Определение № 1105 от 06.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. И. А. и М. Х. В. - А., чрез адвокат А. Н., срещу въззивно решение № 649/19.05.2025 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 672/2025 г. Касаторите излагат съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна И. Ц. Т., чрез адвокат С. Д., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на възивното решение – липсва правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни съображения за наличие на някоя от хипотезите, уредени в цитираната разпоредба. В евентуалност поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, развалил сключения между ищеца И. Ц. Т. (като прехвърлител) и ответниците К. И. А. и М. Х. В. – А. (като приобретатели) договор от 25.05.2022 г., с който И. Т. прехвърлил на насрещните страни свои имоти (апартамент и гараж) в [населено място], срещу поето задължение да го гледат и издържат. За да се произнесе, въззивният съд установил, че на 25.05.2022 г. страните по делото сключили договор за издръжка и гледане, по силата на който И. Ц. Т. е прехвърлил на К. И. А. и М. Х. В.-А. собствеността върху апартамент и гараж, находящи се в [населено място], заедно с прилежащите към имотите идеални части от правото на строеж в сградата и правото на собственост върху поземления имот, в който са построени обектите, срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката му, като осигурят на ищеца пожизнено спокоен живот, какъвто е водил досега. Съдът установил, че съконтрахентите са поддържали контакт, но той се е свеждал до редки срещи. И. Т. посещавал заведение, в което К. А. е съдружник, и не заплащал за консумираната храна. От месец януари 2023 г. за прехвърлителя поела грижи жена, наета от брат му, а от септември същата година прехвърлителят се е преместил и да живее при майка си, като наетата от брата на ищеца жена продължила да полага грижи за двамата. К. и М. А. са придружавали И. Т. в болници и лаборатории във връзка с урологичен проблем, но това се е случило преди сключване на договора, а с него е постигната уговорка за бъдещи грижи, а не за вече сторени такива. По време на действие на договора прехвърлителят сам е заплащал свои консумативни разходи. Съдът изложил правни съображения по приложението на чл. 87 ЗЗД - че изпълнението на договора за гледане и издръжка предполага ежедневни грижи, то трябва да се изпълнява постоянно, непрекъснато и системно. Съдът посочил, че в случая някои от задълженията по договора са изпълнявани през първите месеци след сключването му, но впоследствие договорът не е изпълняван изцяло; няма и трансформация на непаричното задължение в парично. Съдът приел още, че страните по договора са имали своите морални и етични съображения за сключването му, но не са успели да ги облекат в подходящата юридическа форма. Спорадичните и редки срещи между съконтрахентите не представляват изпълнение на договора за гледане и издръжка; Касаторите не са поставили правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. В касационната жалба и в изложението са изложени съображения за това кои са релевантните факти и как следва да бъдат установени по делото; дори няма надлежно заявени касационни доводи по см. на чл. 281 ГПК. Както е разяснено в ТР № 1-2009-ОС ГК ТК ВКС, в изложението към касационната жалба следва да се посочи ясно и точно правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да го формулира или извлече от съдържанието на касационната жалба. Върховният касационен съд може единствено да го конкретизира или преформулира. Няма никакви съображения и за наличие на някои от допълнителните условия, визирани в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, което само по себе си е също достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Излагането на касационни доводи по см. на чл. 281 ГПК също не представлява поставяне на правен въпрос, така, както е изяснено в ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на съдебноделоводни разноски, като в отговора сочи, че е представил списък по чл. 80 ГПК. Такъв няма, липсват и доказателства за сторени разноски, поради което молбата се явява неоснователна. Мотивиран от горното, съдът