Определение № 30 от 09.09.2022 г. на ВКС по д. № 20/2021 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 АПК. Предмет на разглеждане от този състав е искане по молба с вх. № 2344 от 15.03.2022 г., което е поддържано с молба вх. № 2631 от 23.03.2022 г., и двете по регистъра на Върховен касационен съд, подадени от адв. С. И. в качеството му на пълномощник на Х. Т. И.. Същото касае „произнасяне по възражението“ на страната за недопустимост на определение № 2745 от 16.04.2021 г. по адм. д. № 3074/2021 г. на Административен съд – София - град, с което делото образувано по предявен от Х. И. иск за обезщетяване на вреди е прекратено пред сезирания съд и е изпратено за разглеждане на претенцията по компетентност от общия (Софийски районен) съд. Порокът на съдебния акт се обосновава с доводи, че същата претенция (за обезщетяване на вреди от липса на безплатна метадонова терапия на лишения от свобода ищец, изтърпяващ наказание в затвора в гр.София) е била разгледана от съдебен състав, определен в нарушение на правилата по чл. 11, ал. 2 ЗСВ, т. е. който не е имал това право (доколкото искането било заявено по адм. д. № 8041/2020 г. на АССГ, действащ като касационна инстанция и било предмет на там постановеното допълнително решение № 1935 от 24.03.2021 г.). Твърди се, че предпоставка пък за надлежно развитие на производството по чл. 135, ал. 5 АПК е прекратителния акт на съда (в случая на АССГ) по цитираното дело да е валиден, допустим и окончателен, а това изисква проверка и произнасяне по този въпрос, когато се поставя от страна по спора. Счита се, че така той попада в предмета на производството по чл. 135, ал. 5 АПК, който с произнасянето от смесения съдебен състав и определяне на компетентния да разгледа заявения с исковата молба на Х. И. спор не е изчерпан. Налице бил пропуск на съда да се произнесе по този въпрос, повдигнат с възражението на страната, в определение № 4 от 10.03.2022 г. по това дело (с което са оставени без уважение молбите на страната за отстраняване на очевидна фактическа грешка, за допълване и тълкуване на определение № 46 от 06.12.2021 г. на петчленния смесен съдебен състав), който следвало да се отстрани с нарочно обективирана воля. Претендира се присъждане в полза на адв. С. И. на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (приложена към писмо с вх. № 5247/16.06.2022 г. по регистъра на ВКС). За да се произнесе по молбите, с които е сезиран този смесен петчленен състав съобрази следното. С определение № 46 от 06.12.2021 г. по настоящото дело петчленният състав на ВКС и ВАС в производство по чл. 135, ал. 5 АПК е разрешил спора за подсъдност между общия и административния съд по исковете по чл. 49 ЗЗД на Х. Т. И. против Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора в гр.София за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на болницата да сключи договор с Министерство на здравеопазването за безплатна метадонова терапия и е определил да разгледа претенциите Софийски районен съд, комуто делото е постановено да се изпрати. С определение № 4 от 10.03.2022 г. по настоящото дело петчленният смесен състав е оставил без уважение молбите на Х. Т. И. за отстраняване на очевидна фактическа грешка, за допълване и тълкуване на цитираното по - горе свое определение № 46 от 06.12.2021 г. От ищеца Х. И. чрез неговия пълномощник адв. С. И. са подадени молби съответно с вх. № 2344 от 15.03.2022 г. и вх. № 2631 от 23.03.2022 г., в които са поддържани доводи (възражение) за недопустимост на прекратителното определение (№ 2745 от 16.04.2021 г. по адм. д. № 3074/2021 г.) на сезирания съд (АССГ), чието постановяване е предпоставило спора за подсъдност в случая между общия и административния съд с искане в производството по чл. 135, ал. 5 АПК съдът да се произнесе и по тях. Горните две молби, предмет на разглеждане от настоящия петчленен състав на ВКС и ВАС са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Определението, с което сезираният съд (АССГ) е прекратил производството по делото пред себе си - образувано по искова молба на Х. Т. И. срещу посочената болница за обезщетение на вреди от непроведена метадонова терапия и го е изпратил по компетентност на общия (Софийски районен) съд, не е недопустим съдебен акт. Фактите, при които е постановено това определение са следните. Производството по горното дело (адм. д. № 3074/2021 г. на АССГ) е било образувано в изпълнение и въз основа на произнасянето, обективирано в допълнително решение № 1935 от 24.03.2021 г. по адм. д. № 8041/2020 г. на АССГ в частта, с която е разпоредено да се изготви служебен препис от молба с вх. № 38640 от 08.12.2020 г. по регистъра на този съд и се докладва на председателя му за образуване на ново дело по иска на Х. Т. И. против Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора в гр.София и разпределянето му на нов докладчик. В касационния състав, който го е постановил са участвали съдиите В. Ц., К. М. и Е. П.. Предвид на горното е сезиран председателя на АССГ като по въпросната искова молба е образувано ново дело (адм. д. № 3074/2021 г.) по описа на съда и за докладчик е определена на принципа на случайния подбор съдия К. И. (вж. протокол от избор на съдия докладчик от 30.03.2021 г.). Именно тя е постановила оспореното като недопустимо определение от 16.04.2021 г. При установените обстоятелства не е налице порок на горния съдебен акт, който да го определя като недопустим. Такъв извод не произтича като с оглед твърденията на страната, така и с оглед останалите изисквания за допустимост на съдебните актове. Липсват предпоставки за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСВ (както се твърди в молбите от ищеца И.), тъй като там законът забранява участието на един и същ съдия в разглеждането на делото в различни инстанции. Настоящата хипотеза е друга. Съдията, който се е произнесъл с въпросното определение е имал право да разгледа спора, с който е бил сезиран. Това е така, защото на първо място, съдиите, взели участие при постановяването на допълнителното решение и на оспореното определение са различни и на второ – едното дело (по което е постановено допълнителното решение) е касационно, а другото (по което е постановено атакуваното определение) е първоинстанционно, макар да се разглеждат от един и същи съд – АССГ. Законова пречка за това няма. При постановяване на въпросното определение на са осъществени и факти, които да обуславят недопустимост на съдебния акт поради отклонение с процесуалните норми, напр. когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. В случая не се установява въпросното определение да страда от такива пороци. По искането за присъждане на адвоката на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в настоящото производство. То също е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно правилото на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, вкл. и като възнаграждение на адвоката по чл. 38 ЗА при безплатно оказана правна помощ на страна в процеса. За да се реализира отговорността за разноски следва самият акт да слага край на делото и с него да приключва съдебният спор. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ (както в настоящия случай). При него разноските на страната, вкл. и за адвокатско възнаграждение ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор. Воден от горното настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд