Определение № 696 от 08.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 679/2009 г.

Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 6057/10.VІІ.2009г. на адвокат Д като процесуален представител на В. П. К. от гр. Р. срещу определението на Русенския окръжен съд от 22.VІ.2009г. по ч.гр.д. № 489/2009г. Ответникът по частната жалба “Е” АД гр. В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното определение РОС е потвърдил определението на Русенския районен съд от 17.ІV.2009г. по гр.д. № 1653/2009г., с което производството по предявения от Бр. К. срещу “Е” АД иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение в размер на 2100лв. за оставането му без работа през периода 14. ХІІ.2006г. – 14.VІ.2007г. поради признатото за незаконно и отменено с влязло в сила съдебно решение уволнение със заповед № 150/13. ХІІ.2006г. е прекратено на основание чл.299 ал.2 от ГПК. Въззивният съд е приел, че спорът между страните по настоящото дело е вече разрешен с влязлото в сила решение на РРС по гр.д. № 690/2007г. и той не може да се пререшава. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е изпълнил задължението си по чл.188 от ГПК /отм./ за преценка на всички събрани нови писмени доказателства /нот.покана до ответника по предявения нов иск и писмения му отговор/ и за решаване на спора по същество и че за тълкуването и приложението на чл.224 ал.2 от ГПК, а оттам и по въпроса дали се формира СПН по отношение на правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения, по които съдът се е произнесъл в мотивите на съдебното решение, практиката не е единна /сочи се решение № 1039/05.ІV.1961г. по гр.д. № 3106/1961г. на ВС ІІ ГО/. Същественият процесуален въпрос от значение за правилността на решението /определението/ е свързан със служебното задължение на съда да зачете надлежно извършени във въззивното производство процесуални действия на ищеца в рамките на приложното поле на чл.205 ал.1 от ГПК /отм./ с оглед различния обем на решаващата му дейност в сравнение с този на първоинстанционния съд, в какъвто смисъл е определение № 16/16.І.2009г. по т.д. № 645/2008г. на ВКС ІІ ТО. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен, като решаването му по различен начин трябва да води до различен изход по спора по делото. В разглеждания случай с посочените и представени съдебни актове не се установява твърдяното от касатора наличие на противоречива съдебна практика по релевираните в изложението му въпроси. Това е така, тъй като с решението по гр.д. № 3106/1961г. на състав на ВС произнасянето касае значението на момента на съставянето на документ, сочен като новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл.231 ал.1 б.”а” от ГПК /отм./, какъвто въпрос не е бил предмет на преценка от въззивния съд с оглед на обстоятелството, че настоящото производство не е по молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 690/2007г., и тъй като с определението по т.д. № 645/2008г., постановено в производството по чл.288 от ГПК по допускане на касационно обжалване ВКС на РБ, състав на ІІ ТО, не се е произнесъл по същество по поставените пред него въпроси, а само влезлите в сила съдебни актове се включват в практиката на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Следва да се отбележи, че и по въпроса по приложението на чл.188 от отменения ГПК /която разпоредба в случая не е приложима, тъй като искът е предявен на 03.ІV.2009г., поради което производството по делото се осъществява изцяло по правилата на сега действащият ГПК/ въззивният съд не се е произнесъл, тъй като не е разрешил спорът по същество. При тези обстоятелства касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да бъде допуснато. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,