Определение № 489 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3039/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П., [населено място], срещу определение №13129/13.08.2020 г. по ч.гр.д. № 8128/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение №154023 от 20.07.2020 г. по гр. дело № 4065/2020 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на АССГ. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е недопустимо, необосновано и неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато поради очевидна неправилност на определението на СГС. Въззивният съд е приел, че правилно е прекратено производството по делото, защото предявеният иск е за обезщетение за вреди, причинени от виновните бездействия на ответника, действащ в качеството му на заместник-кмет на СО – район „Искър“ и председател на Комисията по санирането, изразяващи се в отказ или забавяне да бъде поставен в списъка за саниране на сгради блок №5,[жк], [населено място], в който живее ищецът. Претендират се вреди от административна дейност, поради което компетентен да се произнесе по иска е административен съд. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото – относно прекратяване на производството, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не се установи и наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. То не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.