установено, че „е налице неудовлетворено вземане по договора за кредит като вземането е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска “. Самият характер на възражението на касатора – за недействителност на отделни клаузи на договора за кредит поради тяхната неравноправност, не изключва нито задължението на кредитополучателя, нито задължението на поръчителите, да погасят изцяло главницата по договора за кредит, доколкото в случая на усвоен кредит, евентуалната недействителност на отделни клаузи на договора не го прави изцяло недействителен.

Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 въпрос № 3 в изложението: „Размерът на вземането от значение ли е при разрешаването на спора по П. иск в случаите, когато задължението по договор за кредит, който е обезпечен с недвижим имот, сделката с който се иска да бъде обявена за недействителна, още повече когато задължението по договора за кредит е обезпечено с достатъчно активи на кредитополучателя и на поръчителите ?“. Въпросът е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №2/09.07.2019 г. по тълк.д.№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към т.2 от цитираното тълкувателно решение е акцентирано, че съдът по П. иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, доколкото предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. От изложеното следва, че въпросът за финансовото състояние на длъжника и на поръчителите, както и въпросът дали задължението по договора за кредит е обезпечено с достатъчно активи на кредитополучателя и на поръчителите, са въпроси извън предмета на спора по по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.

На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът И. Ж. И. следва да бъде осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. (съдът взима предвид липсата на фактическа и правна сложност във връзка с изготвяне на отговора на касационната жалба).

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,