Определение № 678 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6354/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 19.07.2013г. по гр.д.№3827/2013г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма], [населено място] против определение от 8.01.2013 год. по гр. д. № 797/2012 год. на ВКС, І г. о., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение от 02.05.2012 год. по гр. д. № 7262/2011 год. на Софийски градски съд. Жалбоподателят [фирма] поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледани по същество честната им касационна им жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното определение ВКС, ІІ г.о. е оставил без разглеждане частна жалба на [фирма], [населено място] против определение от 8.01.2013 год. по гр. д. № 797/2012 год. на ВКС, І г. о., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение от 02.05.2012 год. по гр. д. № 7262/2011 год. на Софийски градски съд, като е изложил съображения, че същата е недопустима, тъй като обжалваното определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК и е окончателно. Прието е, че последното не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол, тъй като не е от категорията на обжалваемите определения – тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото с оглед специфичния му предмет – преценка за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не разглеждане на спора по същество, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му с частна жалба. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно и следва да се потвърди. Настоящият състав на ВКС намира за правилен извода, че чрез определението по чл.288 ГПК, което има за предмет произнасянето по въпроса дали са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, се осъществява специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационният съд и именно за това законодателят не е предвиди изрично възможност то да бъде обжалвано. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба, съгласно Решение №4/16.06.2009г. на Конституционния съд на Република България съответствува на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. По реда на чл.288 ГПК тричленният състав на ВКС извършва преценка дали в конкретния случай следва да се извърши уеднаквяване на съдебната практика чрез преодоляване на установено противоречие или даване на тълкуване на определена правна норма с оглед настъпили промени в обществения живот, т.е. извършва преценка за възможността по реда на чл.290 и сл. ГПК да упражни собствените си правомощия и тази преценка не касае възможността за упражняване на права от страните по спора. По този ред, както е прието в обжалваното определение, не се дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните по делото, поради което и определението,с което не се допуска касационно обжалване не следва да се приема за преграждащо, доколкото процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция, т.е. не е предвидено, че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество. Предвид изложените съображения, съдът