Определение № 226 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 258/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на Р. Н. Д. срещу определение № 569 от 24.08.2022 г. по ч.т.д. № 702/2022 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане определението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 252 от 03.06.2022 г. по т.д. № 175/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е прекратено като недопустимо производството по предявените от частния касатор в условията на евентуалност три иска с правно основание чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуващи, евентуално нищожни или недопустими обстоятелства, вписани по партидата на ответното дружество, и е прекратено производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес. За да постанови този резултат, въззивният състав е посочил, че вписаните обстоятелства се отнасят до решения на едноличния собственик на капитала на дружеството, с което ищцата е освободена като управител на същото, сключеният с нея договор е прекратен и е назначен нов управител до провеждане на конкурс за заемане на тази длъжност, като в тази хипотеза нормата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ изисква да се аргументира правен интерес от предявените искове. Посочил е, че тази преценка е винаги конкретна и обусловена от твърдения за засегнати реални права на ищеца и вида на търсената защита, както и от възможността като последица при успешното провеждане на исковото производство да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца, което в случая не може да се осъществи, с оглед разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ съгласно която заличаването няма обратно действие, а уважаването на предявените искове няма за правна последица възстановяване на ищцата на длъжността управител – целта, която същата поддържа, че иска да осъществи. Мотивирано е също така, че решението на съда по чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не включва преценка за целесъобразност, доколкото обратното би означавало едно трето лице да има правна възможност за ревизия на решение на едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Прието е още, че по партида на дружеството са налице последващи вписвания относно управителя на дружеството, което обуславя прекратяване на правното действие на атакуваното от ищцата вписване и е допълнително основание за отпадане на правния й интерес от заведените искове. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: „1. Единствено лицата, притежаващи право на собственост в едно капиталово търговско дружество, ли разполагат с активна легитимация и правен интерес да предявят иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство?“, „2. Налице ли е възможност да бъде заличен вписан нов управител по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ при уважаване на иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство?“ и „3. Налице ли е правен интерес за управител на дружеството, който въвежда твърдения за незаконосъобразното си освобождаване и за нищожно или недопустимо вписване, респективно за вписване на несъществуващо обстоятелство, да предяви иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ?“. Страната поддържа основания по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, като по отношение на първи и трети въпрос поддържа противоречие с възприетото в решение № 174/05.02.2021 г. по т.д. № 1748/2019 г. на ВКС, II т.о. По втория въпрос счита, че въззивният съд го е разрешил по начин различен от възприетото с определение № 127/18.02.2013 г. по ч.гр.д. № 684/2012 г. на ВКС. Алтернативно, поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С изложението, частният касатор е дал отговор на въпросите в контекста на защитната си теза. В тази връзка е изложил съображения, че макар и да не е съдружник в дружеството, освобождаването й като управител е накърняване на гарантирано от закона право, произтичащо от договора за управление, а чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда един широк кръг от правни субекти, имащи правен интерес от атакуване на съответното вписване, като признаване на същото за нищожно, недопустимно или несъществуващо би рефлектирало благоприятно в правната й сфера, доколкото опитът за отстраняването й от длъжност не би породил правни последици и би бил признат за незаконосъобразен. Не споделя аргументацията за невъзможност да изпълнява дейността си като управител, твърдейки, че единственият случай, в който това би било така е предходно разрешаване на спора между страните с влязло в сила съдебно решение относно действителния управител. Посочва с арг. от чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ, че признаването на освобождаването й като управител за незаконосъобразно би се простряло за в бъдеще върху последващи вписания на същите обстоятелства в Търговския регистър. Други доводи не са развити. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така възприетата дефинитивност на общото основание първият формулиран въпрос не отговаря на общата предпоставка, тъй като не е свързан с решаващите изводи на състава. Въпросът за активната легитимация и правният интерес да се предяви иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, не е признат единствено на лицата, притежаващи право на собственост в едно капиталово търговско дружество. Напротив, посочено е, че преценката следва да се извърши конкретно и за всеки отделен случай, кумулативно обусловено от твърденията за засегнати реални права на ищеца, вида на търсената защита и от целения правен резултат, които предвид конкретно изложените в исковата молба обстоятелства и заявения от ищцата петитум са отречени. Въззивният съд е разглеждал конкретния правен интерес на страната от предявяване на иска, като не е приемал нещо различно от очертаната от частния касатор хипотеза в приложената от същия практика. В представеното решение № 174/05.02.2021 г. по т.д. № 1748/2019 г. на ВКС, II т.о., е обоснован идентичен общ извод, като решението се явява неотносимо към настоящия случай, тъй като с него се разглежда хипотеза на недопустимо исково производство по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ заради липса на правен интерес от ищеца - освободен управител поради влязло в сила решение, с което е признато за несъществуващо първоначалното му вписването като такъв. Вторият въпрос e общ, хипотетичен и не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за липса на активна процесуална легитимация на ищеца да предяви иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Независимо от това, соченото от касатора Д. определение № 127/18.02.2013 г. по ч.гр.д. № 684/2012 г. на ВКС е неотносимо към случая изобщо, тъй като не разглежда поставения от страната въпрос, доколкото с него е разгледан иск по чл. 27 ЗТР /сега – чл. 27 ЗТРРЮЛНЦ/, а не такъв по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, т.е. съвсем различна хипотеза. Допълнително, с определението на ВКС не е допуснато касационно обжалване по поставения въпрос относно конкуренцията между исковете по чл. 27 и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, поради което липсва конкретика, от която да се обоснове извод за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дори и въпросът да беше приет за релевантен. Третият въпрос отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК и дсъставлява общо основание. Липсват, обаче, валидно осъществен допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с представеното решение № 174/05.02.2021 г. по т.д. № 1748/2019 г. на ВКС, II т.о. Цитираното определение е неотносимо към разглежданата хипотеза. В тази връзка касаторът е поддържала допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице същото, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В тази връзка касаторът Д. не е изложила никакви допълнителни аргументи, извън цитиране на посочената норма и възпроизвеждане на текста на тълкувателното решение. Освен това по този въпрос е налице константна съдебна практика – решение № 234/23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на I т.о. на ВКС и решение № 311/06.02.2019 г. по т.д. № 274/2017 г. на II т.о. на ВКС, която е и цитирана от въззивния съд в обжалваното определение и която изцяло се споделя от настоящия състав, което изключва предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният касатор обосновава правния си интерес от предявените искове с нарушаване на сключен договор за управление, т.е. с нарушено мандатно облигационно правоотношение, което обуславя правен интерес от друг вид защита, различна от тази по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно. Такива са дължими в размер на сумата 1400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2022 г., чието заплащане се удостоверява в договора. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение