Определение № 5279 от 18.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. М., подадена чрез процесуален представител адв. П. Д. против Определение № 407 от 09.10.2025г. постановено по ч.гр.д. № 531/2025г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С този съдебен акт Апелативен съд – Пловдив потвърдил определение № 2910/12.09.2025г. постановено по гр.д. № 2531/2025г. по описа на ОС – Пловдив, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на Т. И. М. против Ч. Л. Л. за обявяване нищожността на публична продан, проведена по изп.д. № 1321/2022г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № ...... поради несеквестируемост на недвижимите имоти, предмет на проданта и е прекратено образуваното въз основа на нея производство по гр.д. № 2531/2025г. като процесуално недопустимо. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и отправя искане обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване, да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. В изложение към частната жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Следва ли при наличие на констатирани съществени нарушения относно процедурата по извършена публична продан /вкл. липса на уведомяване на трети лица, имащи право на ползване заедно с жалбоподателя върху част от продадения недвижим имот и пълното игнориране на това обстоятелство/, както и грубото нарушение на закона /продажба на несеквестируем недвижим имот – единствено жилище на длъжника/, извършената от ЧСИ публична продан да бъде обявена за нищожна с произтичащите от това правни последици съгласно общите правила за недействителност на сделките или за нея е налице друга регламентация, изключваща възможността за отмяна независимо от факта на констатирани пороци и съществени нарушения на закона? Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд съобразил, че производството пред Окръжен съд – Пловдив било образувано по предявен от Т. И. М. против Ч. Л. Л. иск за обявяване нищожността на публична продан, проведена по изпълнително дело № 1321/2022г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № ......, поради несеквестируемост на недвижимите имоти, предмет на проданта. В исковата молба ищецът навел твърдения, че по посоченото изпълнително дело има качеството длъжник и по него е проведена публична продан на конкретни недвижими имоти, която е приключила, издадено е постановление за възлагане, което е влязло в сила. Посочено, е че тази публична продан е недействителна поради противоречие със закона и се иска прогласяване на нейната нищожност. Изложил съображения, че публичната продан и последващото я възлагателно постановление са самостоятелно придобивно основание, проведено от орган на принудителното изпълнение и подлежи на обжалване в предвидените от закона ред и условия. По своето правно естество публичната продан не е сделка /договор за продажба/, а едностранен властнически акт на съдебния изпълнител за осребряване имуществото на един длъжник. Освен възможностите за обжалване на постановлението за възлагане, законодателят е предвидил възможността за оспорване на публичната продан по исков ред при два недостатъка на проданта: когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването и когато имотът е бил възложен, макар че купувачът не е платил цената. По отношение на постановлението за възлагане посочил, че са неприложими разпоредбите на ЗЗД за недействителност на договорите и съответно е недопустимо провеждане на защита по този ред. Изтъкнал, че ищецът разполага с правото да предяви иск по реда на чл. 496, ал. 3 от ГПК, като оспори недействителността на публичната продан при нарушаване на чл. 490 от ГПК /имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването/ или при невнасяне на цената. Съобразил, че в исковата молба в случая не са изложени твърдения за нито една от двете предпоставки. Твърденията за несеквестируемост на имотите посочил, че не са в предметния обхват на разпоредба на чл. 496, ал. 3 от ГПК, предвид на което иск за оспорване действителността на проданта при твърдения за несеквестируемост на възложените недвижими имоти е недопустим. Защитата на ищеца в този случай приел, че е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК: обжалване действията на съдебния изпълнител, състоящи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Именно в това производство посочил, че съдът преценява дали имуществото е несеквестируемо по смисъла на чл. 444 от ГПК, както и дали са налице обстоятелства, водещи до отпадане на несеквестируемостта на основание чл. 445 от ГПК. Извел решаващ извод за недопустимост на предявения иск, в който смисъл постановил и обжалваното определение. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът съобрази следното: Извън случаите на чл. 280, ал. 2 от ГПК допускането до касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. Поставеният от касатора въпрос уточнен от касационната инстанция се свежда до релевантния за спора материалноправен въпрос приложими ли са общите правила за недействителност на сделките по отношение на публичната продан и постановлението за възлагане, с която тя е приключила? Въпросът е включен в предмета на произнасяне в обжалваното определение и разрешението му е обусловило решаващите правни изводи на въззивния съд. Т.е. налице е общата предпоставка за достъп до касационен контрол, но не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В практиката на Върховния касационен съд намерила израз в Решение № 231 от 23.04.2025г. по гр.д. № 480/2024г., IV ГО и цитираните в него актове на касационната инстанция, Определение № 28 от 23.01.2012г. по ч.гр.д. № 497/2011г., I ГО Определение № 471 от 26.06.2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г., IV ГО е възприето разрешението, че ГПК/2007г. осигурява различни средства за защита на длъжника, срещу който ще се предприеме, или вече е предприето принудително изпълнение, но с оглед защита интересите на взискателя и третите лица, наддавали в проданта, е осигурена стабилност на публичната продан след изтичане на срока за обжалването й и извършения въз основа на нея въвод във владение на купувача. Защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия на принудително изпълнение може да се осъществи чрез оспорване по исков ред на материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, когато се касае за процесуална незаконосъобразност /в това число и за зачитане на несеквестируемостта/. Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изрично предвижда възможност длъжникът да обжалва публичната продан поради това, че наддаването не е извършено надлежно или защото имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Съгласно чл. 496 от ГПК от деня на постановлението за възлагане, купувачът придобива правото на собственост, а изрично чл. 496, ал. 3 от ГПК забранява оспорване на проданта по исков ред. Изключенията са само в предвидените случаи на чл. 490 от ГПК: в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имота е възложен на лице, което не е платило цената. Самостоятелен иск за прогласяване нищожността на публичната продан и на постановлението за възлагане не е предвиден от законодателя. В практиката е разяснено, че целта на това строго законово ограничение за оспорване на публичната продан, е тя да се стабилизира предвид полученото от взискателя плащане и погасяването на дълга на длъжника, и най-вече – да се стимулират третите лица да участват в проданта, като се защитят правата, които те биха придобили от нея. Предвид този обществен интерес, законодателят не е предвидил иск за нищожност на публичната продан или на постановлението за възлагане на общо основание. Тази законова регламентация е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което иск за нищожност на постановлението за възлагане или на публичната продан е процесуално недопустим, с изключение на лимитативно посочените основания за недействителност на проданта по чл. 496, ал. 3 от ГПК. Или, след влизане в сила на постановлението за възлагане, публичната продан се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и само на изключително и изрично уредените в закона основания за недействителност в чл. 496, ал. 3 от ГПК /при нарушение на чл. 490 от ГПК и при невнасяне на цена/. Следователно публичната продан, както и постановлението за възлагане не може да се оспорват по исков ред на основание различно от изрично предвидените в закона, в т.ч. и въз основа на общите основания за недействителност на договорите по ЗЗД. Ето защо иск за нищожност на публична продан и на постановление за възлагане основан на общите основания за недействителност на договорите е процесуално недопустим. Обжалваното определение на Апелативен съд – Пловдив не противоречи на практиката на ВКС. От друга страна наличието на утвърдена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, изключва допълнителната предпоставка за селекция на частната касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение