Определение № 85 от 25.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 975/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца С. П. П. срещу решение № 436 от 18.02.2020г. по в.гр.д.№ 711/2019г. на САС, ГО, 10 състав в частта за отмяна на решението по гр.д.4810/2016г. и отхвърляне на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм., предявен срещу ЗД „Бул Инс”, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищеца, настъпила в резултат на пътно произшествие от 27.07.2015г., ведно със законната лихва от същата дата, за разликата над 150 000лв. до предявения размер от 200 000лв. Касаторът се позовава на основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че обезщетението е занижено, определено в отклонение от разрешенията, дадени в практиката на ВКС поради неотчитане на критериите за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. Касаторът счита, че критерият за справедливост не е приложен правилно, тъй като не са съобразени икономическите условия в страната и повлияните от тях лимити на застрахователно покритие, не е съобразена съдебната практика по сходни случаи, не е отчетен фактът, че ищецът е загубил единственото си дете. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаването на иска в предявения размер със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки. Твърдението е за противоречие на произнасянето от САС по този въпрос с ППВС №4/1968г. и цитирани актове по чл.280 ГПК. 2/ Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение и неотчитането в пълнота на задължителните критерии, води ли до нарушаване на принципа на справедливост. Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК с позоваване на решения на състави на ВКС. 3/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по ЗЗГОА и конкретната икономическа обстановка в страната при същата допълнителна предпоставка. 4/ Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време поради противоречие на обжалваното решение с акта по чл.290 ГПК, постановен по гр.д.№ 3921/2017г. на ВКС, 4 г.о. 5/Следва ли м мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор ако преценката му е в една или друга насока. Касаторът излага, че в атакувания акт съдът не е посочил никакви мотиви относно причината за намаляване на обезщетението и не е посочил в каква насока следва да се възприеме психологическата експертиза. Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Писмен отговор от ответното застрахователно дружество не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е уважил иска в предявения размер от 200 000лв. Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответното застрахователно дружество срещу присъждането на обезщетение над сумата 50 000лв. В мотивите към обжалваното решение са обсъдени и кредитирани показанията на разпитания пред САС свидетел. За установен е приет фактът, че починалият е бил в изключително близки и хармонични отношения с ищеца, бащата и синът са разчитали взаимно своята духовна и морална подкрепа. Прието е за доказано, че родителят е преживял изключително тежко и трудно загубата на сина си, с когото са живели в едно домакинство и за когото той преимуществено е полагал грижи - синът е бил непълнолетен, ищецът го е отглеждал сам и е бил неговият родственик, с когото той е поддържал най-близки отношения. Въззивната инстанция е счела, че загубата несъмнено е довела до значителни негативни психологични промени за ищеца, доказани и от заключението на приетата в първоинстанционното разглеждане на делото съдебно психологична експертиза. От друга страна като релевантни и подлежащи на съобразяване въззивната инстанция е посочила обществено икономическите условия в страната към датата на произшествието и съответните нива на застрахователно покритие към същия период, позовавайки се на съдебна практика, обективирана в решенията по т.д.№ 79582008г. на 2 т.о. и по т.д.№ 29982011г. на 2 т.о. на ВКС. Отчитайки, че загубата на ищеца е огромна, че преживените болки и страдания са непреодолими и нямат паричен еквивалент, е мотивирала, че с оглед константната практиката на съдилищата следва да се приеме, че сумата от 150 000 лв. съставлява справедливо обезщетение, съобразено, като с обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП, така и с обективните критерии, въведени от разпоредбата на чл.52 ЗЗД, непозволяващи определената сума да загуби своя компенсаторен характер. Приела е присъденото от първоинстанционният съд обезщетение от 200 000 лв. за прекомерно завишено. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Поставените в изложението въпроси не са правни, а съставляват твърдение за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и за немотивираност на обжалвания акт. Тези доводи на касатора са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните са конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди се базира на самостоятелна преценка на доказателствата, която е предпоставила присъждане на различен размер на обезщетение от определения от първоинстанционния съд. Изложените правни аргументи не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. Не съответства на конкретно изложените в обжалваното решение съображения доводът на касатора към последния въпрос, че в атакувания акт съдът не е посочил никакви мотиви относно причината за намаляване на обезщетението и не е посочил в каква насока следва да се възприеме психологическата експертиза. Твърдението, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е съобразил съдебната практика „в подобни случаи", също не е значим аргумент за допускане на касационното обжалване, тъй като според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост" във всеки конкретен случай има различно съдържание и с оглед спецификата на фактите, релевантни за размера на обезщетението, е невъзможно да съществува такова сходство на уврежданията, което да предполага присъждане на еднакви по размер обезщетения. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.