Определение № 2140 от 09.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 848/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б., гражданин на САЩ, против решение № 139/10.03.2025г. по т.д.№ 9/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 1606/20.11.2024г. по т.д.н. № 2416/2023г. на Софийски градски съд, в частта му в която за начална дата на неплатежоспособност на „СТВ Консълтинг„ ЕООД / в несъстоятелност / е определена датата 31.12.2020г., като вместо това е определена за начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2023г.. Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и поради противоречие с материалния закон. Позовава се на недопусната от въззивния съд съдебно-икономическа експертиза, за установяване финансовото състояние на „СТВ Консълтинг„ЕООД към момента на приключване съдебното дирене във въззивна инстанция, което счита, че е препятствало както установяване на актуалното състояние на длъжника, така и определянето на точна дата на неплатежоспособността. Позовава се и на нарушение на задължението за засилено служебно начало в производството, предписано от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Страната намира въззивното решение необосновано, поради явно вътрешно противоречие на мотивите, като от лаконичните такива, в подкрепа на определената от въззивния съд различна дата, не би могъл да се направи конкретен разумен извод. Съдът фрагментарно се е позовал на факта на погасени задължения на дружеството, без коментар относно това кои и за кой период / дата на изискуемост / задължения са погасени, каква е съдбата на много други, останали неизплатени към момента на това погашение и съответният им дял от пасива, нито е отчел факта, че значителна част са погасени от трети лица. Несъстоятелен е и вторият решаващ мотив за избора на нова дата на неплатежоспособността: отчетена счетоводна печалба за 2022 г., която е по същество счетоводен запис, а не реална сума, чрез която да би могло да се посрещнат изискуеми задължения. Според приетите заключения в първоинстанционното производство, печалбата е вече отчетена при изчисление на коефициентите за ликвидност и повторното й, самостоятелно съобразяване извън същите е в грубо нарушение на формалната логика. Несъстоятелността на двете решаващи съображения на въззивния съд страната намира, че е приравнима на липса на решаващи мотиви за определянето на различна начална дата на неплатежоспособност / НДН /. Няма основание да се допусне, с произволно плащане към избран от длъжника кредитор длъжникът да поддържа изкуствено състояние на „стабилитет“ и да избягва обявяването на неплатежоспособност / свръхзадълженост, въпреки наличието на финансово-икономически критерии за това, позовавайки се на липса на спиране на „всички плащания към всички кредитори„, още повече - погасявайки задължения съставляващи пренебрежимо малък процент от всички негови задължения. Категорично, според касатора, в производството е установено, че считано още от 31.12.2020г. „СТВ Консълтинг„ ЕООД / н. / е бил финансово зависим от своите кредитори, а финансово-икономическото му състояние е било необратимо компрометирано. Страната акцентира на обстоятелството, че поведението на самия длъжник е направило невъзможно установяване падежа на задълженията на всички кредитори, необходим за изследване момента към който, спирайки плащанията, като индиция за неплатежоспособност, макар частично погасявайки задължения към отделни кредитори, длъжникът е бил в обективна невъзможност да погаси всички свои изискуеми задължения. Независимо от липсата на тези данни, при отчетени неблагоприятни показатели към 31.12.2020г. и недоказана последваща тенденция за отчетливо стабилизиране на дружеството, съдът е следвало да възприеме тази дата като НДН. Решението му противоречи на чл. 608, ал. 3, пр. второ ТЗ. Напълно игнориран от съда е факта, че погасяването на задълженията към „Юробанк България„ АД през 2022г. е станало чрез средствата от продажбата на единствения ДМА на дружеството, който е бил предоставен и като обезпечение на кредита от тази банка. Излагат се съображения защо нито печалбата, нито приходите на дружеството, на които се позовава съдът, не са самостоятелни критерии за преценка на икономическото състояние на търговеца. Положителният финансов резултат за 2022г. е на фона на отрицателна стойност на собствения капитал / - 7 962 хил. лева / и при стойности за 2023г. съответно: текущ финансов резултат от - 7110 хил. лева и собствен капитал от - 8 156 хил. лева. Насетне касаторът анализира изводите на приетите по делото СИЕ, според които подобрението на финансовото състояние на длъжника през 2022г. е временно и подвеждащо, като се основава на две причини: 1/ неосчетоводяване на получения от касатора заем и 2/ привлечени заемни средства, с които се увеличава дела на краткотрайните активи.Формирането на постоянния капитал за периода 2020г. - 2023г., дори когато има положителни стойности, е за сметка на привлечен заемен ресурс. Данни за реално подобрение в дейността и финансовото състояние на дружеството няма, а отчетеният подем е резултат на счетоводни записвания. Съдът е игнорирал данните за публични задължения, за задължения към други кредитори, към служители на дружеството, описани в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от длъжника, макар последващо върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК вр. с чл. 621 и чл. 628 ТЗ /. Касаторът се позовава и на вече предявените задължения в производството по несъстоятелност на „СТВ Консълтинг„ЕООД / н. /: от управителя му, от плащалото за сметка на длъжника „Меридианс Консълтинг„ ЕООД и др. Наличието на такива предявени, но несъобразени вземания, е относимо най-малко към факта, че преценката за платежоспособност на дружеството не е извършена въз основа на всички негови задължения. Касаторът акцентира на неосчетоводяването на задължения към „Юробанк България„ АД / присъединил се във въззивното производство кредитор, на основание чл. 613а, ал. 2 ТЗ / към 31.12.2021г. и 31.12.2022г.- присъединил се във въззивното производство кредитор. При съобразяването им коефициентите за ликвидност биха имали още по- неблагоприятни стойности. Акцентира и на обстоятелството, че всички парични средства на дружеството са обект на запори и не съставляват бързоликвидни активи, поради което не следва да участват при изчисление на коефициентите за ликвидност. Липсват други краткотрайни активи, а дълготрайните не следва да бъдат вземани предвид – продажбата им не е присъща на работещо, а на дружество в производство по несъстоятелност или ликвидация. Основен показател на състоянието на неплатежоспособност е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички краткотрайни активи, участващи при формирането му. Тъй като в производството са останали неизследвали факти, относно състоянието на търговеца, но единствено по причина поведението на същия, според касатора съдът е следвало да приложи чл. 161 ГПК вр. с чл. 621 ТЗ и да приеме за установени фактите, за установяване на които длъжникът е създал пречки. Независимо от непълнотата на доказателствения материал, касаторът счита, че датата 30.12.2020г. е установена, като НДН, бидейки и безспорно установена дата на свръхзадълженост, към която дружеството е било декапитализирано и останало такова и към 30.12.2022г., както и към момента на устните състезания във въззивна инстанция. Отговори на касационната жалба на подали „Юробанк България „ АД и „Първа инвестиционна банка„ АД, които оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения взети предвид при настоящото произнасяне. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност и предмета на касационната жалба – въззивното решение единствено в частта по определената НДН - настоящият състав съобрази следното: В първоинстанционното производство са приети едно основно и две допълнителни заключения на СИЕ. Безспорно са установени неблагоприятни коефициенти на обща ликвидност към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и 31.12.2023 г. В основното заключение е констатирано значително завишение на краткотрайните активи, в частност - на парични средства, към 2022 г., при съотношение с дългосрочните активи 55 %/ 44 % в полза на последните. Към 31.12.2022 г. са установени коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност в референтни стойности / таблица № 3 към основното заключение /.Същевременно, при същите изходни данни експертизата е установила, че към 31.12.2021 г., 31.12.2022г. и 31.12.2023г. дружеството е декапитализирано. В този случай стойностите на коефициента за финансова автономност са посочени от вещото лице като негодни за сравнителен анализ, тъй като не дават реална представа за степента на задлъжнялост. В пасива на баланса фигурират само задължения, но не и собствен капитал, което сочи на висока степен на задлъжнялост. В зависимост от съотношенията между базисни елементи на актива и пасива на счетоводния баланс, вещото лице е посочило дефинирането на четири вида счетоводни състояния на едно дружество: много добро, добро, напрегнато и лошо. Изследвайки ги за „ СТВ Консълтинг„ ЕООД, вещото лице е установило лошо финансово –икономическо състояние на дружеството към 31.12.2020г., 31.12.2021г., 31.12.2022г. и 31.12.2023г.. Факта на декапитализация на дружеството през периода 2021г. – 2023г. вещото лице посочва като потвърждение на така установеното състояние. От аналитични ведомости по сметка 1521 “ Получени дългосрочни заеми 2020г. – 2023г.„ е констатирано наличие на данни за осчетоводени задължения към кредитни институции, вкл. към „Юробанк България„ АД, при усвоени кредити от тази банка и от „ ПИБ „ АД през 2021г. Задължението към „Юробанк България„ АД е погасено през 2022г.. Договорът за кредит с банката не е представен, въпреки наличието на счетоводни записвания от 2021г. насетне, т.е. проверка за съответствие на последните с действително дължими на банката суми и тяхната изискуемост, е била невъзможна за вещото лице. Ответното дружество не е представило информация за основанията за възникване и датите на изискуемост на осчетоводените вземания, намерили отражение в група ІІ „Вземания“ на раздел В „Текущи / краткотрайни / активи„, като най-голямо е вземането към Hitit Bilgisayar Hizmetleri A.S., определящо за размера на текущите вземания към 31.12.2022г. .Отчитайки констатирани дебитни и кредитни обороти през 2023 г. и размер на въпросното вземане към 31.12.2023г. от 97 687,26 лева, вещото лице е формирало извод, че „ с достатъчна степен на увереност„ може да се твърди, че в периода 2020г.-2023г. „СТВ Консълтинг„ ЕООД няма просрочени вземания в съществени размери. В първото заключение вземането на молителя С. Б. е посочено като осчетоводено едва през 2023г., макар че договорът за револвиращ кредит, по който същият е заемодател, е сключен през 2020г., а с допълнителното споразумение към същия от 27.11.2020 г. е уговорен падеж на задължението 01.01.2023г. Съгласно тези обстоятелства, в следващото си заключение вещото лице е посочило, че вземането на молителя е с характеристика на дългосрочно към 31.12.2020 г., краткосрочно към 31.12.2021г. и текущо към 31.12.2023г.. Съобразявайки тази му характеристика, вещото лице е изготвило алтернативен вариант на изчисление на коефициентите за ликвидност, като този за обща ликвидност към 31.12.2022 г. също остава под референтната стойност от 1 / 0,66 /. Под тази стойност е и към всеки от останалите изследвани периоди: към 31.12.2020 г. – 0,20, към 31.12.2021 г. – 0,052 и към 31.12.2023 г. – 0,145. В границите на референтните стойности към 31.12.2022г. остават коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Извън референтните стойности за добро финансово състояние към всеки от изследваните периоди остават коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост: още към 31.12.2020г., с оглед дължимото осчетоводяване на дълга към молителя Б., като дългосрочен, е достигнат общ размер на задълженията 7 002 хил. лева. С оглед запазване равенството между общите суми на актива и пасива на счетоводния баланс, размерът на собствения капитал в така разглеждания алтернативен вариант е отрицателна величина още към 31.12.2020г.. Не е установен произхода на паричните средства, увеличили краткотрайните активи на дружеството през 2022 г. / изготвените таблици за 2022 г. и 2023 г. дават данни за реализирани обороти по дебитиране и кредитиране на разплащателни сметки в банки и с неконкретизиран произход - „ други парични средства „ /. Нито установените задължения на дружеството към кредитори са посочени с дата на падеж / изискуемост /, съгласно представена на вещото лице документация, с цел потвърждаване верността на извършеното от длъжника осчетоводяване на изискуеми задължения към всеки от разглежданите периоди. Последното не позволява и установяване на конкретна дата на най-ранно спиране на плащанията, с оглед презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ. През 2024 г., след встъпване на временния синдик, са извършени погашения на задължения на дружеството от трети лица: „Меридианс Консултинг„ЕООД, на основание договор от 15.12.2023г., за встъпване в дълга на „СТВ Консълтинг„ЕООД, и от управителя и едноличен собственик на дружеството – М. С.. Срещу встъпването в дълг от „Меридианс Консултинг„ЕООД, ограничено до размера на 220 000 лева, е договорена насрещна престация от „СТВ Консълтинг“ ЕООД - безвъзмездно ползване на активи на дружеството от встъпилия в дълг и поемане задължения от „СТВ Консълтинг„ ЕООД към него. Относно вътрешните отношения между дружеството и М. С. не са ангажирани доказателства. Независимо от погашенията, обаче, към 31.12.2024г. общият размер на задълженията на дружеството е десетократно по-голям от балансовата стойност на неговото имущество. Текуща печалба е отчетена единствено за 2022г., но и към този момент дружеството остава декапитализирано, а за 2023г. е отчетена текуща загуба, която задълбочава лошото му икономическо състояние. Нетният оборотен капитал единствено за 2022 г. е положителна величина, по причина привлечен заемен ресурс, а не в резултат на търговска дейност на дружеството. Предвид оспорено притежание на софтуерен продукт на стойност 1 303 177,81 лева, на вещото лице не са представени документи, установяващи документална обоснованост на осчетоводяването му към Раздел Б „Нетекущи активи„, група І „Нематериални активи„. Експертизата констатира, че от ограничения брой документи представени от ответника, не може да се обоснове извод за редовно водено счетоводство в изследвания период. Въз основа на тези констатации първоинстанционният съд е приел за установено състояние на неплатежоспособност към момента на устните състезания, спорът за което не е пренесен в настоящата инстанция. Съдът е приел, че ответникът е в лошо финансово-икономическо състояние през целия изследван период, считано от 2020г. насетне, без изключение. Обосновал се е с изчислените коефициенти за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост съгласно изготвените от СИЕ алтернативни варианти: на база осчетоводяване дълга на дружеството към молителя Б., вкл. действителния му размер, съгласно сключените договор за револвиращ кредит и допълнително споразумение към същия, към 2020 г. – като дългосрочен, насетне – като краткосрочен, а към 2023 г. – като текущ. В изготвения алтернативен вариант коефициентът на обща ликвидност към 31 декември на всяка от годините 2020г. – 2023г. вкл. е значително под референтната стойност от единица. Съдът се е позовал на тенденцията за увеличаване абсолютната стойност на задълженията на ответника към неговите кредитори, съпътствано от намаляващи краткотрайни активи и намаляващо нетно имущество / изключая 2022 г., но на основата на заемни средства /.За определяне НДН, след цитиране на относима съдебна практика по критериите за определянето й, по същество съдът е посочил, че благоприятните коефициенти към 31.12.2022г. - конкретно стойността на коефициента за обща ликвидност - са резултат от неправилното осчетоводяване на дълга към молителя Б., трансформирал се в краткосрочен още през 2021г., както и в резултат на получени заемни средства в този период. При установени под референтната стойности на коефициента за обща ликвидност и към 31.12.2020г., както и към 31.12.2023 г., съдът е обосновал за НДН датата 31.12.2020г. Като индиция, че падежирането на задължението към Б. е направило икономическото състояние на дружеството финансово нетърпимо, съдът е отчел и подадената от самото него молба по чл. 625 ТЗ, последващо върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК вр. с чл. 621 ТЗ и чл. 628 ТЗ. Във въззивната си жалба срещу така определената НДН, „СТВ Консълтинг„ЕООД /н./ се позовава на неизвършена от първоинстанционния съд комплексна преценка на всички, установени в заключенията на СИЕ, факти и обстоятелства, от значение за състоянието му на неплатежоспособност. Цитирайки практика на касационна инстанция, страната акцентира на различни, обективно преценими според същата предпоставки, без да ги обвързва с конкретни, неправилно отчетени или неправилно неотчетени от съда факти и обстоятелства. Единственият отчетлив довод на страната е, че вземането на молителя Б. не произтича от търговска сделка и не следва да участва при формиране на показателите за ликвидност. Според въззивника, установените от СИЕ факти са достатъчни да се изведе НДН - 31.12.2023г., дори с участието на вземанията на молителя Б. при формиране показателите за ликвидност, но без конкретен анализ на относимите такива. Въззивни жалби са подали и „Юробанк България„ АД и „ Първа инвестиционнна банка„ АД, като претендират съответно НДН - 01.04.2024 г. / първата банка / и 31.12.2023 г./ втората банка /. Въззивникът „Юробанк България„ АД се позовава на положителния финансов резултат за 2022г., както и на коефициентите за ликвидност към 31.12.2022 г., на база основното заключение на СИЕ / не на алтернативния вариант, с коригирано осчетоводяване задълженията към молителя Б. /. Поддържа се и довода, че вземанията на същия не произтичат от търговска сделка и не следва да участват в стойностите на показателите за изчислението на коефициентите. Нещо повече, оспорва се наличието на доказателства за действително предоставен заем на дружеството от Б.. Без директно да се твърди в конкретния случай / аналогично и във въззивната жалба на „СТВ Консълтинг„ ЕООД /н./ / и този въззивник се позовава на съдебна практика на Върховен касационен съд, според която, неотносимо към приложение презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ е спирането на плащанията към кредитор, когато се дължи на субективната преценка на длъжника, за противопоставими на този кредитор възражения, касаещи дълга. Твърди се, че до налагане на запор по банковите сметки на дружеството, в обезпечение вземането на Б., „СТВ Консълтинг„ ЕООД / н./ е обслужвало редовно задълженията си към „Юробанк България„ АД и „ПИБ„ АД. Позовава се на първо просрочие на дружеството, на задължение по договор за кредит от 07.05.2021г., с краен срок на погасяване 07.05.2023 г.,, на вноска с падеж 30.03.2024 г.. С това обвързва и поддържаната НДН – 01.04.2024 г.. Въззивникът „ПИБ“АД поддържа, че НДН следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение, с характеристиките на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Страната счита, че при определяне на НДН съдът не е разгледал динамиката на развитие на дружеството, като не е отчел адекватно промяната на коефициентите за ликвидност и тяхното подобрение през 2022г., както и изискуемостта на задължението на Б.. Акцентира на отчетената печалба от 421 хил. лева за 2022 г., с приходи от 3 931 хил. лева за същата година, спрямо едва 141 хил. лева за предходната 2021г., както и на неосчетоводен с реалната му стойност дълготраен материален актив / сграда на ул.“ Чаталджа„ /, с който са били обезпечени както вземанията на молителя Б., така и тези на „Юробанк България„ АД. Реалното отразяване оценката на същия в баланса на дружеството, според въззивника би подобрило значително коефициентите на ликвидност още през 2021г.. Страната счита, че с оглед предоговорения падеж по договора с Б. – 01.01.2023г., задължението към същия е краткосрочно, считано от 01.01.2022г., а не от 01.01.2021 г., която корекция би дала различна картина на финансовото състояние на дружеството. По начало въззивникът счита, че не е осъществено обективно проучване на финансово-икономическото състояние на длъжника, поради липса на разшифровка на всички статии по балансите. Не са събрани всички относими доказателства, вкл. по поставените от тази страна въпроси към СИЕ. Като поддържа, че НДН следва да се определи при съобразяване общото икономическо състояние на длъжника и момента, когато той е спрял плащанията, като индиция за състояние на неплатежоспособност, страната поддържа НДН - 31.12.2023 г.. Въззивният съд също се е обосновал с алтернативно изготвения вариент за коефициентите за ликвидност на СИЕ / първо допълнително заключение /. Дословно възпроизвежда мотивите на първоинстанционното решение и конкретно - споделя извода на първоинстанционния съд, че неизпълнението на изискуеми задължения към двете банки, както и към молителя Б., е израз на обективната невъзможност на „СТВ Консълтинг„ ЕООД /н./ да погаси тези задължения, която невъзможност е предопределена от липсата на краткотрайни активи. Това обстоятелство не се променя от факта, че през 2022г. е налице съществено увеличение на краткотрайните активи – парични средства, тъй като са получени като заемни средства. Акцентирал е на факта, че периода на подем – 2022 г. е последван от ново, още по-влошено икономическо състояние на дружеството, на база както показателите за ликвидност, така и спомагателните такива – за финансова автономност и задлъжнялост. Конкретно за НДН въззивният съд, след горния анализ, идентичен с този на първоинстанционния съд, е съобразил: положителния финансов резултат на дружеството за 2022г. / печалба от 421 хил. лева /, обслужваните кредити към банките през 2022 г., рязкото влошаване към края на 2023г., с многократно нарастване на пасивите, едновременно с намаляване на притежаваните дълготрайни активи и оборотния капитал, който е „ с определящо значение за наличието на неплатежоспособност„. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Допустимо ли е НДН да бъде определена спрямо и съответно на най-късно извършеното във времето погасяване на задължения на длъжника към кредитори, при съвкупното наличие на: (a) – констатирани по-ранни и непогасени негови задължения към кредитори и (б) – констатирано трайно влошаване на икономическото състояние на длъжника към по-ранен момент ? Допустимо ли е това най–късно извършено погасяване на задължения да бъде разглеждано извън и независимо от обстоятелството, че погасявания са извършени от трето лице, а не от несъстоятелния длъжник, с което за последния са възникнали задължения към третото лице ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с приетото в решения по т.д.№ 2099/2018г., т.д.№ 4254/2013г., т.д. № 2572/2015г.,т.д.№ 1048/2017г., т.д.№ 758/2017г. на І т.о. и по т.д.№ 1152/2011г., т.д.№ 685/2012г.,т.д.№ 284/2016г. и т.д.№ 3035/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Може ли отразената от търговеца печалба да бъде отделен и самостоятелен критерий при преценка на НДН ? – допълнителният селективен критерий е обоснован в същата хипотеза и със същата съдебна практика на ВКС; 3/ Достатъчно ли е наличието на следните две констатации: