Определение № 142 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1175/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 22.11.201г. по гр.д.№918/2013г., с което ОС Русе частично е уважил иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ. Жалбоподателят – Г. Ц. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал.2 ГПК, приема за установено следното: Касационната жалба не следва да се разглежда по същество. С обжалваното решение въззивният съд, е потвърдил решение от 01.07.2013г, постановено по гр.д.№ 1784/13 по описа на РС Русе в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на Г. Ц. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 82.80лв за периода от 26.02.2013г. до 03.03.2013г, както и разноски по компенсация в размер на 160.50лв, както и в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 04.03.13-18.03.13 и за периода от 19.06.13 до 26.08.13 над сумата от 1504.20лв до 2760лв. Със същото решение въззивният съд е отменил решението в частта, в която е уважен искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 19.03.2013 до 18.06.2012 за сумата над 82.80лв до 1504.20лв, както и в частта за дължимите от дружеството разноски по компенсация над сумата от 160.50лв до 400лв и е отхвърлил иска в тази част. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Г. Ц. Г. на 27.12.2013г. Върховният касационен съд, като е взе предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК предвижда, че не подлежт на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Тъй като в случая обжалваното решение на въззивния съд е по дело с цена на иска в размер на 2760лева, то касационното производство е недопустимо. Предвид изложените съображения, съдът