Определение № 50656 от 09.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2340/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ц. М.“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 959 от 10. 08. 2021 г. по в. гр. д. № 885/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение № 260016 от 13. 01. 2021 г. по гр. д. № 521/2019 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу Ц. Д. И. за заплащане на обезщетение за причинени при ПТП на 20. 01. 2019 г. имуществени вреди за разликата над уважения размер от 14 476 лв. до пълния предявен размер от 51 180, 68 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът излага оплаквания за неправилност на изводите на решаващия състав на апелативния съд, основани на заключението на автотехническата експертиза, че тъй като разходите за отстраняване на щетите на собствения му автобус надвишават пазарната стойност на МПС, то възстановяването на последното в състоянието преди ПТП е икономически неизгодно и обезщетението за причинените имуществени вреди на ищеца следва да се определи с оглед пазарната цена на автобуса, като при приложение на Наредба № 24/2006 г. на КФН му се присъди обезщетение в размер на 75 % от тази цена. Моли решението да бъде отменено. Касаторът твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси, за които твърди, че са значими за изхода на спора: „1. Следва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе в решението си по всички въведени с въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение, включително и по тези от тях, които приема за неоснователни, като изложи надлежни аргументи за тяхната неоснователност?; 2. Има ли задълженията съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?; 3. Допустимо ли е в производството по иска по чл. 45 ЗЗД, при определяне размера на имуществените вреди, настъпили за увредения в резултат на вредоносното действие, водещ мотив на съда да бъде не пазарната оценка на щетите, а преценката доколко целесъобразно от икономическа гледна точка би било възстановяването на увреденото имущество във вида му преди увреждането?“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд е разрешил поставените въпроси по т. 1 и 2 в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с решение № 36 от 19. 02. 2018 г. по гр. д. № 3244/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 147 от 31. 07. 2018 г. по т. д. № 1715/2017 г. на ВКС, II т. о., втори въпрос – в противоречие с решение № 217 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. Последният въпрос касаторът въвежда по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се позовава на значението му за точното приложение на закона. Поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация, тъй като въззивният акт е очевидно неправилен. Ответникът Ц. Д. И. не е депозирал отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните липсва спор, че на 20. 09. 2019 г. е възникнало ПТП с участието на тролейбус на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, [населено място], управляван от Ц. Д. И., и автобус „Мерцедес 0350“, с рег. № Вр 3267 СА, собственост на ищеца; на ищеца е изплатено обезщетение в общ размер от 13 274, 08 лв. от застрахователя „ЗК Евроинс“ АД по щета, образувана във връзка с увреждането на собствения му автобус. Установил е въз основа на заключението на автотехническа експертиза, че ПТП е настъпило след спиране на тролейбуса поради откачане на токоприемниците му и оставане без захранване, при което е заел цялата ширина на платното, и при удар с предна челна част на описания автобус, движещ се с 50 км/ч, в дясната половина на тролейбуса; двете ППС са получили увреждания, като основните на автобуса са в неговата предна челна част, кабина и предна дясна странична част. Решаващият състав на апелативния съд е формирал извод, че ответникът е имал противоправно поведение – нарушил е правилата за движение, като е навлязъл в насрещното платно и не е използвал светлоотразителен триъгълник, с което е причинил ПТП, при което са настъпили вреди на автобуса, собственост на ищцовото дружество, в причинно-следствена връзка с поведението му. По тези съображения е счел, че следва да се ангажира отговорността на ответника за непозволено увреждане. По отношение на причинените имуществени вреди съдът е счел, че следва да се съобрази експертното заключение на вещото лице по цитираната експертиза, съгласно което пазарната стойност на автобуси от същата марка и модел, съпоставими по възраст и изминати километри с процесния автобус, е 37000 лв., както и становището на вещото лице, основано на използваната Методика към Наредба № 24/2006 г. на КФН, че тъй като щетата /причинените на автобуса вреди/ надхвърля пазарната му стойност е абсолютно икономически неизгодно да се възстановява автобуса във вида преди ПТП. Възприел е и експертното мнение, че при съобразяване на годните за втора употреба части, щетата следва да се определи в размер на 75% от пазарната стойност на процесния автобус или в размер на 27 750 лв. Направил е извод, че с оглед заплатеното от застрахователя на ищеца обезщетение за причинените имуществени вреди вследствие ПТП в размер на 13 274, 08 лв., ответникът – пряк причинител на увреждането следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за тези вреди в размер на 14 476 лв. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. По първите два въпроса в изложението на касатора относно задълженията на въззивния съд да обсъди в решението си доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които цитираното от касатора и служебно известните на състава – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Тази съдебна практика е съобразена от въззивния съд, с оглед на което поставеният процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В обжалваното въззивно решение, след подробна преценка на доказателствата по делото, са формирани изводи по доводите и възраженията на страните във връзка със съществуването на спорното материално право. В частта им досежно установяване и оценката на причинените имуществени вреди вследствие увреждането на собствения на ищеца автомобил при ПТП, мотивите на въззивното решение обективират установеното от експерта, че процесният автомобил е увреден до такава степен, че възстановяването му в състоянието преди ПТП е технически възможно, но икономически неизгодно, тъй като стойността на необходимите части, детайли и системи и на труда за ремонта му /52 694, 22 лв./ надхвърля пазарната му стойност от 37 000 лв. Не е налице отказ на въззивния съд за обсъждане на доводите на ищеца въззивник и на събраните по делото доказателства относно имуществените вреди, а невъзприемане на тезата на ищеца, че вредите следва да се определят въз основа на установените по делото разходи за възстановяване на автобуса, а не с оглед пазарната му стойност към момента на ПТП. Що се касае до правилността на изводите на въззивния съд относно установяване и оценяване на имуществените вреди вследствие ПТП, то тя не би могла да бъде преценявана в производството по чл. 288 ГПК. По последния релевантен за изхода на делото въпрос не е налице въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В постоянната практика на ВКС се приема, че в случаите на тотална щета, а именно когато е установено, че процесното МПС е увредено до степен негодност за ползването му, като е налице техническа възможност за възстановяването му, но това е икономически нецелесъобразно – стойността на новите части и на труда за ремонта му надхвърлят неговата пазарна стойност към датата на ПТП, то определящи за имуществените вреди на ищеца и размера на обезщетението за тези вреди са пазарната цена на автомобила към посочения момент и стойността на запазените и годни за ползване части на автомобила, която подлежи на приспадане от пазарната цена. В случая, като е възприел заключението на автотехническата експертиза за икономическа неизгодност на възстановяването на процесния бракуван автомобил с оглед обстоятелството, че стойността на ремонта му превишава пазарната му цена, и е определил размера на обезщетението за причинените имуществени вреди на ищеца – собственик на увредения автобус в размер на 75 % от пазарната му стойност съобразно запазените и годни за втора употреба части, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, по отношение на която не е обоснована необходимост от промяна или осъвременяване, което изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Без значение е обстоятелството, че при определяне на оценката на имуществените вреди експертът се е позовал на Методиката към Наредба № 24/2006 г., в частност на определянето на обезщетението при тотална щета, доколкото в методиката е използван идентичен на установения в практиката на ВКС критерий за наличието на тотална щета, а именно когато стойността на ремонта надвишава пазарната стойност на автомобила. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Това следва и от доводите на касатора при аргументиране на тезата за очевидна неправилност на въззивното решение, че в случая не следва да бъде прилагана Методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН /отм./, по които вече бяха изложени съображения във връзка с поставените въпроси. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение