Определение № 46 от 11.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 260/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба от касатора „Ири Трейд“ АД, [населено място] за изменение на определение № 60660 от 22.12.2021г. по настоящото т. дело № 260/2021г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за присъдените разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Поддържа становище, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер 3 540 лв. е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото и минималния размер съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че възнаграждението е платено за процесуална защита за цялото касационно производство, а не само за фазата на допускане на касационно обжалване. Моли определението да бъде изменено в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение бъде намалено до размера, определен по чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 2 427 лв. Ответникът „Естрой“ ООД, [населено място] оспорва молбата по чл. 248 ГПК и поддържа становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на касационното производство. Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: С определение № 60660 от 22.12.2021г. по настоящото т. дело № 260/2021г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 998 от 13.05.2020г. по т. дело № 5167/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 15 състав, с което е потвърдено решение № 418 от 05.03.2019г. по т. дело № 8333/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав в частта, с която ответникът „Ири Трейд“ АД е осъден да заплати на ищеца „Естрой“ ООД следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД /грешно посочено чл. 226, ал. 1 ЗЗД/ сумата 69 131,10 лв. с включен ДДС - възнаграждение по договор за строителство от 16.06.2008г. и анекс № 1; законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2015г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 21 094,62 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.12.2012г. до 23.12.2015г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 599,05 лв. – направени разноски съобразно уважената част от исковете, както и в частта, с която е отхвърлено възражението на „Ири Трейд“ АД за заплащане на сумата 30 270,29 лв., представляваща договорна неустойка по чл. 9.1 от договора за строителство от 16.06.2008г. за забавеното изпълнение на ищеца. С посоченото определение „Ири Трейд“ АД е осъдено да заплати на „Естрой“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 540 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. С оглед обжалваемия интерес по делото, възлизащ на 90 225,72 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение за едно инстанционно производство, определен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер 3 236,77 лв., а съобразно чл. 9, ал. 3 от наредбата за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство минималното възнаграждение е в размер 2 427,58 лв. Неоснователно е искането на касатора, основано на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г., тъй като в настоящия случай предметът на договора за правна защита и съдействие обхваща цялото касационно производство и не е ограничен до депозиране на отговор на касационната жалба и следователно не е налице визираната в посочената разпоредба хипотеза. Направеното искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК също е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Фактическата и правна сложност на делото като критерий за преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, произтича от спецификата на всеки отделен случай и зависи от вида на заявената претенция, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия. Настоящият съдебен състав, като взе предвид предмета на спора, възраженията на ответника по предявените искове, спорните пред въззивната инстанция факти и обстоятелства, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, оплакванията в касационната жалба, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване и възраженията на ответника в отговора на касационната жалба, приема, че договореното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, поради което не е налице основание за неговото намаляване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК