Определение № 5019 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2271/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 277 от 12.03.2025г. по в.гр.д. № 2805/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 228 от 20.06.2022г. по гр.д.№ 331/2022г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 9 000лв.до 15 000лв.,ведно със законната лихва и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на В. Б. Б., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, допълнително сумата от 6 000лв. / с което общият размер на присъдената сума става 15 000лв./, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 НК, за което е образувано ДП № 4-Е/2015г., пр.пр.№ 697/2015г.на РП Елин Пелин, за което е оправдан с влязла в сила присъда по в.н.о.х.д.№ 110/2020г. на СОС, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020г., като е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част и са присъдени разноски. В изложението, приложено към касационната жалба, прокурорът в Апелативна прокуратура се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед изпълнението от страна на въззивния съд на задължението да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства. Твърди се противоречие на въззивния акт с приложени актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Срещу подадената жалба е постъпил отговор от В. Б. Б., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че съдът е съобразил всички установени факти и обстоятелства и съобразно тях е отчел действително причинените вреди, които е обезщетил. Излага подробни съображения по съществото на спора. Представя договор за правна защита и съдействие, от който е видно че осъщественото процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 ЗА и желае да бъде определено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е преценил за справедлив размер на дължимо обезщетение от 15 000лв., съобразявайки следните преценени от него като релевантни обстоятелства: Ищецът е разследващ полицай в РУ Ихтиман. Бил е привлечен като обвиняем за деяние в кръга на службата му и като длъжностно лице за деяние по чл.308, ал.1, вр. чл.310 НК /че е удостоверил неверни обстоятелства – присъствието на местопроизшествието на две поемни лица и положените от тях подписи в протокол от 31.10.2014г., с което е съставил официален документ с цел да бъде използван като доказателство/. Първоначално ДП е образувано на 14.07.2015г. срещу неизвестен извършител и на 27.11.2015г. ищецът е разпитан като свидетел. Независимо, че обвинението му е повдигнато на 28.04.2017г., съдът е приел за начало на периода, от който ищецът търпи вреди - датата на разпита му като свидетел, защото от материалите по образуваното производство недвусмислено е следвало, че проверяващите са считали за извършител на деянието ищеца. В потвърждение на това обстоятелство са и последвалите отводи на прокурори. Към този момент ищецът е бил на 40 години и е имал 10 годишен стаж като „разследващ полицай“. Продължителността на производството е около пет години, като същото е минало през досъдебна фаза /1 година, 10месеца и 11 дни/ и съдебна фаза /2 години, 11 месеца и 20 дни/, независимо че делото не се отличава с прекомерна фактическа и правна сложност. Въззивният съд е приел продължителността за прекомерна. Обвинението е за „тежко“ престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. В резултат на воденото наказателно производство на ищеца са причинени множество неимуществени вреди, които се изразяват не само в естествено следващи се притеснения и безпокойство, злепоставяне сред колеги, партньори, приятели и близки. Въззивният съд е приел, че реално причинените вреди надхвърлят обичайните. В. Б. е преживял значителни отрицателни емоции, силен стрес от несправедливото обвинение, провокирани от факта, че то е във връзка със служебните му задължения, които той се е старал да изпълнява стриктно. Засегнати са неговата чест и достойнство, вътрешно уважение и самооценка. Това се е отразило значително на неговия професионален, личен, семеен и социален живот. Изпитвал е притеснения при упражняване на професията си. Всички това се е отразило и на здравето му. Непреработеният психологически стрес, установен със заключението на приетата по делото психологична експертиза е довел до прояви на високо кръвно налягане още от м.04.2015г. В хода на наказателното производство, заради хроничният стрес, вече е бил на постоянна терапия с медикаменти /видно от заключението на медицинската експертиза/. Отделно ищецът страда и от неинсулино зависим диабет, като състоянието му във връзка с това заболяване се е обострило през 2016-2017г. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд съобразено установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на увреждането, като се отчитат съответните обществено-икономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените конкретни решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, които са от значение за спора, като е изследвал и конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Принципът за справедливост е съобразен, защото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, настъпилите вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалия и установеното състояние, общественото му и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. В случая от решаващо значение е обстоятелството, че Прокуратурата е повдигнала обвинение за деяние, което е в кръга на службата на лицето и въпреки големият залог за името, честта и достойнството на несправедливо обвиненото лице, е водено производство с прекомерна - с оглед фактическата и правна сложност на делото - продължителност, което е довело до причиняване на значителни по обем, вид и характер страдания за пострадалия. С оглед изхода на спора, направеното искане и пред вид вида на осъщественото процесуално представителство, в полза на адвокат Е. Б., следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, изр.2 от Закона за адвокатурата в размер на 700лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение