Определение № 718 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2011/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 1152 от 01.02.2023 г., подадена от П. И. И. и И. П. И. чрез адвокат Л. Н. от АК – П. срещу въззивно Решение № 576 от 22.12.2022 г. по в.гр.д.№ 730/2022 г. на Окръжен съд – Плевен. Препис от касационната жалба е връчен на ответниците по касация В. Н. Н. и Д. Н. Н., от които е постъпил отговор по реда на чл. 287 ГПК чрез адвокат Ю. С. от АК – П.. Поддържат, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че жалбата е неоснователна. Претендират присъждането на разноски за защитата им пред ВКС. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено Решение № 1198 от 11.08.2022 г. по гр.д.№ 4385/2021 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която П. И. И. и И. П. И. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят нарушаване на правото на собственост на В. Н. Н. и Д. Н. Н., като възстановят за своя сметка и в предишното й състояние изградената над входната врата на жилищната сграда козирка, която сграда е многофамилна с идентификатор ****, [населено място], [улица]; П. И. И. и И. П. И. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят нарушаване на правото на собственост на В. Н. Н. и Д. Н. Н. като преустановят неоснователните действия, изразяващи се в извършване на ремонтни дейности – разглобяване, сглобяване, ремонтиране, боядисване, миене на мотори, скутери, мотопеди, в общото дворно място, намиращо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор № ***, с които действия ограничават достъпа и ползването на двора и пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост на дворното място, съответно жилището на единия ищец и се ограничава достъпа до гаражните им клетки; П. И. И. и И. П. И. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят нарушаване на правото на собственост на В. Н. Н. и на Д. Н. Н. като преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в предизвикване на шум над допустимите нива от работещи двигатели на мотори по всяко време, както и шум от инструменти и техниката, която се ползва за извършването на ремонтни дейности в собствения на първия ответник гараж, както и в общото им дворно място, и с които действия нарушават спокойствието в жилищния имот, представляващ жилищна сграда – многофамилна, с идентификатор ****, [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел за безспорно, че страните са собственици съответно на самостоятелни обекти и притежават идеални части от дворното място, в което е построена процесната жилищна сграда. От показанията на свидетеля К. Г. е установено, че когато сградата е била построена, козирката е съответствала на тази, която е към [улица]. От показанията на свидетелката Н., майка на ищеца В. Н., е установено, че има две козирки на двата входа – към улицата и към двора. Преди 15 години козирката е била отрязана, за да влиза камион, след това ответниците наново са удължили козирката, за да не може първия ищец да влиза с буса в двора. От показанията на свидетеля С. М., собственик на първия етаж, е установено, че има две козирки, искали са да ги подновят, той се е съгласил и е участвал със средства. Въззивният съд е приел, че предишната дължина на козирката е била 30 см., а след новото й изграждане – 1 метър, което пречи на първия ищец В. Н. да вкарва свой бус пред гаража си, който се намира вътре в дворното място. Този извод на съда е основан на заключението на вещото лице инж. С., което е кредитирано като обективно и компетентно. Прието е, че в случаите, когато се изменят съществено общите части на сградата (каквото представлява увеличението на козирката) е нужно решение на общото събрание на етажните собственици, каквото в случая липсва. Гаражните клетки в дворното място са предназначени за леки автомобили, но тъй като ищецът В. Н. е съсобственик на дворното място, то козирката в сегашния й вид препятства възможността микробусът му с рег. [рег.номер на МПС] да бъде паркиран в същото. Въз основа на цялостния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ответниците, макар и не по занятие, извършват перманентно в дворното място, в което се намира и процесната жилищна сграда, ремонт на мотори. Тази им дейност е свързана с разглобяването им на части, с боядисване, шкурене, миене на тези части и миене цялостно на сглобените машини, боядисване, обезмасляване. Ищците понасят миризмите, които се носят в резултат на миене и обезмасляване на моторите или на отделни техни части. Направен е извод, че ответниците извършват неоснователно въздействие, което пречи на ищците да упражняват правата си и им създават пречки за това, по-големи от обикновените. От представените писмени доказателства - заявление от ищеца Д. Н. от 09.06.2022 г., сертификат за контрол на шум в помещения на жилищни и обществени сгради от 20.06.2022 г. и протокол от същата дата, е прието за установено, че при източник на шума от мотоциклет Ямаха 100 м3 при работещ мотоциклет без форсиране измереното ниво на шум в жилището на ищеца Д. Н. съответства на изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч., а при работещ мотоциклет с форсиране не съответства. Свидетелят Г. сочи, че форсирането се извършва в двора, в гаража никога, като то е различно – 1-3 минути се центрова, но се спазва времето за почивка от 14.00 ч. до 16.00 ч. Свидетелката Н. сочи, че я дразни шумът, режат ламарини, събота и неделя се работи, сутрин от 7.30 - 08.00 ч. се работи. Прието е, с оглед изложеното, че в дворното място не може да има работещ мотоциклет, който се форсира, за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. по отношение на горепосочения вид мотоциклет. По отношение на всички останали дейности, свързани с ниво на шум от ремонт на мотопеди, включително и по отношение на шум от инструменти и техника, следва да се приложи същото, което е и за действията, изразяващи се в предизвикване на шум над допустимите нива от работещи двигатели по всяко време, т.е не трябва шумът да е над допустимите нива, както и времевите ограничения по чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на [община], приета с решение № 428 от 29.01.2009 г. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Извършването на строителни и монтажни работи по ремонт, поддръжка и възстановяване на конструктивен елемент от фасадата на жилищна сграда, съставляващ обща част на същата сграда в режим на етажна собственост, от съсобственици, които притежават както индивидуална собственост върху самостоятелен обект в същата етажна собственост и съсобственост върху прилежащата част от урегулирания поземлен имот, върху която е построена жилищната сграда, съставляват ли неоснователни действия, които действия се оспорват от друг съсобственик, който притежава съсобственост върху прилежащата част от урегулирания поземлен имот, върху която е построена жилищната сграда, но не притежава собственост върху самостоятелен обект в жилищната сграда, която е обект на тези строителни и монтажни работи по ремонт, поддръжка и възстановяване на същата; 2. Действия вследствие от ползването на един имот, с които се предизвиква шум (извън регламентираните със законовите и подзаконовите нормативни актовe интервали, като място, време и часови зони) в рамките на така установените максимално допустими нива, включително с оглед спазването на определени максимални нива на шум, когато тези действия не се изразяват в конкретна форма на пряко и целенасочено въздействие по отношение на конкретен друг имот, съставляват ли пречене по смисъла на чл. 109 ЗС по отношение на собственика на този имот; 3. Допустим ли е искът по чл. 109 ЗС, който по своя характер е вещен иск, и е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение, срещу всякакви други твърдени от него вредни и смущаващи въздействия, съставляващи екологични нарушения, контролът върху които се осъществява от специализирани административни органи. Твърди се противоречие с т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Въпрос № 1 от изложението по съществото си представлява оплакване за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на въпроса изисква обсъждане на събраните по делото доказателства и преценка на конкретните факти по делото, извършването на каквато във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Наред с това поставянето на въпроса не държи сметка за установените по делото обстоятелства, че всеки от ищците притежава не само идеални части от дворното място, но и самостоятелни обекти в него – жилище на Д. Н. Н. и гаражи на В. Н. Н.. Защитата на пълноценното ползване на всеки от тези обекти може да бъде защитавано посредством иска по чл. 109 ЗС, а доколко конкретното действие създава пречки по смисъла на посочената разпоредба е въпрос от фактическо естество. Доколкото въпросът не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос № 2 и № 3 от изложението. Съгласно приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Дадени са конкретни примери, включително с посочване на действия на ответника в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Това се приема и в практиката на ЕСПЧ - например в мотивите на решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по дело М. и др. срещу България, относно действията на трети лица, изразяващи се в превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. В съответствие с т. 3 от ТР по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, въззивният съд е извършил конкретна преценка по въпросите дали действията на ответниците създават за ищците пречки да упражнява правото си на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените, като формираните в тази връзка изводи са съответни на закона и задължителните указания по приложението му. Наличието на възможност срещу действията, които пречат или ограничават правото на собственика спокойно да ползва имота си съобразно неговото предназначение, защита да бъде реализирана и по административен ред, не представлява процесуална пречка за предявяването на иск по чл. 109 ЗС. В този смисъл са разясненията, направени с ТР № 31/1984 г. от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984 г. на ВС, ОСГК, които последователно са провеждани и в актуалната практика на ВКС. При този изход на спора и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените разноски за защитата им пред ВКС, възлизащи на суми от по 1 200 лв. за всеки от тях поотделно (л.л. 43 – 46). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия