Определение № 10 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 224/2022 г.

Производството по настоящето дело е образувано по подадена от А. И. К., чрез процесуалния ѝ представител Р. Д., с искане за спиране на изпълнението по изпълнителни дела №20217120400912 и №20217120400916 по описа на ЧСИ И. С. до приключване на производството по касационно обжалване на решението, постановено по в.гр.д.№1685/2021 г. на Варненския окръжен съд, както и на производството по подадената от нея молба за изменение на това решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Искането е обосновано с твърдението, че срещу постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение е подадена касационна жалба, както и че е подадена молба за изменението на това решение в частта му за разноските, като същевременно молителката е получила покана за доброволно изпълнение по посочените изпълнителни дела с претенции за заплащане на сумите, присъдени като разноски в производството на ответниците по делото. Производството е по чл. 282 ГПК. За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното: По реда на чл. 282 ГПК е допустимо спиране само на невлезли в сила въззивни решения, т.е. на решения, чието касационно обжалване е допустимо по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК. В настоящия случай въззивното решение е постановено по иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане по реда на чл. 45 ЗЗД с цена на иска 3200 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, не подлежат на касационно обжалване. Постановеното от Варненския окръжен съд решение №1657/05.11.2021 г. по гр.д.№ 1685/2021 г. следователно като неподлежащо на касационно обжалване е влязло в сила и ВКС не разполага с правомощието да спре изпълнението му по реда на чл. 282 ГПК дори производството по чл. 248 ГПК да е все още висящо. Действително срещу така постановеното въззивно решение е била подадена касационна жалба, която се намира в кориците на делото, но с разпореждане № 157/11.01.2022 г., постановено от Варненския окръжен съд, касационната жалба е върната па подателя на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се отбележи също така, че в хипотеза, при която въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, на касационно обжалване не подлежи и актът, с който в полза на някоя от спорещите страни са присъдени разноски, който по естеството си представлява определение. В този смисъл е разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, която при обжалване на определения по чл. 248 ГПК се прилага във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. И тъй като в случая предпоставките на чл. 282, ал. 2 ГПК не са налице, искането на А. И. К. следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение