Определение № 170 от 14.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 347/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД срещу определение № 361/03.12.2018 г. по в. ч. д. № 278/2018 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 1010/31.10.2018 г. на Окръжен съд Бургас по т. д. № 310/2018 г. за връщане на подадена от дружеството искова молба и прекратяване на производството, образувано въз основа на нея, като недопустимо.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд неправилно се е позовал на чл. 658 ТЗ, в който неизчерпателно са изброени правомощията на синдика. В чл. 718 ТЗ е уредено правомощие на синдика във фазата на осребряване да участва в продажбеното правоотношение, а щом синдикът може да сключи договор за продажба с присъщите му облигационен и транслативен ефект, то на по – голямо основание може да сключи предварителен договор, пораждащ само облигаторен ефект. Жалбоподателят счита, че към отношенията, възникващи между кредиторите, синдика и купувача по повод продажба на имущество от масата на несъстоятелността, са приложими общите правила на ЗЗД, които не изключват изрично това на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. При изложените доводи касаторът претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявената от него претенция с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следните въпроси:

1. „При определяне на правния интерес от търсената защита следва ли да се съобрази различието между фактическия състав на сделката за осребряване на имуществото на несъстоятелния търговец от тази на продажбите чрез таен и явен търг, които приключват с властнически акт на съда по несъстоятелността – постановление за възлагане?“

2. „Представлява ли продажбата чрез пряко договаряне по чл. 718 ТЗ способ за осребряване на имуществото на длъжника, при който синдикът сключва договор за продажба на имуществено право от масата на несъстоятелността и за който се прилага общия облигационен правен ред, т. е. нотариален акт за недвижим имот, при който продавач по сделката е синдикът?“

3. “Продажбата чрез пряко договаряне, регламентирана в глава „Четиридесет и шеста“ включва ли следните етапи: определяне на условията за извършване на продажбата от събранието на кредиторите, респ. от синдика, извършване на нова оценка на вещта или правото, даване на разрешение за продажба от съда по несъстоятелността, обявяване на продажбата, провеждане на преговори с потенциални купувачи, постигане на съгласие относно предмета, страните и цената т. е. сключване на предварителен договор, сключване на окончателен договор?“

4. „При уважаване на иска съгласно чл. 362 ГПК съдът следва ли да постанови решение, с което да замества окончателния договор, при условие, че ищецът – купувач изпълни свое поето насрещно задължение – заплащане на цената и ако той не изпълни задължението си съдът по искане на ответника не обезсилва ли решението?“

5. „Предвид характера на специалното исково производство по обявяване на предварителен договор за продажба за окончателен дори и да приключи с уважително решение накърнява ли се имуществото на длъжника – търговец в несъстоятелност, ако купувачът не престира дължимата по договора продажна цена. С постановяване на решението включително в частта за заплащане на цената постига ли се целта за осребряване на имуществото на длъжника?“

6. „Производството по чл. 19 ЗЗД спира ли се с откриване на производство по несъстоятелност и конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може ли да бъде предявен срещу дружество в несъстоятелност?“.

7. „С иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД реализира ли се преобразуващо потестативно право на страна в предварителния договор, който съдържа уговорки относно съществени на окончателния договор и обективират ли се тези договорки относно съществените елементи на сделката в случая, когато е осъществено пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ?“

Излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд и са разрешени в противоречие с практика на ВКС, а именно: определение № 25/10.01.2013 г. по гр. д. № 1235/2012 г. на ГК, III ГО, определение № 305/08.03.2004 г. по ч. гр. д. № 67/2004 г. на ТК, I ТО, определение № 276/14.04.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г. на ТК, I ТО. Евентуално въпросите ще допринесат за точното прилагане на закона и развитие на правото. В изложението сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК за достъп до касация, мотивирано с твърдение за нарушение на основни съдопроизводствени правила от страна на въззивния съд.

Ответникът по частната касационна жалба „Авес - 94“ АД /н./, чрез синдик М. В., я оспорва като неоснователна и поддържа, че постановеното от Апелативен съд Бургас определение е законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставки за допускането му до касация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение на Апелативен съд Бургас е потвърдено определение № 1010/05.07.2019 г. по т. д. № 42/2019 г. на Окръжен съд Бургас за връщане на подадената от „БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД срещу „Авес – 94“ АД /н./ искова молба, обективираща претенция с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение имоти и оборудване от масата на несъстоятелността, при изложени фактически твърдения, че е налице предварителен договор, сключен в резултат на дадено от съда по несъстоятелността разрешение за пряко договаряне и съгласие от събранието на кредиторите имотите и оборудването да бъдат продадени от синдика на „БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД за сума в размер 2 090 000 лв. От въззивния съд е съобразено, че осребряването на имущество на обявен в несъстоятелност търговец се подчинява на специалните правила, регламентирани в Глава 46 на ТЗ. Направено е позоваване на чл. 714л, ал. 4 ТЗ и е формиран извод, че синдикът на този етап от производството по несъстоятелност действа като законово овластен изпълнителен орган подобно на съдебния изпълнител в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК. В мотивите на атакуваното определение е посочено още, че сред визираните в чл. 658 ТЗ правомощия на синдика не е предвидено такова за сключване на предварителни договори във фазата по осребряване на имуществото. Разпоредбите, регламентиращи начина на осребряване, са счетени от въззивния съд за императивни, поради което е отречена възможността да бъдат сключвани сделки извън изрично предвидения ред, тъй като това би се явило в противоречие с принципите и целите на института по несъстоятелност.

Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.

Въззивното определение не страда от такъв съществен порок, който да бъде констатиран prima facie без проверка на правилността му. То не е постановено при приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито въз основа на несъществуваща правна норма, нито е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Първите два въпроса и въпрос номер седем, посочени в изложението на касационни основания, нямат характера на правни такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е изяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Решаващият мотив на въззивния съд не касае процесуално правен въпрос, относно който са поставени въпросите. Фактическите състави, регламентирани от чл. 717 ТЗ и чл. 717ж ТЗ, са очевидно различни, а и тяхното приложение не е коментирано в определението на Апелативен съд Бургас. Преповтаряне съдържанието на чл. 718 ТЗ също не е от естество да обоснове достъп до касация, доколкото не касае конкретен материално правен или процесуално правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, т. е. няма посочена връзка между цитираната разпоредба и конкретиката на спора. Същото се отнася и до неоспорваното в правната доктрина и съдебна практика виждане, че с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се реализира потестативното право да се търси сключване на окончателен договор. Декларативното изявление на касатора в тази насока не покрива изискванията за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Втората част на въпрос номер седем е свързана с поставения под номер три въпрос, на които, обратно на твърдяното от касатора, чл. 718 ТЗ не дава отговор. Фактическият състав на сочената разпоредба не съдържа задължение за синдика да сключи предварителен договор като етап от процедурата по пряко договаряне в какъвто смисъл са твърденията в изложението на касационни основания.

Въпросите, поставени под номер четири, пет и шест не са обсъждани от въззивния съд и не са намерили място в мотивите на постановеното от него определение, поради което също не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът за условния диспозитив на съда при хипотезата на чл. 362 ГПК и неизпълнение на задължението за плащане на уговорената в предварителния договор цена от страна на ищеца биха били релевантни едва след преценка за наличие на допустимо предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, каквато в случая липсва.

При липса на общата предпоставка за допускане до факултативен касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК отсъства основание за обсъждане на сочените от касатора допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до разглеждане с оглед преценка дали същото е законосъобразно постановено.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС