Определение № 257 от 20.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1885/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Екосорт Горна Оряховица“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 125 от 28.04.2020г. по в.т.д.№ 327/2019г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д.№ 135/2018г. на Великотърновския ОС. С последното са отхвърлени основаните на договор № 43 от 18.08.204г. за възлагане на обществена поръчка с предмет предоставяне на услуги по предварително третиране на битови отпадъци, и предявени като частични искове срещу [община] за заплащане на: 1/обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение на общината като възложител в количествено отношение на задължението за предоставяне на договорените количества битови отпадъци /до 20 000 тона на годишна база/ за сепариране от ищеца в сепариращата инсталация в землището на [населено място]: 25 100 лева разходи по изграждане и въвеждане в експлоатация на сепарационната инсталация; заплатени възнаградителни лихви по договори за заем - 300лв.; изплатени трудови възнаграждения и осигуровки на работници и служители на ищеца- 100лв., всичките претендирани за периода 01.08.2015г. до 04.04.2018г.; 2/обезщетение за пропуснати ползи от същото неизпълнение: 25 500лв. разлики в получено възнаграждение по договора и приходи от продажби на рециклируеми материали за периода 10.11.2015г.-04.04.2018г.; 3/неустойка по чл.10,ал.2 от договора за периода 10.11.2015г.-09.11.2017г. - 25 500лв. Касаторът се позовава на неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК иска отмяната му и уважаването на предявените частични искове. Поддържа, че въззивната инстанция не е тълкувала клаузите на договора в съответствие с правилото на чл.20 ЗЗД. Оспорва правилността на изводите на апелативния съд, че в договора не е уговорено точно количество отпадъци, които общината се е задължила да предостави за третиране на изпълнителя като посочва, че уговореното количество е в размер „на до 20 000 тона годишно”. Оспорва правилността на констатациите, че общината не е била задължена да доставя на ищеца цялото количество генерирани отпадъци на нейната територия. Твърди, че изводът, че възложителят може да доставя на трети лица битови отпадъци, независимо от факта, че не са достигнати и не са доставени на „Екосорт Горна Оряховица“ отпадъци до размера на уговорените 20 000 тона годишно, лишава от смисъл обществената поръчка. Аргументира, че ако на изпълнителя не е гарантирано получаването на генерираните на територията на общината отпадъци, за него няма интерес от участие в поръчката и от закупуване и израждане за собствена сметка на инсталация за сортиране на отпадъци, каквото вменено с договора задължение той е изпълнил. Изразява несъгласие с извода, че няма уговорено минимално количество, което общината да доставя на изпълнителя. Изложени са и съображения за нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, постановена във връзка с разпоредбата на чл.20 ЗЗД и с практиката, съгласно която съдът следва да изложи собствени мотиви по спора. Цитирани са Постановления на Пленума на ВС и съдебни решения на ВКС. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил доводите на въззивника за: тълкуване на спорните клаузи от договора във вр. с разпоредбата на чл.15 ЗОП-отм.; за недопустимост да бъде откривана нова обществена поръчка със същия предмет, без това обстоятелство да е обявено при откриване на процесната обществена поръчка; за тълкуването на задълженията на възложителя по отношение обема на отпадъците, изведени от единичната цена на услугата и размера на предоставената при сключването на договора гаранция; за наличието на неустоечната клауза на чл.10,ал.2 от договора за неизпълнение на задължението за доставка на количество отпадъци, каквато неустойка твърди, че не би била уговорена, ако такова задължение липсва. В писмен отговор [община] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е подложила на анализ уговорките в чл.1,ал.1 от договора - възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да предостави услуги на [община] по предварително третиране на смесени отпадъци, генерирани на територията й преди тяхното депониране и разпоредбата на чл.1,ал.2 - дейностите включват предварително третиране на до 20 000 тона на година отпадъци чрез сепарирането им на инсталацията-собственост или наета от изпълнителя. На преценка е подложена и разпоредбата на чл.7,ал.2 от договора, от раздел Задължения на възложителя, съгласно която, общината следва да осигури за своя сметка и организация транспортирането и постъпването на входа на площадката на сепарационната инсталация на дневно количество битови отпадъци. Мотивирала е, че при тълкуването на договора не се установява да е договорено точно количество на отпадъците, които общината се задължава да предоставя за третиране на ищцовото дружество; че отсъства клауза, съгласно която, общината се е задължила да доставя само на изпълнителя цялото количество отпадъци, генерирани на територията й; че няма и уговорено минимално количество. Счетено е, че тълкуването на израза в чл. 1, ал. 2 от договора "до 20 000 тона" води до извод, че с него се поставя предел в количествено отношение, но не се въвежда задължение за ответника да предоставя това количество. Съображения за тази констатация са изведени и от заключението на експертизата, че през нито една година от действие на договора, общината не е реализирала от територията си по 20 000 тона отпадък годишно - за първата година –ноември 2015-ноември 2016г. количеството отпадък е 11 627, 44 тона, а за втората година /заедно с доставеното количество в Регионалното депо/ - 13 777, 92 тона. Обстоятелството, че в предмета на обществената поръчка, предхождаща сключването на договора е посочено, че тя е обявена за предварително третиране на около 20 000 тона на година смесени битови отпадъци, е прието за недоказващо уговорка за точно количество, което възложителят да доставя по договора. Мотивирано е, че обществената поръчка е обявена за предварително третиране на около 20 000 тона на година смесени битови отпадъци, от което следва, че в нейния предмет е заложено приблизително количество отпадъци за преработка, с оглед осигуряване на технически възможности на изпълнителя да поеме това количество и с оглед определяне прогнозната стойност на поръчката. Обсъдено е, че в приложените към обществената поръчка документи не е предвидено, че възложителят се задължава да осигурява и доставя точно определено количество битови отпадъци за преработване. При изводите, че не е възникнало твърдяното от ищеца задължение на общината да достави цялото количество смесени отпадъци, събрани на нейната територия до размер на 20 000 тона годишно, на което са основани претенциите за заплащане на обезщетение от това неизпълнение /загуби и пропуснати ползи/, и не е налице пълно или частично неизпълнение на договора от страна на ответника, е счетено, че на това основание исковете подлежат на отхвърляне. Искането за допускане на обжалването не може да бъде уважено: В изложението не е поставен изобщо въпрос и то с правна характеристика съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Формулирането на такъв въпрос е задължение на касатора, а в случая в изложението са въведени единствено оплаквания на неправилност, които са релевантни само за втората - факултативна фаза от касационния контрол. Касаторът не посочва по кой правен въпрос, включен в предмета на спора, произнасянето от въззивната инстанция е обусловило изхода на делото при твърдяното противоречие с цитираната практика. При доводите си, основани на чл.15 ЗОП-отм., касаторът не държи сметка, че определянето на прогнозната стойност на обществената поръчка има основно за цел да бъде определен редът за възлагането й - чл.15,ал.2. При довода си за предоставяне на отпадъци към новоизградената регионална система за отпадъци в област Велико Търново, в която система участва и [община], касаторът не съобразява задължението на кмета на общината по чл.18, ал.2, т.8 от Закона за управление на отпадъците и за задължението на общината да участва в регионална система за управление на отпадъците, състояща се от регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци /чл.23 и сл. от същия закон/. При този изход на производството касаторът дължи на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора-адвокатско възнаграждение сумата 2 250лв., чието заплащане е установено с приложени доказателства. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т.о.