Определение № 838 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 399/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ц. П. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], приподписана от адвокат С. Л. против въззивно решение на Видински окръжен съд № 95/17.05.2011 г., постановено по гр. д. № 111/2011 г., с което е потвърдено решение на Видински районен съд № 2/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 1535/2009 г., с което е отхвърлен предявения от Ц. П. Д. против Прокуратура на РБ иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 25 000 лв. със законна лихва, считано от 2.06.2004 г. от незаконосъобразни действия на правозащитни органи - образуване на предварително производство от РП-В. с постановление от 2.06.2004 г. по преписка № 1936/2004 г., разглеждано под № 220/2004 г. по описа на О.-В.. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл с решението си по въпроса за материалния израз на претърпените неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и че зад формулировката на чл. 52 ЗЗД „по справедливост” стоят различни гледни точки на съдилищата, водещи до различни имуществени измерения. Посочени са съдебни решения на ВКС с твърдение, че са постановени по сходни случаи с присъдени обезщетения, копия от които са приложени. За ответника по касация Прокуратура на РБ не е изразено становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора иск, тъй като е установил, че конкретният случай не попада във фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, тъй като в случая досъдебното производство, образувано срещу Ц. Д. и Л. Я. за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК е прекратено на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 21, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като е установено, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, хипотеза, която не е предвидена в основанията по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. По тази причина срещу Ц. Д. не е повдигано обвинение, същият не е привличан като обвиняем, не е разпитван и не му е предявявано обвинение. С оглед постановения от въззивния съд отхвърлителен резултат по предявения иск въпросите, повдигнати от касатора с изложението към касационната жалба нямат характер на правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Неизпълнението на общото изискване за посочване на правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение