Определение № 273 от 20.02.2014 г. на ВКС по д. № 6597/2013 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд С./АС/ по гр.д. №3169/12 г. е по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Ц. Д. срещу касатора и бившата му съпруга А. Търговска иск по чл.26, ал.2, вр. с чл.17 от ЗЗД. Разкрита е относителната симулация на сключения между ищцата и ответницата /които са майка и дъщеря/ договор за продажба на недвижим имот – апартамент в С., като прикриващ дарение на имота от ищцата на ответницата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 - 3 от ГПК. Поставя три правни въпроса, като твърди, че са решени от АС в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №959/11 г. на второ г.о. / по чл.290 ГПК/ и р. по гр.д. №1951/08 г. на трето г.о./ по реда на ГПК, отм./ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради ограничената съдебна практика по прилагането на чл.26, ал.2, вр. с чл.17 от ЗЗД и за правилното приложение на закона в бъдеще, при трайна и уеднаквена практика.

Поставените от касатора въпроси, смислово уточнени от ВКС, за да се избегнат повторенията, са: 1. След като правото на собственост върху имота е прехвърлено възмездно и той е придобит в режим на СИО, като възмездната сделка е породила действие за съпруга на купувачката, може ли след развода им, на база два частни документа между страните по договора, да се прогласи симулативността на продажбата; не прикрива ли такова прогласяване на симулацията на договора между свързани лица /майка и дъщеря/ опит за неоснователно обогатяване, след като съпругът на дъщерята е платил продажната цена по признатия за симулативен договор.

2. След като имотът е придобит по силата на закона в СИО чрез възмездна сделка, допустимо ли е трето лице чрез правния способ на симулацията да преразпределя имуществото в СИО, като същото се трансформира в лично имущество на единия съпруг.

3. Каква е същността на правоотношенията между страните по повод придобиване на спорното право на собственост върху имота и начинът на разкриване / на симулацията/ с представените договори / между страните по договора за продажба/, приети от въззивния съд за обратно писмо; каква е същността и характеристиката на тези договори – представляват ли те обратно писмо или начало на писмено доказателство спрямо съпруга на купувачката, без чието знание и съгласие са подписани.

В. съд е приел, че ищцата е установила относителната симулация на договора за продажба на апартамента й, сключен между нея и ответницата, като прикриващ дарение. Представените частни документи – договори, сключени от ищцата и ответницата преди и след изповядване на процесната продажба са пълен обратен документ между страните по договора и са начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията по отношение на неучаствалия в договора за продажба и при съставяне на обратните документи съпруг на купувачката, който като съответник по иска, оспорва основателността му. Достатъчно е частният документ да е съставен в писмена форма и във връзка със симулативната сделка, като моментът на съставянето му е без значение. За разкриване на симулацията на продажбата спрямо оспорващия я ответник въззивният съд е обсъдил св. показания, събрани по делото и е приел за установено от тях, че страните са имали намерение да сключат договор за дарение, а симулативно уговорената продажна цена не е платена на прехвърлителката.

Тези изводи не са в противоречие с цитираната практика на ВКС, която е постановена за сходни откъм правна, но различни от фактическа страна дела. В представените решения на ВКС, както и по настоящото дело, е прието от правна страна, че доказателствената тежест за разкриване на симулацията е на ищцата. Във второто от цитираните решения е прието още, че „ официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху цялото му съдържание. В частта, в която отразява изявления на страните за плащане на цената на имота, той е частен свидетелстващ документ и не се ползва с никаква доказателствена сила, тъй като установява благоприятни за ответницата факти.... Въпросът за плащането на цената не е релевантен за настоящия спор / за симулация на продажбата, като прикриваща дарение/, защото от значение е намерението и уговорката за възмездност, а не изпълнението на поетото задължение”.

По настоящото дело въззивният съд е установил от съставените между страните обратни писма и със св. показания, спрямо неучаствалия в договора и в обратните писма съпруг на купувачката, действителното дарствено намерение и уговорка на страните и го е разкрил по предявения иск.

Искът е заведен от продавачката по договора, която има интерес от разкриване на симулацията по отношение на ответниците – приобретатели, доколкото, както е посочено в исковата молба, в договора за продажба не е посочена клауза в нейна полза, създаваща бъдещи задължения за дъщеря й / а такива могат да възникнат по договора за дарение - в подобен см. е р. по гр.д. №990/02 г. на второ г.о. на ВКС/.

Правната характеристика на обратното писмо, като пълен обратен документ и на началото на писмено доказателство по чл.165, ал.2 от ГПК, е разяснена в съдебната практика – напр.р. по гр.д. №1338/10 г. на трето г.о. на ВКС. Разяснено е и значението на съставеното от единия съпруг обратно писмо за другия, който не е участвал в договора и не е съставил такова писмо – напр. р.по гр.д. №1147/03 г. на второ г.о. на ВКС.

В. решение по поставените въпроси е постановено в съответствие с практиката на ВКС, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Н. отговор на въпросите в трайната съдебна практика, видно и от цитираната по делото, пък изключва предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, според посоченото в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.