Определение № 690 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 629/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от Г. М. Г. – баща и законен представител на малолетния ищец М. Г. М., и Г. М. Г. – А. – майка и законен представител на малолетната ищца М. Авриева М., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 26 от 06.01.2020 г. по в.гр.д. № 4372/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 12 състав, с което е потвърдено решение № 84 от 11.06.2019 г. по гр.д. № 191/2018 г. на Окръжен съд – Монтана за отхвърляне на предявените срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение от по 30 000 лв. за всеки ищец за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния дядо М. Г. М., настъпила при ПТП на 13.12.2016 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Твърди се, че независимо от установената по делото близка връзка между малолетните ищци и техния дядо, съдът неправилно е приел, че не е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя за понесените от внуците страдания от внезапната загуба. В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а и в отделно приложение, са поставени следните въпроси: 1. „За да има право на обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на дядо или баба, следва ли внукът да е бил издържан или икономически зависим от починалия; 2. За да има право на обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на дядо или баба, следва ли родителите на внука, който претендира обезщетение, да не полагат грижа за него, респ. са с отнети родителски права, или ограничени такива. Възрастта и работоспособността на родителите на лицето, претендиращо обезщетение, обуславящ фактор ли са при преценката дали на внука се следва обезщетение; 3. Следва ли починалият да е прекарвал дълго време, без прекъсване с няколко дни седмично, с внука, претендиращ обезщетение, за да бъде налице право на вземане на внука и 4. В какво се изразява понятието „изключително близки отношения” между починалия и лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на починалия и какви следва да бъдат тези отношения, за да е налице право на вземане“. По въпросите се сочи допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В жалбата е изтъкнато, че обжалваното решение е и очевидно неправилно и несправедливо. Ответникът по касационната жалба Застрахователна компания ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационен контрол, а по същество твърди правилност на обжалваното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима. За да постанови атакуваното решение, съставът на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на релевантните факти и доказателствения материал по делото, е приел за установено от фактическа страна, че: ищците са имали установени близки отношения с починалия им дядо М. Г. М., основани на взаимна обич; починалият бил много привързан към внуците си и в дните от седмицата, когато не е пътувал в чужбина /с оглед упражняваната професия/, е прекарвал много време с внуците си, купувал им подаръци, а внуците също били много привързани към своя дядо; независимо, че към момента на смъртта на дядо си ищците са били на възраст от три години, го помнят и тъгуват за него. За неустановено е прието смъртта на дядото на ищците да е оказала съществено неблагоприятно въздействие върху бита и начина на живот на ищците, и върху материалните възможности за отглеждането им. Съдът е приел, че ищците са имали изградени близки отношения със своя дядо и топла емоционална връзка, но в рамките на обичайните отношения между дядо и внуци, базирана на ежеседмично осъществявани, но ограничени по време и съдържание контакти. За неустановено е прието, че между ищците и починалият при произшествието техен дядо М. Г. М. са били изградени изключително близки отношения, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите отношения между дядо и внуци. За недоказано е счетено малолетните да търпят по-значителни от обичайните морални болки и страдания от внезапната загуба на дядо си. Установеното от фактическа страна, че ищците помнят дядо си и тъгуват да него, според въззивната инстанция не сочи на извод, че моралните страдания на малолетните внуци се отразяват чувствително и трайно на тяхното физическо и емоционално състояние, на техния бит и на възможностите им за справяне и функциониране, съобразно възрастта им – 3-годишни към 13.12.2016 г., когато е загинал дядо им. Апелативният съд е извел краен правен извод, че в конкретния случай не са налице търпени от ищците морални вреди от изключителен характер, подлежащи на обезщетяване съобразно възприетия критерий в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според даденото тълкуване, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 1 от задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., касаторът следва да формулира правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В мотивите към тълкувателното решение ясно е посочено, че този релевантен за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетото от фактическа страна, въз основа на събрани по делото и обсъдени доказателства. В случая, формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не удовлетворяват основната селективна предпоставка, тъй като не касаят тълкуване на конкретна правна норма. Въпросите са фактически, а от друга страна са израз на несъгласието на касационните жалбоподатели с формираните от апелативния съд изводи и в този смисъл са относими към правилността на обжалвания съдебен акт. Предвид липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, доводите за необоснованост и материална незаконосъобразност на въззивното решение обективно не могат да аргументират основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Не е налице основание за достъп до касация и на бланкетно поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Обжалваното въззивно решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно, тъй като при постановяването му е приложен съответният закон, съобразно неговия точен смисъл и задължителното за съдилищата тълкуване. Не е налице и явна необоснованост поради допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика. При този изход на делото, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение