Определение № 1703 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4580/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Т., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат Д. Л., срещу решение №645 от 15.07.2024 г. по в. гр. д. №879/2024 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение №653 от 01.04.2024 г. по гр. д. №288/2024 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлена молбата на жалбоподателката за промяна на записания в акта за раждане пол от женски на мъжки, както и за промяна на имената и ЕГН. В касационната жалба се изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Община Бургас не е заявила становище. Прокуратура на РБ не е заявила становище. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси: 1/ „Представлява ли нарушение на чл. 2 ГПК отказът на съда да уважи молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“, с твърдения за транссексуалност, поради липса на законодателство, което я урежда?“; 2/ „Кои са материалноправните предпоставки за уважаване на молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“?; 3/ „Необходимо ли е извършване на хирургическа операция за модификация на тялото на транссексуалните като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол?“; 4/ „Необходимо ли е транссексуалните да са започнали хормонална терапия преди да заведат дело за промяна на вписания в акта за раждане пол?“. Повдигнатите въпроси могат да се обобщят по следния начин – може ли съдът да допусне правна промяна на пола, вписан в актовете за гражданско състояние. Касаторът се позовава на приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 205 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 2180/2016 г. на III г.о., решение № 16 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2316/2016 г. на IV г.о., решение № 142 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 3826/2018 г. на IV г.о., решение № 285 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 1417/2018 г. на IV г.о. и решение № 245 от 08.11.2019 г. по гр. д. № 4454/2018 г. на IV г.о. Посочва още, че съгласно практиката на ВКС изискването за хирургическа смяна на пола и хормонална терапия е неоправдана намеса в правото на личен живот, физическия и психически интегритет на личността, както и правото на полово самооопределение и е в пряко противоречие с нормата на чл. 8 от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. С определение №2170 от 29.04.2025 г. производството по делото е спряно до приключване на производството по дело C-43/24 на СЕС по отправеното преюдициално запитване по гр. д. № 698/2020 г. на III г.о. на ВКС. Към настоящия момент е постановено решение от 12 март 2026 г. по дело С-43/24 на СЕС. С решението е прието, че 1) Член 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, във връзка с член 7 Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. 2) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. По тази причина производството по настоящото касационно производство следва да бъде възобновено. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия въпрос. На касатора, трябва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 12,78 евро по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок представи доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.,