Определение № 877 от 18.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 124/2025 г.

Молителят М. С. Н. чрез адв. В. Т. е изложил обстоятелства за наличие на влязло в сила решение № 40 от 01.07.2021 г. по гр.д. 153/21 г., по описа на АС-Варна, в частта, с която предявените от Г. П. М. искове срещу М. С. Н. са частично уважени, като М. С. Н. е осъден да заплати на Г. П. М., на основание чл. 95 от ЗАПСП обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, които обезщетения са определени за накърняване на авторски права върху произведения на фотографията, както и е осъден да заплати посочени лихви и разноски, както и е осъден да разгласи диспозитива на решението в два всекидневника, в. „Сега“ и в. „24 часа“, както и в часовия пояс 18-22 ч, по телевизия БТВ, за своя сметка. Излага обстоятелства за мотивите на постановените решения, като сочи, че и двете инстанции на съда били основали изводите си изключително върху изслушаната експертиза. Твърди, че заключението на назначеното и изслушано от съда вещо лице, е невярно. Освен това съдът не бил определил вещо лице съобразно нужната специалност. Молителят бил ангажирал изготвянето на експертиза от експерт в областта на информационните технологии. Подробно описва изводите на приложената възложена от молителя експертиза. Изводите на въззивния и на първоинстанционния съд били опорочени. Моли да се отмени решението на въззивния съд. Към молбата на молителя Н. е приложено „експертно заключение, изготвено от К. К. П.“, в което е посочено, че е софтуерен инженер, с месторабота „Хайт.Ио. България“ ООД. Моли да се отмени решението на въззивния съд в частите, с които исковете са уважени. Молителят е формулирал искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение на АС-Варна, в осъдителните части, на основание чл. 309, ал. 1 от ГПК. Представил е парична гаранция, внесена по специалната сметка на ВКС, с две платежни нареждания в общ размер от 1 500 лв. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С оглед данните по делото, соченото от молителя решение на въззивния съд, е влязло в законна сила. С определение № 50 219 от 03.11.2022 г. по т.д. 2208/2021 г., ВКС, 2 ТО е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. П. М. и М. С. Н. против решение № 40 / 01.07.2021 г. по гр.д. 153/21 г., АС – Варна, в частта му, с която е частично уважен, респ. частично отхвърлен предявеният от Г. М. против М. Н. иск с правно основание чл. 95 ЗАПСП, за обезщетяване на неимуществени вреди, с оглед цената на същия – 2000 лв, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК. В останалата обжалвана част не е допуснато касационно обжалване. Следователно, решението в частта относно иска за обезщетение за имуществени вреди е влязло в сила към датата на обявяване на същото 01.07.2021 г. (т. 7 от решение 7/14 г. на ОСГТК на ВКС). В останалата част решението е влязло в законна сила, след постановяване на определение по реда на чл. 288 от ГПК, на основание чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК, на 03.11.2022 г. Молбата за отмяна, разглеждана в настоящето производство, е подадена на 04.11.2024 г. Към нея е приложено описаното експертно заключение. В молбата е формулирано искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, на основание чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282 от ГПК. Представено е платежно нареждане за внесена сума на 13.2.2025 г. от 1000 лв и за сумата от 500 лв на 15.01.2025 г., като е посочено, че сумите са обезпечение за отмяна. От удостоверение от счетоводството на ВКС се установява, че сумата от 1000 лв е постъпила по сметка на ВКС и към 14.02.2025 г. е налична. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове. С оглед правната сигурност, не всяко влязло в сила неправилно решение може да бъде отменено, а само това неправилно съдебно решение, по отношение, на което са налице въведените законодателно основания. Основанията за отмяна представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на съдебното решение. В настоящия случай молителят твърди, от една страна, незаконосъобразност на решението на въззивния съд поради това, че съдът не е изпълнил задължението си да назначи вещо лице, което да има специални знания, специфични и способни да отговарят на поставените по делото спорни въпроси за изясняване на авторство на дигитална фотография. Това основание за неправилност не може да се квалифицира като основание за отмяна, на основание чл. 303 от ГПК. Оплакванията относно неправилност на решенията поради допуснати съществени процесуални нарушения или необоснованост на решението, могат да се разгледат само по реда на инстанционния контрол, който в случая е изчерпан. Молителят, освен посочените обстоятелства, се позовава на изготвена по негово възлагане експертиза от специалист в областта на уеб дизайн и програмиране, която представя в писмен вид. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, за да е налице редовност на искането за отмяна на влязло в сила решение, така както е предвидено в чл. 306, ал. 1 от ГПК, разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение 7/31.07.2017 г. по тълк.д. 7/14 г. на ОСГТК на ВКС, молителят следва да посочи ново обстоятелство или ново писмено доказателство. Сочените обстоятелства от молителя (изготвена експертиза по негово възлагане след приключване на процеса) не могат да бъдат определени като основания съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Така представената експертиза не може да бъде възприета като писмено доказателство по смисъла на ГПК. Освен това не отговаря и на въведеното от законодателя изискване искането за отмяна да се основава само на писмени доказателства, които са били неизвестни на страната или не е могла да се снабди с тях към момента на приключване на устните състезания в процеса. От изложените обстоятелства не може да се направи извод за позоваване на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, която норма изисква установяване неистинност на заключение на вещо лице, по установения в закона ред, каквито твърдения в случая не са изложени. Това обуславя извод, че не е налице мотивирано изложение на посочените основания, на които ВКС може да даде правна квалификация съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1-5 от ГПК. По изложените съображения молбата следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение. Съгласно чл. 309, ал. 1 от ГПК, спиране на изпълнението на влязло в сила съдебно решение може да има при спазване изискванията на чл. 282, ал. 2-6 от ГПК. Предвидените предпоставки в чл. 309, ал.1, вр. чл. 282, ал. 2 от ГПК са: да има формулирано искане от молителя за отмяна на влязло в сила решение, искането да е допустимо и редовно да е сезиран съдът, както и да се представи обезпечение в размер на вземането, подлежащо на изпълнение въз основа на влязлото в сила съдебно решение. В случая искането за отмяна е недопустимо и поради това една от посочените предпоставки, предвидени в чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 1 от ГПК, не е налице. Това налага извод, че искането за спиране е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид внасянето на паричната сума в размер на 1 500 лв от молителя, следва да се освободи същата, поради невъзможност да се обезпечи спиране, на основание чл. 309, ал. 1 от ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение