Определение № 645 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 511/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. П. Ц., чрез адв.Е.П. срещу решение №2603 от 26.11.2019г. по в.гр.д. №1829/2019г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №8158/31.12.2018г., постановено по гр.д. №5954/2017г. по описа на СГС, ГО, I-21 състав, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция на Н. Ц. срещу ЗАД „Армеец“ с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата за разликата от 70 000 лева до 140 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2014г. до окончателното заплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от реализирано ПТП на 23.06.2012г. на път II-81, 114+0, в землището на [населено място], настъпили вследствие смъртта на сина й И. М. М.. Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът за сумата 70 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалвана част е неправилно поради противоречие с материалния закон, по-специално разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, а претенцията за плащане на застрахователно обезщетение да бъде уважена за още 70 000 лева /до предявен размер от 140 000 лева/, ведно със законната лихва. Касаторът счита, че изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалото лице е необоснован, тъй като от доказателствата по делото е установено, че при конкретния механизъм на ПТП предпазният колан е абсолютно неефективен, като е напълно възможно и при поставен колан да се получат травми, които да доведат до летален изход. Изалага доводи, че съдът не е обсъдил в цялост експертните заключения, приел е за безспорен спорния факт относно мястото, на което е седял И. М. и е предположил, че автомобилът е имал предпазни колани и че М. е знаел, че водачът е бил повлиян от наркотични вещества. Оспорва позоваването на мотивите на присъдата, като счита, че е нарушен чл.300 ГПК. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси /въпроси №№1, 2 и 3 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ относно разпределението на тежестта на доказване при възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД поради непоставен колан от увреденото лице и по-специално- коя страна следва да докаже кои травми са причинили леталния изход, кои травми е можело да бъдат предотвратени при използването на предпазен колан и дали автомобилът е бил оборудван с такива колани. Твърди, че въпросите са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №169 от 28.02.2012г., т.д.№762/2010г., II т.о., решение №67 от 15.05.2014г., т.д.№1873/2013г., I т.о., решение №19 от 08.02.2017г., т.д.№50177/2016г., IV г.о. и решение №27 от 15.04.2015г., т.д.№457/2014г., II т.о. - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя и процесуалноправни въпроси /въпроси №4 и №5 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви кои факти приема за установени и кои доводи за неоснователни и налице ли е процесуално нарушение обявяването за безспорен на факт, оспорен във въззивната жалба, като твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №640 от 25.01.2010г., гр.д.№4541/2008г., II г.о. и решение №109 от 25.03.2014г., гр.д.№5168/2013г., IV г.о.- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал2, пр.3 ГПК. Ответникът ЗАД „Армеец“ не депозира отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/, предявен от Н. Ц. срещу ЗАД „Армеец“ /застраховател по застраховка ГО на делинквента/ за сумата над 70 000 лева, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата от процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на сина й И. М., е в размер на 140 000 лева, като следва да се присъди половината от тази сума с оглед установеното 50% съприняване на вредата от пострадалото лице. Съдът намира, че между страните по делото няма спор, че са налице условията за ангажиране отговорността на застрахователното дружество в определения от първоинстанционния съд размер, като във въззивното производство е останал спорен въпросът дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставен предпазен колан и знание, че водачът на автомобила е употребил наркотични вещества. Решаващият съдебен състав приема за установено от комплексната автотехническа и медицинска експертиза, че при процесното ПТП л.а. „Рено 19“ е поднесъл, излязъл е от пътя на място с отводнителен канал, от който автомобилът е отскочил и прелетял около 12 м., забил се е с предната си част в нива и е направил три поредни преобръщания преди да се установи в покой. Л.а. „Рено 19“ е бил фабрично оборудван с предпазни колани, вкл. два триточкови колани на задните седалки, като починалият М. е пътувал на дясната задна седалка, при катастрофата е изпаднал от автомобила и е бил притиснат от него, което дава основание да се приеме, че е бил без поставен предпазен колан. Съдът намира за доказано, че ако е бил с поставен обезопасителен колан, М. не би изпаднал от автомобила и не би получил описаната открита черепно-мозъчна травма с натрошаване на черепа и евакуация на мозъка /несъвместима с живота/. Останалите увреждания /травми в областта на шията, закрита гръдна травма на крайниците, аспирация на кръв в белите дробове и анемия на вътрешните органи/ са били получени от части на интериора на автомобила и при изпадането от него. Като се позовава на трайната и непротиворечива съдебна практика съдът приема, че за установяване на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно главно доказване от страната, която е направила възражение за съпричиняване, че поведението на пострадалото лице /конкретни действия и/или бездействия/ е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. налице е принос, изразяващ се в конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съдът обсъжда заключението на вещото лице, че предпазните колани са ефективни при челни удари, но излага доводи, че в конкретния случай този факт не изключва основната причина за възникване на смъртта на пострадалия - изпадането му от автомобила, притискането на черепа от превозното средство и настъпилата тежка черепно-мозъчна травма /счупване на черепа и евакуация на мозъка/, довела до леталния изход. Доколкото експертизата не дава заключение, че причина за настъпването на смъртта са другите увреждания по тялото, въззивната инстанция намира за ирелевантен въпроса, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, дали тези увреждания са щели да настъпят. Предвид изложеното съдът намира, че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан и по този начин е допринесъл на причинените му вреди. Решаващият съдебен състав излага доводи, че оплакването на въззивницата във връзка с второто възражение за съпричиняване- знание у пострадалия, че водачът е употребил наркотично вещество, е направено с молба от 14.10.2019г.- извън срока за въззивно обжалване, поради което следва да бъде възприета като неоспорена установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Предвид цитираната съдебна практика на ВКС, съдът стига до извод, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил наркотично вещество, като този факт му е бил известен. С оглед изложеното, въззивната инстанция стига до извод, че размерът на съпричиняването е значителен и го определя на 50%, респ. намира, че размерът на дължимото от застрахователя обезщетение е 70 000 лева – половината от 140 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материалноправните въпроси относно разпределението на тежестта на доказване при възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД поради непоставен колан от увреденото лице и по-специално- коя страна следва да докаже кои травми са причинили леталния изход, кои травми е можело да бъдат предотвратени при използването на предпазен колан и дали автомобилът е бил оборудван с такива колани, не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице и нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По начина, по който са формулирани тези въпроси обективират защитните възражения на ищцата срещу направеното от ответника възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД и оплакванията за необоснованост на извода на съда, че от доказателствата по делото се установява приносът на пострадалия за настъпването на вредите. Поставените въпроси не отразяват коректно процесуалните действия и мотивите на въззивния съд. В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е разпределил тежестта на доказване на релевантните факти и е възложил в тежест на ответника доказването на възражението за съпричиняване. Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с разпределението на тежестта на доказване на въведеното от ответника възражение за съпричиняване, нито въззивният съд е изложил мотиви, че релевантните факти и обстоятелства се презумират. Въззивната инстанция възприема неоспорения във въззивното производство факт, установен от първоинстанционния съд, че пострадалото лице е знаело, че са качва в атомобил, управляван от водач, който е под въздействие на наркотични вещества. Обсъжда подробно събраните доказателства във връзка с възражението, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, най-вече комплексната автотехническа и медицинска експертиза и въз основа на установените факти стига до крайния извод, че не би се стигнало до летален изход за пострадалото лице, ако е бил с поставил обезопасителен колан. Изводът, че колата е имала обезопасителен колан, както и останалите спорни въпроси относно причинната връзка между непоставянето на колана и тежестта на травмите, е направен въз основа на доказателствата по делото, а не на база предположения. Наведените от касатора доводи и възражения представляват оплаквания за необоснованост на съдебното решение, което е основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280 ГПК. Процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви кои факти приема за установени и кои доводи за неоснователни, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е задължителна съдебна практика- т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и множество решения по чл.290 ГПК, с които е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В конкретния случай въззивният съд е постановил решението в съответствие с цитираната практика, като е обсъдил наведените от страните доводи и се е произнесъл по направените в жалбата оплаквания относно съпричиняването на вредата. Обстоятелството, че съдът не е възприел доводите на въззивницата и не е уважил наведените от нея възражения относно спорните факти, не може да обуслови допускане до касационен контрол. Въпросът - дали е налице процесуално нарушение обявяването за безспорен на факт, оспорен във въззивната жалба, не отговаря на изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът- дали въззивният съд е допуснал процесуални нарушения и колко съществени са те, е въпрос относно правилността на съдебния акт, който не се решава в настоящия етап на касационното производство. Дори да бъде уточнен поставеният въпрос- допустимо ли е да бъде обявен за безспорен факт, по отношение на който са въведени възражения във въззивната жалба, той не е поставен коректно от касатора и не отразява фактите по делото. Въззивният съд е констатирал, че във въззивната жалба са наведени доводи и възражения единствено във връзка с възражението за съпричиняване поради непоставен от пострадалото лице обезопасителен колан, поради което с оглед разпоредбата на чл.269, изр.2 вр. чл.271 ГПК е счел, че следва да възприеме установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка във връзка с възражението, че пострадалото лице е допринесло за вредите, като е знаело, че се качва в автомобил, управляван от водач под въздействие на наркотични вещества. Доколкото във въззивната жалба няма оспорвания и възражения по тези факти не може да се приеме, че въззивният съд е приел за безспорен факт, който е оспорен в жалбата. Предвид изложеното и поставеният въпрос не е обуславящ за изводите на решаващия съдебен състав и не е значим за изхода на спора. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд