Определение № 292 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4500/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 923 от 11.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 1049/2019г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С посоченото решение окръжният съд е потвърдил решение № 80 от 28.02.2019г. по гр.д. № 1165/2018г. на Карловския районен съд, с което Н. Х. Г. е осъдена на основание чл.109 ЗС да осигури на А. Х. П. ключ за северната входна врата към дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. По делото е установено, че страните по делото притежават по 1/2 ид.част от посочения поземлен имот, както и по един етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда /ищецът притежава първия, а ответницата втория етаж/. Съгласно изработения около 1990 г. и одобрен през 2004г. кадастрален план на [населено място], служещ като основа за изработването на кадастралната карта, единственият вход към дворното място и жилищната сграда е процесната входна врата. По северната лицева страна на поземления имот, по която са разположени самостоятелни обекти с идентификатори **** ,**** /търговски обект/ има три входа - единият за търговския обект, другият - за една от стаите в жилищната сграда и третият - осигуряващ достъп до тази и до друга стая на първия етаж от жилищната сграда, разположени от двете страни на тунел, водещ към двора, до който това е единственият достъп. На третия вход се намира и процесната външна входна врата, на която ответницата е сменила патронника на бравата, без да предостави ключ на ищеца. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че посочената врата е обща част по смисъла на 38, ал.1 ЗС, която по своето предназначение служи за ползване на всички етажни собственици. С оглед на това е направен извод, че с извършеното от ответницата действие, изразяващо се в смяна на патронника на бравата и последвалото непредоставяне на ключ от него на ответника, е осъществен фактическият състав на чл.109 ЗС. Заявеният едва във въззивната жалба довод, че по предходно гражданско дело е било разпределено ползването на дворното място между страните и процесната външна входна врата осигурява достъп до разпределената ѝ част от него е приет за ирелевантен, тъй като в това производство въпросът за правата на етажните собственици в сградата не е бил предмет на разглеждане. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е посочила, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Трябва ли да се осигури възможност за свободен достъп на съсъбственик през входна врата етажна собственост с общо дворно място, след като е разпределено с влязло в сила съдебно решение правото на ползване на дворното място. Поддържа се, че решението е недопустимо поради нарушаване на диспозитивното начало /постановяване на нещо различно от поисканото/, както и че то е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата А. Х. П. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускането на касацинното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. С оглед посочените по-горе съображения на въззивния съд за уважаването на предявения негаторен иск, а именно, че процесната външна входна врата е обща част на жилищната сграда, която по своето предназначение служи за ползване от всички етажни собственици, както и че със своите действия, респ. бездействия касаторката е лишила ищеца от тази възможност, поставеният въпрос няма значение за решаващата воля на съда, а освен това е формулиран съобразно несвоевременно направени и неподкрепени с доказателства твърдения и не предполага даването на принципен отговор. Ето защо, този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не са изложени и никакви доводи за обосноваване значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки не са налице. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на касаторката, че съдът е нарушил диспозитивното начало в процеса, тьй като в исковата молба ищецът е поискал тя да бъде осъдена да прекрати неоснователните си действия, препятсващи правото му на собственост по отношение на първия жилищен етаж, изразяващи се в заключване на единствената входна врата на жилищната сграда и непередоставяне на ключ за нея, а с потвърденото първоинстанционно решение същата е осъдена да осигури на ищеца ключ за северната входна врата към дворното място. В случая същността на предявената претенция е за осигуряване на достъп на ищеца до имота му през входната врата на сградата, а посочването в решението, че тази врата е към дворното място няма отношение към неговата допустимост, още повече, че в първото съдебно заседание пред районния съд ищецът е уточнил исковата си молба по реда на чл.143, ал.2 ГПК като е посочил, че с действията си ответницата го е лишила и от достъп до ползваната от него част на двора. Решението не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторката евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.