Определение № 5208 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2025 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. К. Х. от [населено място], обл. Плевен подадена чрез пълномощника си Р. Д. Д. (дъщеря), против определение № 1290/02.04.2025 г., постановено по адм. дело № 913/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен (АС – Плевен), с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 1232/27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 913/2024 г. по описа на същия съд. В частната жалба са изложени пространни оплаквания, без да се сочат конкретни доводи за наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното определение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока, посочен в обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определение № 1232/27.03.2025 г., по адм. дело № 913/2024 г. по описа на АС - Плевен, е постановено по реда на чл. 135, ал. 2 от АПК. Решаващият състав е преценил че делото не му е подсъдно, прекратил е производството и го е изпратил на надлежния съд Районен съд - Никопол. Срещу това определение е подадена частна жалба, която е оставена без разглеждане с определение № 1290 от 02.04.2025 г. по адм. д. № 913/2024 г. по описа на АС - Плевен. В мотивите на обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, съдът е посочил, че определение №1232/27.03.2025г. не е от категорията актове, подлежащи на съдебен контрол, тъй като не прегражда развитието на делото и касае разрешаване на въпрос във връзка с подсъдността. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. С определение № 1232/27.03.2025 г., постановено по адм. д. № 913/2024 г. по описа на АС-Плевен не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, доколкото с него не се препятства провеждането на съдебно производство по търсената от жалбоподателката защита на нейните субективни права, а единствено делото е било изпратено на друг съд, който се явява компетентен съобразно правилата на родовата и местна подсъдност. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК и в случаите изрично посочени в закона. С изричната законова разпоредба на чл. 135, ал. 8 АПК е предвидено, че определенията постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение