Определение № 3430 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3891/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. И. като пълномощник на П. Д. С. срещу въззивно решение № 419, постановено на 18.04.2024 г. по в. гр. д. № 351/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за уважаване на предявените срещу касатора от „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК и чл. 86 ЗЗД, като същият е осъден да заплати на дружеството сумата от 24 624 лв., представляваща паричната равностойност на употребявано метално фасадно скеле, състоящо се съгласно приемо-предавателен протокол от 03.09.2018 г. от Н-рамки-278 бр.; диагонали- 260 бр.; хоризонтали-520 бр.; метални поцинковани пътеки-400 бр.; стълби-10 бр.; пети-100 бр.; анкерни връзки-100 бр.; жабки-100 бр.; метални палети за Н-рамки-8 бр.; метални палети за пътеки-8 бр.; предпазни дъски-280 бр., заедно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното й изплащане. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „следва ли въззивният съд да обсъди аргументите и доводите на ответника, да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК и да основе решението си върху приетите от него за установени факти и върху закона“, като се сочи противоречие с тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 93/27.10.2016 г. по т. д. № 1882/2015 г. на ВКС, първо т. о.; 2. „какво е значението за отношенията между страните и каква е доказателствената стойност на приемо-предавателен протокол, с който е удостоверено, че собственото на ответника скеле е ползвано за извършване на ремонт и същото е собственост на управляваното от ответника дружество“. С този въпрос е обосновано поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 3. „може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни“, като се твърди противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и решение № 493/5.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС, първо г. о. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен предявения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС в установителната му част и е отхвърлен в осъдителната. Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск за присъждане на паричната равностойност на процесната вещ. Ищецът е претендирал тази равностойност в случай че ответникът не може да предаде владението й защото вещта не се намира при него или е повредена или унищожена. Решаващите изводи на въззивния съд са направени въз основа на приетото, че възможността да се търси равностойността на вещта е обусловена от положителното установяване на обстоятелството, че същата не е налице, с което се отрича и един от елементите, предпоставящи уважаването на иска за ревандикация. По делото е установено, че на 01.06.2022 г. при оглед на военен обект фар – Ш. са открити части от скеле, предадени от представител на Военно формирование * на ответника, в качеството му на представител на „Ню пауър Груп“ ЕООД с приемо-предавателен протокол от 10.08.2022 г. /метални поцинковани пътеки-254 бр.; Н-рамки-193 и 8 бр.; хюнебек-4 бр.; метална стълба-9 бр.; страници-138 бр.; метална пета-52 бр.; метална жабка-14 бр.; анкерна връзка-43 бр./. Използваното от ответника скеле за ремонт на военния обект е процесното, собственост на ищеца, което разполага с паспорт за фасадно скеле. На обект „Ф. комплекс Ш.“ процесното съоръжение е занесено по нареждане на ответника без съгласието на собственика. Този извод е направен въз основа на показанията на свидетеля Х., който през месец март 2022 г. го е превозил до фар Ш.. Безспорно е установено, че вещта е използвана на този обект, както и че части от нея, които са намерени от служители на Военна полиция при огледа на 1.06.2022 г. са предадени на ответника. Във въззивното решение са изложени съображения, че уважаването на иска е обусловено от установяване на обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца на движима вещ, както и че нейното предаване е невъзможно, тъй като същата не се намира у него. Въз основа на събраните доказателства е прието за установено, че собственото на ищцовото дружество скеле е изнесено по нареждане на ответника от склада, където е съхранявано и е превозено до обект фар – Ш., на който същият се явява изпълнител на строително-монтажни работи. Към 01.06.2022 г. е установена като налична само част от съоръжението, като тя е предадена на С. в периода 7.08.-10.08.2022 г. Единствените елементи, които не се съдържат в скелето, закупено от ищеца с фактурата от 2018 г. са 4 бр. метални хюнебек с височина от 180 см., които са добавени /отделни елементи могат да бъдат подменяни според експертизата/. Достъп до наличната част не е осигурен с оглед изготвяне на експертизата. Невъзможно е да бъде установено местонахождението на процесното скеле, т.е. дали същото съществува във вида, в който е закупено, погинало ли е изцяло или частично, укрито ли е или е отчуждено. Обсъдено е възражението на касатора, че е притежавал скеле, различно от процесното, като е прието, че същото не е доказано. Анализирани са показанията на свидетелите И. и К., като същите са счетени за житейски нелогични и вътрешно противоречиви, поради което не са кредитирани. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият процесуалноправен въпрос, обобщен се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните. Съдът е длъжен да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях. В случая в обжалваното решение се съдържат изводи за всички обстоятелства, които имат значение за разрешаване на спора, както и обсъждане на доводите и възраженията на ответника - касатор. Изложени са и подробни съображения по тези доводи. Третият процесуалноправен въпрос е относим към тезата на касатора, че въззивният съд не е обсъдил представените от него писмени доказателства, установяващи, че ищецът е ползвал процесното скеле на друг обект. Договорът за възлагане на обществена поръчка, сключен между ищеца и [община] за извършване на ремонт на ДГ „З.“, [населено място], приложената към същия количествено-стойностна сметка за строително-монтажните работи и допълнителното споразумение към договора, сами по себе си не могат да доведат до заключение, че за извършването на тези работи дружеството е използвало процесното скеле. Освен това самата преценка на доказателствата не може да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК. Поставеният в изложението втори въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на посочената норма, тъй като има отношение към правилността на изводите на съда. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания. Ответникът по касационна жалба не е заявил претенция за разноски в касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение