Определение № 121 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1405/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Фондация „Формат СФФ“ /в ликвидация/, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Д. С. срещу решение № 74 от 17.02.2021г. по т. дело № 2193/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 2189 от 04.12.2019г. по т. дело № 348/2019г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав в частта, с която ответника Фондация „Формат СФФ“ /в ликвидация/ е осъдена да заплати на Център за развитие на човешките ресурси на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 109 970.40 евро поради виновно неизпълнение на задълженията по договор за отпускане на финансова помощ № 2015-3-BG01-KA205-022681 за изпълнение на проект „Youth Short Movie Learning App“, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 997,99 лв., представляваща разноски, направени за въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Допустимо ли е да не се приложат уговорените между страните правила за оценка на изпълнението, при условие, че в договора не се съдържа възможност за подобна дерогация? Каква е степента на неизпълнение, над която отпада обвързващата сила на договора спрямо страните при отчитане на резултатите от изпълнението? Ответникът Център за развитие на човешките ресурси, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Е. П. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на съдебния акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като формулираните от касатора правни въпроси не са свързани с предмета на спора. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. След извършена служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, настоящият съдебен състав на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд констатира, че по партидата на Фондация „Формат СФФ“ под № 20210715093139 е вписано заличаване на юридическото лице с нестопанска цел. С решение № 188 от 07.03.2022г. по т. дело № 1436/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав е признато за установено по предявения от Център за развитие на човешките ресурси, [населено място] срещу Фондация „Формат СФФ“ /заличено ЮЛНЦ/ иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, че по заявление вх. № 20210708202303 по партидата на Фондация „Формат СФФ“ /заличено ЮЛНЦ/ под № 20210715093139 са вписани несъществуващи обстоятелства в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, а именно заличаване на Фондация „Формат СФФ“. Посоченото решение на СГС още не е влязло в сила, тъй като подлежи на въззивно обжалване. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че решението по иска с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ ще има значение за правилното решаване на спора предвид преценката за допустимост на касационната жалба, поради което е налице предпоставката за спиране на настоящото касационно производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение