Определение № 48 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 187/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е образувано по касационна жалба подадена В. Ц. И. и В. В. И. срещу решение от 04.11.2010 г. по гр. д. № 275/2010 г. на окръжен съд М. в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите ревандикационен иск за 20.2 кв. м., съставляващи част от имот, съставляващ пасище с площ от 1751 кв. м., съставляващо имот № 109066, в землището на[населено място] и е отхвърлен иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконно построеното върху същата. Ответникът по касация не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо г. о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения: Предмет на делото е иск за собственост на част от недвижим имот с данъчна оценка за целия имот 78.80 лв., по данни от прието удостоверение издадено на 01.09.2009 г. от [община]. Искът по чл. 109 ЗС е оценяем и има за предмет защита на същата площ от 20.2 кв. м. от имота, върху които се твърди, че е извършено застрояване без основание. Цената на този иск също е на стойност под 5000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията му след изменението с ДВ бр. 100 от 21.12. 2010г., на обжалване пред ВКС не подлежат въззивните решения с обжалваем интерес до 5000 лв. В случая обжалваемият интерес и по двата обективно съединени иска е с цена под 5000 лв. Това е основание по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за връщане на касационната жалба като недопустима и прекратяване на образуваното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.