Определение № 44 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 83/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3868/13.10.2020 г., подадена от Н. И. С. чрез адв. Д. Р., срещу определение № 190/15.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 210/2020 г. на Великотърновския апелативен съд за потвърждаване на разпореждане № 767/10.03.2020 г. по в. гр. д. № 611/2019 г. на Русенския окръжен съд, с което е върната касационна жалба заради неотстранени в продължения по реда на чл. 63 ГПК срок нередовности. С жалбата се поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт и се претендират последиците ѝ. Излага се довод, че съдът е бил длъжен да уведоми страната, че продължава срока, както и с колко, в противен случай се създава правна несигурност. Възможно било новият срок да бъде по-кратък от продължения, с което се нарушавало равенството на страните в процеса. Твърди се също, че съдът е допуснал грешка при броенето на продължения срок, приемайки за негово начало датата 04.02.2020 г. вместо 05.02.2010 г. като правилна дата. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпрос за това следва ли съдът да уведомява страната, поискала продължаване на срока, за решението си по молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК, като се твърди, че са налице специалните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, тъй като възприетото от апелативния съд противоречи на приетото в определение № 410/21.05.2003 г. по ч. гр. д. № 269/2003 г. на ВКС, V-то г. о., постановено по реда на ГПК /отм./ и въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по жалбата О. И. С. не е изразил становище. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт на апелативен съд, постановен в производство за делба на недвижим имот, поради което е допустима. По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на О. И. С. срещу Н. И. С. за делба на недвижим имот. Делбата е допусната при равни квоти с решение № 839/17.05.2019 г. по гр. д. № 503/2019 г. на Русенския районен съд, потвърдено с решение № 431/11.11.2019 г. по в. гр. д. № 611/2019 г. на Русенския окръжен съд. За да потвърди разпореждането за връщане на касационната жалба на Н. С. срещу въззивното решение, окръжният съд е констатирал от фактическа страна, че с разпореждане № 62/06.01.2020 г. съдът я е оставил без движение, като е указал на страната в седмичен срок от съобщението да представи изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и съответно - съдебна практика, документ за платена държавна такса от 30 лв., пълномощно, важимо за касационната инстанция, както и препис от уточнението за насрещната страна, а жалбата да се подпише от страната. Разпореждането е съобщено на 27.01.2020 г. На 03.02.2020 г. е постъпила молба с искане за продължаване на срока за отстраняване на част от нередовностите с един месец, която е уважена с разпореждане от 06.02.2020 г. В него е посочено, че срокът се продължава с 1 месец, считано от 28.01.2020 г., т. е. до 28.02.2020 г. включително. На 05.03.2020 г. е постъпила молба, към която са приложени изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с препис за насрещната страна, документ за внесена държавна такса, подписан от страната препис от касационната жалба. От правна страна апелативният съд е приел, че касационната жалба действително е била нередовна, поради което е подлежала на оставяне без движение. Приел е още, че началото на продължения с един месец срок съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК е датата 04.02.2020 г., тъй като седмичният срок за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 03.02.2020 г., а продълженият срок съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК е изтекъл на 04.03.2020 г. При това положение съдът е приел, че молбата от 05.03.2020 г., с приложенията към която се отстраняват нередовностите на касационната жалба, се явява подадена след изтичане на продължения срок, поради което връщането на жалбата на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е законосъобразно. По оплакванията на жалбоподателката, че не е била уведомена за продължаването на срока и с колко, съдът приел, че предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК, съгласно която продължаването на срока тече от изтичане на първоначалния срок, уведомяване на страната не е необходимо, тъй като началото на срока, както и изчисляването му, е определено в закона. Поставеният от жалбоподателката въпрос за това следва ли съдът да уведомява страната, поискала продължаване на срока, за решението си по молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК, се явява обуславящ по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но наведените специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Действително, приетото от въззивния съд по поставения въпрос в обжалваното определение не съответства на приетото в определение № 410/21.05.2003 г. по ч. гр. д. № 269/2003 г. на ВКС, V-то г. о., постановено по реда на ГПК /отм./, съгласно което съдът следва да уведоми страната за резултата от произнасянето си по молбата за продължаване на срока. Това разрешение обаче е преодоляно в последвалата трайна съдебна практика на ВКС, според която за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. Съображенията са свързани с това, че разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределеният срок при продължаване на законен или определен от съда срок, като предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Оттук следва, че началният момент на новоопределения срок не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. Страната е длъжна сама да следи дали искането ѝ за продължаване на срока е уважено и с колко. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването, то той изрично е щял да посочи това. Освен това по силата на чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 ГПК няма. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Ако се приеме разбирането, че съдът е длъжен да съобщи на страната, че продължава срока, съществува вероятност /особено при по-кратките срокове, какъвто е едноседмичният/ съобщението за продължаването на срока да достигне до страната след изтичането на този срок и тя да не може в неговите рамки да извърши съответното процесуално действие. В този смисъл са определение № 385/04.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II-ро г. о., определение № 191/14.03.2011 г. по ч. т. д. № 143/2011 г. на I-во т. о., определение № 124/10.03.2011 г. по ч. гр. д. № 84/2011 г. на III-то г. о., определение № 425/21.06.2010 г. по ч. т. д. № 441/2010 г. на II-ро т. о., определение № 158/18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III-то г. о., определение 79/04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV-то г. о., определение № 150/02.03.2010 г. по ч. гр. д. № 109/2010 г. на IV-то г. о., определение № 547/04.12.2012 г. по ч. гр. д. № 570/2012 г. на II-ро г. о., определение № 156/30.03.2018 г. по ч. гр. д. № 1240/2018 г. на IV-то г. о., определение № 118/05.03.2020 г. по ч. т. д. № 386/2020 г. на II-ро т. о. Съответствието на обжалваното определение, с което е прието, че уведомяване на страната за продължаването на срока и с колко, не е необходимо, на трайно утвърдената съдебна практика на ВКС изключва възможността касационното обжалване да бъде допуснато както на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.