Определение № 2796 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1319/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Агенция по заетостта срещу решение №1483/22.12.2025г. по гр.д.№2733/25г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е обезсилено решение №381/11.07.2025г. по гр.д.№2416/23г. по описа на Районен съд Асеновград, с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК,че „Кендипо“ЕООД дължи на Агенция по заетостта сумата 11 807,11 лв., представляваща дължима неустойка по договор от 31.08.21г. за неизпълнение на договорно задължение и сумата 546,53 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.04.23г. – 29.08.23г. и е отхвърлен предявения от „Кендипо“ЕООД срещу Агенция по заетостта иск за заплащане на сумата 2081,91 лв. ,представляваща дължимо плащане по същия договор. След обезсилването на първоинстанционното решение производството пред въззивния съд е прекратено като недопустимо. Ответната по касационната жалба страна „Кендипо“ ЕООД не е изразила становище по нея. Върховен касационен съд, Търговска колегия,в състав на Второ отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са както делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК,така и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Делото, образувано пред СГС е с търговски характер, тъй като предметът му е функционално обвързан с качеството на ответника на търговец. Исковете касаят вземания на агенцията срещу търговско дружество за неустойка и лихва, дължими за неизпълнение на негови задължения, поети със сключения с агенцията договор във връзка с осъществяване на търговската му дейност. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Касае се за искове, които са с цена под 20 000 лв. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Окръжен съд Пловдив. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение