Определение № 693 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 286/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД обжалва решение № 1663 от 4.7.2019 г. по в.т.д. 5686/18 г., Апелативен съд – София, 5 състав, с което след отмяна на решението на ОС – Благоевград по т.д. 122/15 г. е обявена на основание чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ по иск на синдика на „М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД н, за недействителен по отношение на кредиторите на производството по несъстоятелност на „М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД, договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 57 /2011, том III, рег. 3391 дело 380/11 г. на Нотариус 494 НК и е признал на основание чл. 108 от ЗС по иска на синдика правото на собственост и са осъдени Д. А. У. и Д. Б. О. Б. да предадат владението на недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61813.82.22.1.189, състоящ се от преддверие, кухня, баня, тоалетна, трапезария, спалня, два балкона, находящ се във ваканционен ж.к. за временно обитаване „А. Вали“, сграда идентификатор 61813.82.22.1 на „М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД чрез синдика.

Решението било необосновано, тъй като съдът не бил приел, че е налице връзка между сключения договор и предварителния договор от 2008 г. В случая съдът бил нарушил и чл. 20 от ЗЗД, като не е тълкувал изрично волята на страните.

Счита, че изводът относно неравностойността на престациите също бил необоснован, тъй като следвало да е налице значителна разлика, а не някаква разлика.

Моли да се отмени решението.

В изложението по чл.284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. При изследване на предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ, следва ли съдът да анализира всички фактически и правни отношения между страните или просто наличие на разминаване между продажните стойности на два разменени недвижими имоти е достатъчно основание да се приеме, че е налице неравностойност на престациите?

2. Достатъчно ли е разликата в цените на разменените престации (в случай на замяна на два недвижими имота), за да се приеме, че е самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност по чл. 647, ал.1 от ТЗ на заменителната сделка?

3. Може ли единствено наличието на разлика в цените на заменени недвижими имоти от 51 %, за да се прецени критерият „значително разминаване“, или няма въведен единен критерий относно това, кое е „значително“?

4. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира изводите си за наличие на значително надвишаване на даденото по атакуваната сделка в сравнение с полученото по нея като основание за успешно провеждане на отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т.3 от ТЗ.

По отношение въпроси 1 - 4 вкл. счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС, изразена в решение № 106 от 31.5.2013 г. по т.д. 388/12 г., 2 ТО, решение № 107 от 14.11.2011 г. по т.д. 742/10 г., с което обосновава наличието на правно основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

5. Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите, съгласно чл. 20 от ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните, при положение, че в нотариалния акт липсва конкретна воля на страните, че се сключва във връзка с предварителен договор? Сочи противоречие с решение № 81 от 7.7.2009 по т.д. 761/08 г., 1 ТО и решение № 89 от 17.7.2009 г. по т.д. 523/08 г. 2 ТО, като обосновава допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, както и счита, че са налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

6. Когато уговорките на страните са непълни и неясни, следва ли съдът да тълкува уговорките от договора съвместно с други клаузи с оглед установяване на целта му или следва да се ограничи единствено до неговото съдържание? Сочи противоречие с решение № 67 от 30.7.2014 г. по т.д. 1843/13 г., 2 ТО, решение № 105 от 3.6.2011 г. по т.д. 944/10 г на 2 ТО на ВКС, решение № 202 от 13.7.2012 г. по гр.д. 680/11 на 1 ГО на ВКС, решение № 220 от 31.7.2014 г. на ВКС, гр.д. 6126/13 г., 4 ГО. Счита, че така даденото разрешение по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, като обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Освен това счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.

7. Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните? Сочи основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като счита, че така посочения правен въпрос въззивният съд е постановил решението си в противоречие с решение по гр.д. 856/09 г. и по гр.д. 420/09 г. на 4 ГО, както и решение № 81 от 7.7.2009 г. по т.д. 761/08 г. 1 ТО, решение № 89 от 17.7.2009 г. по т.д. 523/08 г., 2 ТО, решение № 546 от 23.7.2010 г. по гр.д. 856/10 г. 4 ГО и решение № 157 от 30.10.2012 г. по т.д. 696/11 г. 2 ТО.

Освен това счита, че решението е очевидно неправилно и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът синдикът на „М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД не е подал отговор на касационната жалба.

Д. Б. О. Б. не е изразил становище.

Д. Алтъни Уолтъ н чрез особения представител адвокат Е. П. е подал касационна жалба и е подал още една касационна жалба чрез особения представител адвокат Д. Б.. Двете касационни жалби са в срок, считано от датата на осъщественото връчване на решението на адвокат П. на 12.11.2019 г. Първата, подадена чрез адвокат П. е подадена на 1.10.2019 г., а втората чрез адв. Б. е подадена на 07.11.2019 г.

Основанията за отмяна на решението, които сочи в жалбоподателят чрез адв. П., са необоснованост, поради приетото от въззивния съд, че липсва връзка с предходен договор, без да се обсъдят доказателствата в тяхната съвкупност. Счита, че с оглед отношенията между страните и сключения между тях предварителен договор за друг обект, през 2008 г. преценката за равностойност на престациите следвало да се напротив към момента на сключване на предварителния договор през 2008 г. Счита, че и неизпълнението на задълженията на дружеството-прехвърлител е основание да се приеме, че приобритателят е имал право на неустойки, които били негово вземане и цената на прехвърляния обект била съобразена с тези вземания.

Моли да се отмени обжалваното решение в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Следва ли съдът да обсъди всички относими доказателства, да изследва волята на страните, съдържанието на предварителния договор и неговото изпълнение, както и да изследва поведението на страните по сделката?

2. При изследване волята на страните съгласно чл. 20 от ЗЗД, достатъчно ли е съдът да вземе предвид и да изследва единствено съдържанието на представения по делото нотариален акт?

3. Допуска ли се неоснователна подмяна на волята на страните, когато съдът не вземе предвид и не обсъди представените доказателства в тяхната взаимовръзка?

4. При тълкуване на договора и издирване на действителната обща воля на страните, следва ли съдът да се ограничи единствено до съдържанието на писменото съглашение и следва ли да игнорира доказателства, съдържащи данни относно обстоятелствата, при които е сключен договорът, поведението на страните, преди и след сключването му, изпълнението на договора?

5. Следва ли при изясняване на действителната обща воля на страните, съдът да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договорът; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му?

6. При постановяване на акта си следва ли съдът да вземе предвид, че соченият договор не е оспорен от ищеца, нито се е противопоставил същият да бъде приет като доказателство по делото като неотносим, следва ли в тази връзка съдът да изложи мотиви?

7. Следва ли съдът да изследва възможността с последващ договор страните да уредят нови отношения и да преуредят съществуващите отношения, който въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като се има предвид, че съгласно чл. 20 а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменяни, прекратени, разваляни или отменяни само по взаимно съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона.

8. При представен и приет като доказателство по делото препис на сключен предварителен договор между страните, следва ли съдът да изследва налице ли е ново съглашение, което се постига в хода на изпълнението/неизпълнението на съществуващи договор, по силата, на което кредиторът се съгласява да получи нещо друго вместо дължимото? Недопустимо било при тълкуване съдът да игнорира част от текста на договора. Счита, че този въпрос е поставен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 20 от ЗЗД, формирана в решение № 502 от 26.7.2010 г. по гр.д. 222/09 г. 4 ГО, решение № 546/23.7.2010 г. по гр.д. 856/09 г. 4 ГО, решение № 504 от 26.7.2010 г. по гр.д. 420/09 г. на 4 ГО, решение № 220 от 31.7.2014 г. по гр.д. 6126 /13 г. 4 ГО, решение № 134 от 25.6.2014 г. по гр.д. 6886/13 г. 3 ГО, решение № 430–20.1.2015 г. по гр.д. 1673/14 г. 4 ГО, решение № 129 от 12.7.2013 г. по т.д. 558/12 г. 2 ТО, решение № 482/11/30.5.2012 г. по гр.д. 1421/10 г. 1 ГО, решение № 453 от 3.11.2011 г. по гр.д. 634/10 г., 4 ГО, решение № 121 от 27.9.2013 г. по т.д. 621/12 г. на 1 ТО, решение № 170 от 15.10.2013 г. по т.д. 595/12 г. 2 ТО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. По този начин обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

9. Следва ли съдът да обсъди всички относими доказателства, за да направи правилна преценка дали даденото значително надхвърля по стойност полученото по процесната сделка, а именно да вземе предвид, че са налице вещните тежести – договорни ипотеки и особен залог, които са съществували към момента на сключването на сделката върху апартамента от комплекса „А. Вали“, както и че е заплатена уравнителна парична престация от 6 000 евро?

10. Следва ли съдът да обоснове уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ само и единствено като се позове на цените на двата заменени имота, без да обсъди всички останали обстоятелства по делото и събрани доказателства / за наличие на вещните тежести – договорни ипотеки и особен залог, както изплатена уравнителна парична престация от 6000 евро ?

11. Следва ли съдът да приеме като „значителна“ разликата между стойността на заменените имоти, като посочва в размер на 51 %, и да се счете, че това разминаване е значително като се обоснове извод за неравностойност на насрещните престации по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, без да обсъдят другите отношения между страните? Сочи противоречие с практиката на ВКС – решение 107/14.11.2011 г. по т.д. 742/10 г. на ТК, 1 ТО, решение № 106 от 31.5.2013 г. по т.д. 388/12 г. 2 ТО, както и решение № 106 от 31.5.2013 г. по т.д. 388/12 г. 2 ТО. Липсвали мотиви за разликата на престациите – решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр.д. 1208/09 г. 3 ГО, където било прието, че нищожност е налице поради 20 пъти по-ниска цена от пазарната. Например в решение № 119 /12.3.2011 г. по гр.д. 485/111 г. 1 ГО, 28 пъти по-ниска цена. Според решение № 452/25.8.2010 г. гр.д. 4277/2008 г. 1 ГО на ВКС. Следва ли съдът да приеме като „значителна“ разликата между стойността на заменените имоти, след като практиката приеме, че нищожност е налице поради дванадесет пъти по–ниска цена от пазарната, а в другия съдебен акт е прието двадесет и осем пъти по ниска цена от пазарната.

Обосновава, че по отношение на всички правни въпроси, освен основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, както е посочено са налице и основания по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК и чл. 280, ал. 2 от ГПК.

В касационната жалба на У. чрез адв. Б. са обосновани основания за неправилност на въззивното решение. Счита, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си във връзка с приложение на императивни правни норми. Конкретно, следвало служебно да изясни подлежащите на доказване факти, без да е сезиран с такова оплакване и по този начин да обезпечи приложението на императивни материалноправни норми. Не бил изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и да разгледа правоотношенията между страните, във връзка с предходния сключен между тях предварителен договор от 2008 г. Чистото математическо изчисление за превишение на стойностите на двата имота, не бил законосъобразен извод. Излага съображения за нарушение на правилата за доказателствена тежест.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Следва ли съдът да отрази изрично в доклада си по чл. 146 от ГПК, противопоставянето на предварително договаряне и разпределение на доказателствената тежест да укаже на страната, че следва да установи идентичност между уговорките, за да може след това в решението си да се позове на неблагоприятните последици от недоказването?

2. При предявена ревандикация длъжен ли е в мотивите си съдът да извежда кумулативно наличие на всяка една от предпоставките на приложимата норма на чл. 108 от ЗС, за да обоснове акта си в реализираната хипотеза?

3. Непълно изяснена пред първата инстанция фактическа обстановка вкл. с допусната и изслушана по делото експертиза, оспорена от процесуалния представител на ответната страна в съдебно заседание предпоставка ли е и длъжен ли е въззивният съд да допусне допълнителна експертиза по нейното установяване, независимо, че процесуалното поведение на страните по приемането на извършената такава по делото, напр. неангажиране на доказателства по оспорването, респ. длъжен ли е въззивният съд дори по свой почин при такава постановка и обусловена необходимост от специални знания за разрешаване на въпрос от значение за решаване на спора да назначи вещо лице за установяване на идентичност в предмета на договаряне?

4. Следва ли в съдържанието на окончателната сделка изрично да се включва текст за принадлежността към предварителна договорка, за да се зачита същата за нейно продължение?

5. Доколко предмет на предварителния договор е построяване на бъдещ обект, който впоследствие ще се обособява и индивидуализира по действащите КККР, както и липсва каквото и да било негово оспорване от ищеца – след противопоставянето му с отговорите по основната и допълнителната искова молба и в етапите на развитие на производството не е извеждано от страните „разминаване на процесната замяна с предмета от предварителния договор, вкл. от ищеца с допълнителната искова молба и след доклада на съда в първото по делото съдебно заседание, то може ли да се счита за недоказана връзката между предварителното и окончателното договаряне поради неидентичността между бъдещия обект на строителство и индивидуализирания СОС с отделен идентификатор № ? Излиза ли извън предмет на произнасяне съда, извършил такова неповдигнато то страните различие в предмет на договаряне и без данни за обосноваване на „идентичност или не по делото“

Излага съображения, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – синдикът на „М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД не е депозирал отговор.

Д. Б. О. Б. не е изразил становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ и чл. 108 от ЗС, по иск на синдика на „М. риълти нитернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД срещу Д. А. У. и Д. Б. О. Б. и „М. Риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД. Приел е, че сделката, която се оспорва – договор за замяна, оформен с нотариален акт № 57 /2011 г., том III, рег. № 3391/ дело 280 от 20.12.2011 г. с предявения иск за относителна недействителност е сключена две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на прехвърлителя и след обявената начална дата на неплатежоспособност – 01.07.2011 г. съгласно влязлото в сила съдебно решение. Приема, че е обективирана сделка за замяна, с която дружеството е прехвърлило на У. и Б. апартамент С 209, а в замяна физическите лица са прехвърлили на дружеството, апартамент № IL 502, находящ се в[жк]и е доплатена сума в размер на 6000 евро. Замяната е извършена на 20.12.2011 г. след началната дата на неплатежоспособност 1.7.2011 г. като в същото време е осъществена и преди датата, на която е подадена молба по чл. 625 от ТЗ по образуваното през 2013 г. дело.

Приел е, че стойността на имота, получен от физическите лица е много по-висока от стойността на дадената в замяна и платената сума. Анализирайки практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, въззивният съд е приел, че няма единен критерий за определяне основанието – значителна неравностойност на престациите. Ръководил се е от критериите, посочени в конкретни решения на ВКС, съгласно които значително надвишение е това, което е в размер на 33,33 %, а незначително, това, което е 4 %. В случая е приел, че с оглед вида на имотите и разликата в стойността на заменените имоти, включително и паричното уравнение, е 51 %.

По отношение възраженията на ответниците по иска, че е налице замяна с цел изпълнение на сключен през 2008 г. предварителен договор относно прехвърления от физическите лица недвижим имот, съдържащ и клаузи на договор за изработка, да се построи имота и да се предаде, е приел, че е недоказано такова възражение. Обективираната замяна не било посочено, че се включва в изпълнение на договора от 2008 г. Не били събрани косвени доказателства за връзка между двата договора. Доколкото замяната съществувала самостоятелно и е предмет на иска, от равностойността на престациите следвало да се преценява с оглед обективираната в договора за замяна воля на страните. Прието е, че никъде в договора за замяна не е посочено, че същият се сключва във връзка с предходен договор за изграждане на обект в комплекс „С. М.“, сключен между ответниците през 2008 г., т.е. не са налице преки доказателства, които да установят този факт. Освен това липсват и косвени доказателства, установяващи връзка между двата договора, напр. осъществени между ответниците преговори с цел удовлетворяване претенциите на приобритателите. При установената нееквивалентност на престациите е прието, че следва да се обяви относителната недействителност. По отношение на обусловения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е прието, че след обявяване относителна недействителност на договора за замяна, е налице доказване на иска и следва да се уважи. Относителната недействителност означава, че имотът следва да се счита за част от патримониума на дружеството. А ответниците владеят същия без основание. Като е приел това съдът е постановил, че следва да отмени решението на ОС Благоевград и вместо него да обяви относителната недействителност на договора за замяна. При установяване относителната недействителност на договора и приел, че са налице установени елементите на чл. 108 от ЗС, а именно право на собственост, принадлежащо на патримониума на търговеца, за който е открито производство по несъстоятелност, осъществявано владение и липса на основание за това, от страна на физическите лица Д. А. У. и Д. Б. О. Б. да предадат на дружеството чрез синдика посочения недвижим имот. Тези изводи, по отношение на иска с правно основание чл. 108 от ЗС са обусловили извод и за отмяна на решението на ОС – Благоевград и осъждане на ответниците да върнат вещта, прехвърлена им в замяна.

По отношение на поставените от „М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК:

По отношение на посочените правни въпроси 1 и 4 от изложението на касатора, настоящият съдебен състав намира, че макар и да съставляват правни въпроси, включени в предмета на делото, то не са значими за изхода на спора. Въззивният съд е изложил мотиви, конкретно обсъждайки доводите и възраженията на страните, анализирайки всички събрани доказателства. Направил е самостоятелни изводи и е достигнал до извода за наличие на основанието на чл. 647, ал.1 т. 3 от ТЗ - значително несъответствие между престациите. Въззивният съд е посочил, че с оглед стойността на заменените имоти, дори при включено задължение за доплащане, то липсва равностойност на престациите. Изцяло е разгледал доводите и възраженията на страните в съответствие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК и е изложил мотиви относно фактическите констатации, правните изводи и е отговорил на доводите и възраженията на страните. Въззивният съд е направил анализ на представените и приети доказателствата, за да достигне до извод, че е налице соченото правно основание – значителна неравностойност на престациите по сключената между страните по договора сделка, която действа увреждащо по отношение на имуществото на лицето, което е длъжник в производството по несъстоятелност. Изводите на въззивния съд са мотивирани чрез разглеждане на уговорките между страните и волята им за размяна на престации. Поради това и поставените правни въпроси 1 и 4, не са обусловили изхода на спора, формулиран в решението по делото. Следва да се отбележи изрично, че въззивният съд именно с оглед посочената от касатора трайна съдебна практика, израз на която са посочените решения на ВКС, е приел конкретно, че стойността на недвижимите имоти не е съпоставима, че с оглед техните стойности е налице значително несъответствие, като е мотивирал защо приема този извод. Допускането на касационно обжалване изисква поставяне на правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. В настоящия случай, поставените въпроси 1 и 4 не са обусловили изхода на спора и поради това и не могат да съставляват общо основание за допускане касационно обжалване, така както е формулирано в разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С посочването на решенията на ВКС по т.д. 388/12 г. 2 ТО, по т.д. 742/10 г. на 1 ТО, не може да се разкрие общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на поставените въпроси 2 и 3, не може да се приеме, че представляват общо основание за допускане касационно обжалване, доколкото въззивният съд подробно е обосновал защо приема, че е налице основанието (част от целия фактически състав на нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ), а именно – „даденото значително надхвърля полученото“. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, общо основание за допускане касационно обжалване е това, което представлява включен в предмета на спора правен въпрос, разрешен от въззивния съд, по начин, че обуславя изхода на спора. Въпросите относно стойността на престациите са включени в предмета на делото. Но в случая няма разрешение от въззивния съд в посочения във въпроси 2 и 3 смисъл, че е налице само разлика в цените на разменените престации. Въззивният съд подробно е обосновал, възприемайки заключенията на вещите лица относно стойностите на недвижимите имоти и уговорките между страните, обективирани в договора, видът на заменените имоти и така е достигнал до извода, че е налице предвиденото в закона основание - значително несъответствие между даденото и полученото по сделката. Посочил е тълкуването в константната практика на ВКС, че преценката относно значителното несъответствие на престациите се извършва конкретно, съобразно всички факти по делото, като не може да съществува единен критерий, който да определи кое е значително несъответствие. Посочил е, че значително несъответствие се преценява с оглед характера на престациите и тяхната стойност. Обуславящо изхода на спора е разрешението, че стойността на заменените имоти и уговореното парично уравнение, не могат да съответстват на даденото по сделката от дружеството, за което е открито производство в несъстоятелност. Това е мотивът, обусловил решението за обявяване на относителна недействителност на договора за замяна, а не разликата в цените сама по себе си, още по-малко липсата на единен критерий за определяне кое е „значително надхвърляне по стойност“ на полученото в сравнение с прехвърленото на длъжника. Поради това в случая не може да се приеме, че е налице соченото разрешение от касатора. Въззивният съд е дал конкретно разрешение, така както следва да се реши правният въпрос, като разрешението му не е в отклонение от константната практика на ВКС.

Посочените решения, съставляващи част от константната практика на ВКС, в решения по приложението на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, не могат да обусловят наличие на допълнително основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд подробно е изложил мотиви за това, че при атакуваната възмездна сделка, е налице значително несъответствие на стойностите и прехвърленият от длъжника имот значително надвишава по стойност получения от него.

По отношение на поставените правни въпроси № 5 до 7, свързани с приложението на чл. 20 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд обстойно е обсъдил договора за замяна, предмет на иска. Достигнал е до извода, че в същия няма посочена връзка с предходен договор за изграждане на обект в комплекс „С. М.“, сключен между страните по процесния договор през 2008 г., т.е. не били налице преки доказателства, които да установяват този факт. Прието е, че фактът на връзка между договора за замяна и договора от 2008 г., не е установен по делото. Прието е, че договорът за замяна следва да се разглежда самостоятелно. При определяне дали подлежи на тълкуване договора, въззивният съд е приел, че уговорките между страните са ясни и отсъстват клаузи, които да са неясни или да подлежат на тълкуване. Спорът между страните е разрешен след като конкретно е приет за недоказан твърдения от страните факт за връзка между предходен договор за прехвърляне на друг недвижим имот и договорът за замяна. Допускането касационно обжалване изисква включване в предмета на делото на поставения правен въпрос и разрешаване от въззивния съд. В случая е поставен правния въпрос за съществуващите уговорки между страните с оглед обективирани и други факти, чрез въведените от ответниците възражения. Но правният въпрос не може да е свързан с анализ на доказателствата и възприетите от съда факти. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е този, който е формирал решаващата воля на съда, но не и този относно правилността на решението. В случая въззивният съд е анализирал договора за замяна и е приел, че липсва доказване на връзка с предварителния договор, поради това не може да се приеме, че посочените въпроси 5, 6 и 7 от изложението на касатора „М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД представляват общо основание за допускане касационно обжалване. Освен това, съдебната практика, на която се позовава касаторът е свързана с изявена воля на страните в договорите и противоречие, от което произтича необходимост от тълкуване или спор между страните по отношение определени клаузи и тяхното съдържание. Съдебната практика, на която касаторът конкретно се позовава, не съдържа разяснения относно тълкуване на договори при липса на конкретна воля. А само при необходимост от установяване на конкретно изявената воля между страните. В случая касаторът с поставените правни въпроси относно тълкуване на договора, не е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. Липсата на общо основание изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По отношение на поставените от физическото лице Д. А. У. въпроси в изложенията по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, подадено от адвокат Е. П. настоящият съдебен състав намира следното:

Поставеният правен въпрос 1 не е разрешен от въззивния съд и е обусловил изхода на спора и като такъв представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е разгледал всички относими доказателства, изследвал е волята на страните и с оглед доказателствата е постановил решението си. Поради това поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора и не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение въпроси 2 – 8 са свързани с приложението на чл. 20 от ЗЗД и тук както и при обсъждане на поставените въпроси от касатора „М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД, въззивният съд е приел, че липсва доказана връзка между предварителния договор и разменените престации по договора за замяна. В този смисъл липсва неизследване на връзката между договора за замяна и предварителния договор, но е преценено с оглед конкретното събраните по делото доказателствата липсва позоваване от страните на тази връзка и признаване на права и задължения, произхождащи от предходния договор. Преценено е, че предмет на иска е договорът за замяна и след като в него не е реферирано към другите правоотношения и липсват други изявления на страните, то не е налице установеност на основанието, сочено от ответниците по иска – еквивалентност на престациите. Така формулираните въпроси са свързани с конкретно възприети обективни факти с оглед анализ на доказателствата. Както бе посочено по-горе, правният въпрос не може да е свързан с конкретно възприетата фактическа обстановка и правилността на съдебното решение. Поради това, поставените правни въпроси не могат да съставляват общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на посочения въпрос 9, същият е свързан с конкретно посочени факти и не може да съставлява правен въпрос. Както бе посочено правният въпрос е този, включен в предмета на делото, но не свързан с конкретно установените факти по делото. Въззивният съд е изходил от заключенията на вещите лица, които при определяне стойностите на недвижимите имоти са взели предвид и съществуващите вещни тежести – ипотека и особен залог. Така възприетите конкретни обстоятелства са обсъдени и е прието, че е налице значително несъответствие на престациите по процесния договор. Поради това не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. При липсата на общо основание, то не може да се изследва и допълнително соченото основание.

По отношение на въпроси 10 и 11, свързани с анализ на доказателствата и наличието на основание по чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ, а именно когато е налице значително надхвърляне на стойността на полученото от дружеството, за което впоследствие е открито производство по несъстоятелност, следва изцяло да се посочи вече направеното разяснение при разглеждане на поставените правни въпроси от касатора „М. риълти интернешънъл кънстракшън 2“ ЕООД. Касаторът е обосновал наличието на този правен въпрос с изводите на въззивния съд, че в случая разликата в стойностите на паричното уравнение е в размер на 51 % е значително и е обосновал извод за неравностойоност насрещните престации. Но освен това конкретно е обсъдил стойностите на имотите, уговорките за парично уравнение. Видно е от данните по делото, че не само оценките, а и начина на тяхното определяне е от значение като, съдът е взел предвид заключенията на вещите лица, отразяващи и наличните ипотеки и особен залог. Самата теза на касатора, макар и приета за недоказана в процеса, сочи, че не е налице равностойност на престациите, а следвало да се включи в уравнението и вземания с произход друг договор, за което въззивният съд е приел, че не е доказано. Изводите относно значителна неравностойност на възмездната сделка са направени след обстоен анализ на установените факти и след отговор на всички доводи и възражения. При съвкупната преценка е направен извод, че престациите са неравностойни. Преценката е конкретна с оглед всички доказани факти по делото. В този смисъл поставеният правен въпрос, е свързан с правилността на съдебното решение и не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на второто изложение в касационната жалба на адв. Б., особен представител на У., настоящият съдебен състав намира следното:

Поставеният 1 правен въпрос не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд няма задължение да разпределя доказателствена тежест, извършвайки повторен доклад по делото. Съгласно разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случай, че с оглед оплакванията във въззивната жалба, или ако измени правната квалификация на исковете, в рамките на основанията по чл. 269 от ГПК, въззивният съд е длъжен да даде възможност на страната да предприеме действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършват поради липса или непълнота на доклада или неточност на указанията и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е налице извинителна причина за първи път да бъдат представени пред въззивния съд.. Освен това, в конкретния случай, в доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд, изрично е посочено, че в тежест на ответниците е да докажат сочените от тях обстоятелства в отговорите си въз основа, на които обосновават доводи за равностойност на престациите и неувреждане на кредиторите. В този смисъл липсва соченото разрешение от касатора – възивният съд не е възприел за недоказан факт, за който не е било указано на страната, че носи доказателствена тежест и поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора. Ето защо въпросът не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По 2 посочен въпрос също не е разерешен. Въззивният съд конкретно е изследвал предпоставките на предявения обусловен иск за попълване на масата на несъстоятелността, с оглед конкретното правно основание чл. 108 от ЗС. Въззивният съд е разрешил въпроса, изследвайки предпоставките, а не неизследвайки ги. В този смисъл въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил изхода на спора, като такъв не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По въпрос 3, така поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил изхода на спора, съответно и не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разгледаното правно основание, въззивният съд подробно е изложил съображения относно това, че възприема заключението на вещите лица. В хода на процеса са изслушани експертизи към релевантния правен момент – извършване на замяната. По отношение на възраженията и тяхното доказване, въззивният съд е приел за недоказана връзка между двата договора, договорът за замяна и предварителният договор от 2008 г. В този смисъл поставеният правен въпрос за непълнота на доказателствата поради неизслушване на необходима експертиза, не се явява решаващ за изхода на спора и като такъв не е общо основание за допускане касационно обжалване.

По въпрос 4. Въпросът за връзката между предварителния договор от 2008 г. и договорът за замяна, предмет на иска, по формулирания от касатора начин, е теоретичен. Той не представлява правен въпрос. Освен това е свързан с тезата на касатора за неправилност на въззивното решение. Поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Поставеният въпрос 5 не е обуславящ изхода на спора. Въззивният съд, за да отмени решението на първоинстанционния съд и уважи предявените от синдика искове, е приел, че обектите са достатъчно индивидуализирани в договорите, описал е същите с техните идентификатори. Няма разрешаване на въпрос относно липса на неидентичност. Въззивният съд е посочил, че доводите на физическото лице У., изразени чрез особените представители, са неоснователни, поради това, че няма отразени възникнали права по силата на предварителния договор и липса на установена връзка между сключения договор за замяна и предварителния договор. Няма разрешение, като това, посочено във въпрос 5. Въпросът не може да съставлява общо основание поради липсата на изложени значими мотиви от въззивния съд в този смисъл. Ще следва да се приеме, че не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на посоченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК в изложенията на касационните жалбоподатели, настоящият съдебен състав намира ,че предвид наличната константна практика, не е обосновано приложението на посоченото допълнително основание. Касаторите не са обосновали наличието на това допълнително основание, изискващо обосноваване на необходимостта от тълкуване когато нормата е непълна, неясна или противоречива по съдържание, приложението на която е обусловило изводите на въззивния съд и поради това е налице соченото основание за точното приложение на закона и за развитието на правото. Не е установена противоречива съдебна практика или постоянна практика, която се нуждае от преодоляване като неправилна или на осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените условия.

По отношение на соченото основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, настоящият съдебен състав, намира, че не е налице. Посоченото основание следва да е обосновано от касатора. В случая макар и да има позоваване на правното основание, то не е налице такова. Очевидна неправилност би могла да се установи само от решението, без да е необходимо да се извърши анализ на доказателствата и без проверка на самото решение. В случая няма приложение на закона в противоположния му смисъл, явно необосновани изводи поради нарушение на правилата на формалната логика. Поради липсата на соченото основание не следва да се допуска касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение