Определение № 504 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4130/2022 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 18.05.2022г. по гр.д.№202/2022г. на ОС Русе, с което е уважен иск с правно основание чл.150 КТ. Жалбоподателят – „Интершип”ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е дадено разрешение на правни въпроси от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение и постановяване на решение с което да бъде уважени предявените искове. Ответникът - С. П. Д.,чрез процесуалния си представител в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е изпратил писмен отговор, в който се излагат съображения за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационна жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил „Интершип“ ЕООД да заплати на С. П. сумата 5541.84 лв., представляваща брутно възнаграждение за положен извънреден труд през периода 06.11.2017 г. - 01.06.2020 г., от която: за отчетен период 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г. - сумата 2422.88 лв. за 152 часа извънреден труд, за отчетен период 06.11.2018 г. – 05.11.2019 г. - сумата 1721.52 лв. за 108 часа извънреден труд, за периода 06.11.2019 г. – 31.05.2020 г. - сумата 1397.44 лв. за 88 часа извънреден труд, както 800 лева деловодни разноски. Прието е за установено, че в периода 06.11.2017г. – 01.06.2020г. С. П. е бил в трудово правоотношение с ответника „ Интершип“ ЕООД, като заемал длъжността “капитан на кораб”, с място на работа - моторен кораб, работел на пълно работно време, при сумарно отчитане - на 12 месеца, с основно трудово възнаграждение 1 400 лева и процент за прослужено време. Констатирано е, че съобразно сключения между страните трудов договор и Правилника за вътрешния ред в дружеството, работата на борда на кораба била организирана на две смени, по 12 часа, с работен цикъл приблизително 40 календарни дни. Съгласно чл.88 б ал.8 от КТК и чл.24 ал.3 от а Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, компенсирането на положения труд на борда на кораба извън нормалната продължителност се извършва с равен брой часове почивка на брега след репатрирането, но в рамките на отчетния период, а ако отчетният период завършва с полагане на труд на кораба и са останали неизползвани компенсационни почивки за същия период, те се заплащат като извънреден труд. От приетите по делото съдебна счетоводна експертиза и 3 допълнителни експертизи съдът е възприел втори вариант на последното експертно заключение, като се е обосновал, че следва да се прилага чл. 16а от Наредбата, според която разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като е без значение, че работодателят е заплатил нощния труд. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.28 ал.2 от Наредбата, според която заплащането на извънредния труд на член на екипажа се извършва съобразно КТ. Установено е, от Приложение № 5б от обобщеното заключение, че за отчетен период 06.11.2017 г. – 05.11.2018 г. ищецът е положил на 152 часа извънреден труд, който не е компенсиран и при ставка на час от 15.94 лв. му се дължи възнаграждение в брутен размер от 2422.88 лв., за периода 06.11.2018 г. – 05.11.2019 г. ищецът е положил 108 часа извънреден труд, за който му се дължи брутно възнаграждение от 1721.52 лв., и за периода 06.11.2019 г. – 31.05.2020 г. за 88 часа некомпенсиран труд му се дължи брутно възнаграждение в размер на 1397.44 По изложените съображения въззивната инстанция е приела, че претенцията като основателна и доказана следва да се уважи изцяло за сумата 5 541.84 лв., в брутен размер, в какъвто е претендирана. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК „Интершип“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: има ли право работникът, който е положил труд на борда на кораб извън нормалната продължителност да получи заплащане за този труд като извънреден при положения, че същият вече се е ползвал от правото си да използва полагащите му се компесаторни почивки. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно-основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалбане по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. В практиката на ВКС обективирана в ТД№8/2013г. ОСГК на ВКС и в постановени решения по реда на чл.290 ГПК. е застъпено становището, че при сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Понятието „извънреден труд“ е легално дефинирано в чл. 143, ал. 1 от КТ, като за такъв се посочва трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. Извънреден труд има в конкретен случай, за дадено лице, когато работникът работи в повече от установеното за него чрез трудовия договор, КТД или КТ. Сумираното работно време се установява в полза на работодателя за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда /чл.154а от КТ/, но изчисляването му се основава на продължителността, установена при подневното отчитане на работното време /чл.142, ал.1 от КТ/.Когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система на заплащане на труда. В тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи. Когато насрещните страни спорят относно дължимото и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в твърденията относно продължителността на работното време, неговото разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва да докаже пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с конкретните си твърдения. Независимо какви условия на работно време и почивки ще приеме съдът, ако установи, че с оглед приложимите за случая правила е положен извънреден труд и той е останал неплатен, ще следва да го присъди, на основание чл. 150 КТ. Въззивният съд е постановил решението си, в съответствие с така установената практика, която не е неправилна и не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК за да бъде коригирана същата. Не е налице и очевидна неправилност на решението. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника сумата 500 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът